Банкеръ Weekly

Коментари

Инаугурясване

S 250 38545abd 2d8f 4428 9415 a07366c38425

Инагурация. Много особена дума - колкото пъти я произнесеш, винаги остава усещането, че нещо си сбъркал. По стечение на обстоятелствата миналата седмица я произнасяхме често - по повод влизането в Белия дом на американския новоизбран президент Доналд Тръмп, после при встъпването в длъжност на колегата му Румен Радев. От толкова тържествени церемонии направо инаугурясахме.

Преди тридесетина и повече години в един от убийствените си скечове британската комедийна група "Монти Пайтън" обясни как актьорът и председател на Гилдията на киноактьорите в САЩ Роналд Рейгън стигна до инагурация. "Рейгън спечели, защото се състезаваше с Джими Картър. Ако нямаше опонент, щеше да загуби", се казваше в скеча.

Горещо препоръчваме на премиера в оставка Бойко Борисов и ГЕРБ, пък и на другите партии да обърнат повече внимание на творчеството на "Монти Пайтън". То ще разкрие с неочаквана категоричност ролите им в българския политически "Летящ цирк". Освен това би помогнало на герберите да си обяснят  истинските причини за провала на своя кандидат-президент Цецка Цачева. Не е хибридната война, нито руските хакери, нито лъжливите новини, както твърди всичкологът Цветан Цветанов.

Въобще днес "Монти Пайтън" се оказват важни за очертаване на сходствата между българската и американската действителност. В духа на шегата им няма да е грешка, ако се каже, че Тръмп спечели, защото се състезаваше с Хилъри Клинтън. Ако беше някой друг, бившият шоумен с характерна прическа и популистки обещания просто щеше да загуби.

А у нас - по абсурдната логика на "Монти Пайтън", на инаугурация отиде Радев, защото срещу него се изправи Цачева. А не онова магаре, за което говореше Бойко Борисов на пресконференцията по повод първия избор на Росен Плевнелиев за президент. Макар че абсурдите в българската реалност са толкова големи, че не се знае какъв щеше да е резултатът от гласуването, ако Радев имаше за опонент магаре...

За радост на Цецка Цачева, след провала тя ще остави спомен с прякора си, издаващ добродушен характер. Що се отнася до качествата на неслучилия се президент Хилъри Клинтън, американците имаха възможност да разберат от какво зло са се отървали, докато гледаха детайлното телевизионно излъчване на церемонията по встъпването в длъжност на Тръмп. В един момент камерата улови погледа на Хилъри, насочен към благоверния й Бил, който пък изобщо не забеляза, защото примлясваше сладострастно при появата на дъщерята на Тръмп Иванка. Бил се беше отдал на фантазиите си, докато Иванка Тръмп разхождаше кръшна снага, облечена в пищна рокля в цвят на пудра, обсипана със златни пайети, и по тази причина сполучливо определена от журналистите като принцеса.

Какво ли се е случило после в дома на Клинтън, един Господ знае. Съдейки по погледа на Хилъри, нещо, което би засенчило дори и екшъна в "Kill Bill" на Куентин Тарантино. Всъщност една черна комедия на тази тема би се превърнала в истински блокбъстър, особено ако се филмира книгата "The Clintons' War On Women" на Роджър Стоун, заемащ поста помощник на президента Ричард Никсън. В нея той твърди, че Хилъри налагала съпруга си "с твърди предмети, драскала го с нокти, предизвиквайки кръвотечения". Бедата е, че няма да се намери такъв режисьор, тъй като холивудската гилдия в момента е ангажирана с протестния "Поход на жените" срещу Тръмп. Жалко.

Слава Богу, у нас подобни странични ефекти от инагурацията на президента Румен Радев нямаше. Само дето повечето присъстващи на церемонията създадоха впечатление, че, за разлика от Мелания Тръмп, на тях най-известните моделиери по света и у нас са им отказали тоалети и в последния момент са прескочили до "Илиянци". А сиво-зелените зимни шинели на военната част, участвала в подобието на парад по време на церемонията, затвърдиха усещането, че времето е спряло, и сякаш се намираме в епохата след Първата световна война.

На този фон речта на президента Радев пасна като дялан камък. С популистки реверанс към обикновения българин той се вгледа в бедността, ескалиращата ерозия на българската демокрация и липсата на справедливост. Такава атмосфера беляза и речта на Доналд Тръмп при встъпването му. Той пък се вживя в съдбата на "забравените мъже и жени" и говори за ръждясалите фабрики и празните небостъргачи в Детройт, призрачни като надгробни камъни. И даде повод на някои анализатори да определят първото му президентско обръщение към нацията като най-тягостното от всички 45 досега. Което не му попречи да превърне инаугурацията си в подобие на български абитуриентски бал - с автомобилните му кортежи, френетизъм, пищни тоалети, официален бал, втора вечер и сутрешен махмурлук.

Едно време в американските колонии имало четири милиона души и сме имали Джеферсън и Франклин, твърдят "Монти Пайтън". "Сега сме 200 млн. души и нашите топ момчета са Клинтън и Доул. Какъв извод може да се направи от това? Дарвин не е бил прав!", шегуват се те.

Днес топ момчетата са други. Но можем да намерим хиляди основания в историята, за да се съгласим, че Дарвин не е прав. И е бил късоглед - всъщност популистите са липсващото междинно звено в еволюцията на човека. А това вече е тъжно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във