Банкеръ Weekly

Коментари

Депутати с везана душа

 

Тряба да ви кажа и това, че ако нашите колонисти и нашите граждани да би били малко по-умни, то не би ме избрали за депутатин и не би ми дали неограничена власт да решавам тяхната съдба. Те твърде добре знаеха, че моята ръка е научена да бърка в чуждите джебове, че моята душа е везана и че на моето сърце лежат твърде важни прегрешения. Кой им е крив?

 

Тези думи са излезли изпод перото на поета революционер Христо Ботев, написал прекрасния фейлетон "Писмо II". Същият Ботев, пред чийто портрет нашенските депутати, министри и политици тъй обичат да се снимат, сякаш с това гарантират своята почтеност, отдаденост на народното дело и любов към родината. Снимката си е снимка, но нещата не са такива, каквито изглеждат.

Да беше жив Ботев днес, щеше мило, драго, дори и Венета да даде, само и само да се озове на Околчица и да посрещне с гордо чело читашкия куршум. Щото и днес често се случва мнозина от българските политици, включително и депутати, да бъркат в чуждите джобове, както и да си играят с народната съдба. Обаче не допускат някой да им бръкне в техните джобове - сакън!

Тази седмица например новите народни избраници отхвърлиха предложението да си замразят заплатите, които на фона на възнагражденията на избирателите им са направо неприлични. Идеята дойде из парламентарните недра на червената столетница и неслучайно бе определено като популистко. Както е известно, тази партия е отгледала досега много баби, но и много хора с куфарчета, червени мобифони и доста милионери. Все замислени за народното добро. Един от тях напоследък даже щеше голямо добро да стори на пловдивчани и да им направи опера, но стана голям панаир и идеята се разсъхна.

Туй положение хората обикновено определят с израза "дървено желязо" - хем социалисти, хем милионери. Да се запита човек кому се кланят - на Пиел Леру, Маркс, Енгелс, Бернщайн? 

Те и останалите депутати не са наясно кому да се кланят. Само десноцентристкият бивш финансов министър Владислав Горанов открито призна, че се кланя на парата. По време на дебата за замразяването на заплатите той отсече, че винаги ще има бедни и богати. Все едно са си плюли в устата с Тони Дачева и оркестър "Кристал", дето разплакваха боса на ВИС-2 Васил Илиев с песента "И бедни, и богати".

Антипопулистите - Горанов и колегите му, единодушно отхвърлиха искането на червената столетница и гласуваха на всеки три месеца заплатите им да се повишават. И в същото време много се дразнят, когато наричат обещанието им да вдигнат и заплатите на хората в края на четиригодишния си мандат популистко.

Очевидно всичко е въпрос на гледна точка. Една е тя пред снимката на Ботев, друга - от Околчица.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във