Банкеръ Weekly

Коментари

Газ и сълзи

Всеки у нас има своя версия за причините и резултатите от двете визити в Москва. Съдия ще бъде времето.

Факт е, че успяхме да размразим диалога на най-високо ниво. Десет години без размяна на президентски визити за страни като България и Русия приличат повече на криза, отколкото на пауза. Отпочинахме ли си през това време един от друг? Готови ли сме да загърбим упреците, съмненията, неизбежно възникналото недоверие? Кой е виновен и кой даде повече в двете визити? А необходимо ли е да теглим всичко с аптекарски везни?

Две български визити в Русия на високо равнище за една седмица са прецедент не само за двустранните ни отношения. Те приличат повече на съперничество, отколкото на съгласуван опит за пробив. От руска страна бе проявена достатъчно тактичност, за да разпределят в две кошници очакванията на президента Радев  и премиера Борисов, миналото от бъдещето. След този случай може  би най-накрая ще бъде създаден общ орган за  координиране на действията на две от най-важните институции у нас, разделени от една улица. За да се уеднакви преводът от български на други езици.

"Репресирани" от руските си жени наши политолози казват, че не му е работа на президента, но той постави въпросите, натрупали се в българо-руските отношения. Без увъртане. Всъщност това му е работата. Затова той издава указите за назначаването на дипломатите и  генералите. Той не държи гаранциите за изпълнението на очакванията и обещанията. Но затова пък може да тества какво да се очаква и кое от обещанията е изпълнимо. В този смисъл визитата на Румен Радев в Русия даде знаци. Че излизаме от собствения си тунел. Че сме готови да водим диалог - дори ако трябва  да сложим на масата вкиснатото минало. Защото продуктите и в хладилника се развалят.

Ясно е, че ние не сме самотен ездач в българо-руските отношения. Но българският премиер Бойко Борисов отиде като председател на Европейския съвет. Засега не ни се налага да преговаряме за американския втечнен газ, но руският природен газ ще идва у нас по турски тръби. Изгодно ли ни е това? Ще има ли българско отклонение, ще пресушим ли гьола край Белене? Това няма да зависи единствено от нас. Само че е време България сама да определя приоритети си, вместо да чака да й ги напишат отвън. Двете визити в  Москва и Сочи - без  насърчителни визи от Брюксел, може и да не са исторически, но наистина носят знаци и символи. Че можем да говорим и със своя глас. 

Владимир Путин нарече българската правителствена делегация приятели, а резултатите от срещата  - делови, конструктивни и доста продуктивни. Дали го мисли, или само го каза, ще  разберем по-нататък. Както гласи една българска поговорка: приятелството си е приятелство, но природният газ и реакторите струват пари.

Москва не вярва на сълзи. Други пък не вярват в "Белене" и новите тръби за руски газ. И тръба, и "Белене" изглеждат неприлично много от вишката в Брюксел. България обаче започва да търси по-разумен баланс във външната си политика. Без изневери и неизпълними обещания. Защото движенията по най-правата и най-правилната линия досега не ни оставиха много капитал за бъдещето. Брюксел ни е приятел, но няма причини заради това Москва да ни е враг.

Валери Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във