Банкеръ Daily

Коментари

Дали ГЕРБ се учат от грешките

Бойко Борисов окачестви външнополитическата си стратегия като минаване през „иглени уши“, така че да не развали отношенията нито със САЩ, нито с Русия. И действително, усилията да остави всички доволни личат. Стартира процедурата за строителство на българския участък от „Турски поток“, а по същото време личи засилен диалог със САЩ и НАТО. Така започва актуалният политически анализ на Института по социология „Иван Хаджийски“. 

Цветан Цветанов пък окончателно изкачи ново стъпало на своята самостоятелност като политически фактор в България и се позиционира като вестител на Запада у нас.

На този фон Бойко Борисов все по-явно отказва да заема страна по вътрешнопартийните въпроси и развива имиджа си на национален лидер – което ще рече надпартиен.

През това време продължава тенденцията ГЕРБ да концентрира все повече власт, дори на ръба на някои права и свободи. „Самоуспокоението“ е несъмнено и на моменти граничи със самозабравяне.

И това води до грешки. Подобно на убеждението от 2016 г., че партията е толкова силна, че няма никакво значение кой ще бъде кандидатът й за президент, защото при всяко положение ще бъде избран, така и сега надценяването на собствената сила доведе до идеята, че каквото и законодателство да бъде внесено, ще бъде преглътнато.

Не е само Изборният кодекс или Мюфтийството обаче. Това подценяване може да се пренесе и на евроизборите. Например, никак не е без значение каква личност ще води листата. Проблемът с „дългата резервна скамейка“ е налице, може би в по-остър вариант от преди. Все по-важно е каква ще е листата на ГЕРБ – дали партийна или центрирана около личности. Дали еврохора, или по-пълнокръвни политически образи.  

БСП – кадрите решават

Точно личностите пък са козът на БСП. Тактиката на БСП спрямо тактиката на ГЕРБ е именно ярки личности, срещу дисциплинирана партия; протестно звучащи играчи срещу малко познати евролица.

 ГЕРБ веднъж вече си изпатиха от този модел – по време на президентските избори. Тогава БСП заложи на ярка личност, а ГЕРБ на кадър по модела на партийната дисциплина. Всъщност, това е и шансът на БСП за местните избори – в някой балотаж на голям град да лансира фигура, която да синхронизира всички различни настроения „срещу статуквото“.  

Две задачи се изправят пред БСП. Първо, да убеди всички, и най-вече партията, че не надценява ситуацията (както предупреждават повечето анализатори) и наистина е намерена формата, с която ще се постигне мобилизация и надделяване над ГЕРБ. И второ, да отстои вътрешното единство на партията. Има и още едно питане: ще прави ли БСП нещо за тези избори с други формации в своята мрежа.

Основната битка е за общественото мнение. БСП опитва да наложи гледната точка, че парламент, в който отсъства втората политическа сила, а сега може бе и „Воля“, е окончателно изчерпан, нелегитимен, непредставителен. Опонентите на левицата, напротив, искат да демонстрират, че парламентът може да си работи много добре, дори още по-добре без БСП, с други думи, да илюстрират поговорката, че „и без петли съмва“. Засега обществото е по-скоро скептично към напускания на парламента. Но пък и парламентът в последните дни става все по-отблъскващ.

ДПС: нов импулс от Запад?

„Одързостяването“ на ДПС е безспорен факт. Партията увеличава натиска над ГЕРБ, като в специални декларации назовава управлението им „провал“ и вещае политическа промяна. В същото време се самопредлага като стабилизиращ фактор, единствено способен да насочва правилно дейността на парламента в отсъствието на БСП и да удържи статуквото.

Лесно може да се види публичната международна легитимация на ДПС като западен партньор. „Табуто“ над ДПС е вдигнато.

Разбира се, това има цена, чиито измерения едва ли се ограничават с вътрешната политика на България. Да се правят прибързани обобщения би било спекулативно.

Ново дясноконсервативно обединение около Джамбазки?

Покрай обичайните вътрешни противоречия в „малката коалиция“, ВМРО за първи път от началото на мандата излезе сериозно от балансиращата си роля между НФСБ и „Атака“ и премина в настъпление. Инициативата е поета и задачата изглежда ни повече, ни по-малко „превземане“ на наследството на ОП. Също за първи път, в плоскостта на самоутвърждаването, ВМРО прибягна до ултиматуми към ГЕРБ - за стратегията за ромска интеграция, а после и „партньорски“ огън за преференциите.

ВМРО явно има претенцията да изгражда и по-широк консервативно-десен фронт и се мъчи да създава представата за нещо като „добър национализъм“ в България. За целта послужиха и серия дискусии и кръгли маси с участието не само на партийни, но и на интелектуални и експертни фигури. Декларацията на екоминистъра Нено Димов, Ангел Джамбазки и Искрен Веселинов е стъпка в подобна посока.

Ако ВМРО успее да прескочи бариерата с Джамбазки или да покаже резултат, близък до бариера за НС, ще бъде несъмнен успех. При неуспех на тактиката на ВМРО обаче може да има щета по образа на Джамбазки, който сега е един от най-перспективните в българската политика. Затова все по-важна става ролята на малки формации – като СДС и ДБГ, или отделни личности, които биха могли да допълнят личната харизма на Джамбазки и мобилизацията на ВМРО, да направят по-сигурно влизането му в европарламента и да уплътнят дясно-консервативната амалгама при евентуално отсъствие на „Атака“ и НФСБ.

В дясно: консервативно или либерално

За формации като СДС и ДБГ обаче се сетиха наскоро и от ДБ. Защото засега изгледите на ДБ изглеждат крехки и почиват преди всичко на самомобилизация на база социологически интерпретации.

СДС, ДБГ и другите формации от марката РБ (която впрочем продължава да се назовава от някакъв кръг хора в социологическите изследвания), както и други партии като различни земеделци и т.н. са на кръстопътя – да отидат при либералите или при консерваторите. Консерваторите явно изглеждат по-перспективни в момента, консервативното и националистическото е на мода в целия Западен свят. А и социологията засега показва по-малки шансове на либералната градска десница в сравнение с консервативните формации. В националистическата ниша и шансовете за влизане в ЕП са по-реални, следователно именно ролята на формации като СДС може да се окаже по-решаваща. Малки десни може и да се заслушат в призива на Жозеф Дол за общо явяване във формат ЕНП, но въобще не е сигурно, че на ГЕРБ ще са му нужни.  

Вероятно това диктува и неяснотата в това пространство – засега ДБ явно предпочита да държи останалите десни партии на изчакване. Но в ситуации като днешната малките рязко повишават цената си. Защото могат да наклонят везните в една или друга посока.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във