Банкеръ Daily

Коментари

GDPR май ни пропусна

Скандалът с Facebook и консултантите от Cambridge Analytica ни научи, че личните данни са деликатна сфера, в която никой не е застрахован от злоупотреби. У нас обаче някои неща или изобщо не се случват, или се случват бавно и трудно. Tака e и със защитата на личните данни.

Добрата новина в случая е, че данните ни рано или късно ще бъдат защитени, но само защото в сила влезе еврорегламентът GDPR, чието прилагане е задължително за всички членки на Европейския съюз. Лошите новини обаче пак са повече - на първо място не е известно кога ще се случи защитата на данните ни, а на второ - дали ще бъдат защитени качествено.

GDPR бе представен още през 2016 година. С очевидната цел страните от европейската общност да имат достатъчно време да се подготвят за допълнителните регулации. Какво са правили през това време нашите законотворци горе-долу знаем всички, но никакво синхронизиране на българското законодателство с новите европейски разпоредби няма. Факт е, че две години след като бе представен регламентът, България все още няма работещ закон, съобразен с него. А още по-смущаващото е, че в бързината бе подготвен проектът на един норматив, който изправи косите на маса съсловни организации, както и на почти целия български бизнес.

Изведнъж се оказа, че на заветната дата - 25 май, ни бизнесът, ни държавата са готови да работят по новите правила. Или както се изрази председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов: законодателната уредба на защитата на личните данни у нас все още е на фаза абсолютен Х. 

Иначе законопроектът и сега е в процес на обществено обсъждане, но поглеждайки становищата, се вижда, че всички заинтересовани страни откриват повече проблеми в него, отколкото решения. Общо е мнението на работодатели, юристи и куп НПО-та, че проектът просто трябва да се преработи.

Бизнесът роптае срещу административния тормоз, до който може да доведат калпавите текстове. Както и срещу високите глоби, които като цяло предвижда еврорегламентът. Неправителствените организации изказват притеснения, че българският еквивалент на GDPR ще удари допълнително по свободата на словото и медиите. Адвокатите на свой ред са на мнение, че текстовете ще затрият тайната между тях и клиентите им, гарантирана впрочем от конституцията. Изобщо положението е "абсолютен Х" или ако използваме един друг популярен лаф - "пълен минус".

Колкото до гражданите, на тях не им остава друго, освен да се надяват, че скоро личните им данни ще бъдат защитени поне "на хартия". 

Все пак да са ни честити GDPR и защитата на личните данни!

Facebook logo
Бъдете с нас и във