Банкеръ Weekly

Красимир Велчев, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ, пред в. "БАНКЕРЪ"

Злобата на БСП ми идва в повече

Г-н Велчев, води ли ГЕРБ явна или подмолна война с президента Румен Радев?

- Не, не бих казал. Напротив. Когато говорим за такива отношения, аз гледам какво е отношението на лидера ни. Аз не формирам собствено отношение към президента. И мисля, че премиерът Борисов прави всичко възможно отношенията между правителството и президента да са на необходимото ниво. Това от една страна. От друга, това, което съм наблюдавал през последните 30 години, има наистина определени кръгове в България, които правят всичко възможно рейтингът на българските институции и доверието към тях да не е голямо. И имам чувството, че целят точно това - когато в една държава институциите нямат авторитет, то тя е слаба. А при слаба държава - знаете кой може да се възползва от положението. Това, естествено, не може да продължава вечно - една държава да е слаба. Който е тръгнал да воюва срещу държавата, рано или късно ще загуби.

Хората, които мислят държавнически, трябва да направят всичко възможно отношенията между властите да са такива, че да има синхрон и разбиране, особено по въпроси, които се отнасят до националните интереси. Всички трябва да застанем като един, а не да се делим на леви, десни, център и т. н.

Какво ще кажете за теорията за "доброто и лошото ченге"?

- Как да я коментирам? Всеки си я интерпретира различно. Тя е за вас, медиите. Ето, днес (сряда, 12 юли - б.р.) първата точка от дневния ред беше ратифицирането на едно споразумение между МС и Международната банка за развитие, което най-неочаквано не беше подкрепено от БСП, и започнаха с парламентарни трикове и хватки да бавят гласуването му. А този законопроект е подготвен от служебното правителство, излъчено от президента Радев. Това, че споразумението не е подкрепено от БСП, означава ли, че те воюват с президента? Не е ли това един символичен вот на недоверие към президента? Те самите не са съгласни и не одобряват нещо, което служебното правителство ни е завещало ние да го подпишем, тъй като се отнася за консултантски услуги от страна на Международната банка за развитие.

Нужна ли беше, според Вас, временната парламентарна комисия за "Грипен"-ите? И не се ли опитва ГЕРБ да ограничи правомощията на президента с поправката във военния закон - кандидатите за генерали да бъдат изслушвани от депутати?

- Не може да се каже, че ние искаме да ограничаваме нечии права или правомощия. Що се отнася до комисията за самолетите "Грипен", не е тайна, че при всяка една сделка, особено държавна, има определен процент пари, които са комисиони, в което няма нищо лошо. Опитвам се да подбирам думите, за да не обидя някого или да не създам грешно впечатление у читателите ви, че има нещо нередно. Напротив. Аз съм бил дълги години представител на швейцарска фирма и там винаги се е говорело при дадени сделки, че е естествено да има комисиони. И в Швейцария това го има в техния закон, този процент не се търси при такива сделки. Тогава се смеех и им казвах: "Значи вие имате фонд "Развитие". Лошото е, че този процент, да речем 1 или 2, в България в предишни години се изкривяваше и стигаше до 20-25%, което е прекалено. Тогава самите швейцарци отказаха сделки с един човек.

Сега - за генералитета. Защо, когато медиите и обществото постават въпроса за прозрачността на управление и защо когато всичко, което ние правим, е свързано с тази прозрачност, в един момент се оказва, че на определени хора не им е много добре.

Когато се състави една комисия, първото нещо е, че се дава по-голяма информация, ако щете и на медиите. По-широк кръг хора, с различна партийна насоченост и пристрастия, участват в тази комисия и получават информация. Естествено е, че тази информация стига по-лесно до вас, отколкото ако се вземат решения в един затворен партиен кръг. Така че за мен няма нищо лошо в тези комисии. И не е ограничаване на ничии правомощия или пък контрол. Едва ли не че се мъчим да контролираме президента. Не, не е така.

Има ли лобита в ГЕРБ, фаворити и хора в немилост във връзка със скандала за НДК, за който пак беше създадена комисия?

- Ето, самият факт, че не сме били против тази комисия и тя се е създала, ни връща на предишния въпрос - дава се по-голяма публичност. Това, че има спор между бившия шеф на НДК Боршош и министър Лиляна Павлова... не знам, може би такива конфликти се получават поради липса на диалог. Аз винаги така съм си ги обяснявал. Може би не е бил достатъчно диалогът между тях двамата. Но това не значи, че веднага се създават някакви групи в ГЕРБ, които да са опозиция или със собствено мнение. Впоследствие всичко се изяснява. Аз не мога да взема отношение, защото не съм толкова навътре във въпроса и не знам точно за какво става дума. Познавам Боршош от онези години, когато създавахме гражданското сдружение на ГЕРБ, срещали сме се, разговаряли сме по много теми, но не сме се виждали отдавна. Така че не мога да коментирам нищо, има разследващи органи и те да кажат. А това, че по различни поводи единият прави някакво изказване в медиите, а другият - друго, е въпрос на техни взаимоотношения. Но в никакъв случай не може да се забърка партийната структура в тях. Да не забравяме, че и Лиляна Павлова не беше член на ГЕРБ (даже не знам дали и сега е), когато стана министър след президента Плевнелиев.

Според опозицията това е най-слабият парламент с най-пасивна законодателна дейност, защото законопроекти не постъпват, включително и от правителството. Така ли е?

- Какво друго може да каже опозицията? Това е естествена нейна реакция. Тя трябва да бъде забелязана, да се покаже пред обществеността и пред медиите, че я има. Парламентът не е предприятие, което да работи на норма и да трябва да изпълнява определен план. Каква е ползата, ако в рамките на една година сме гласували, да речем, 350 закона и половината от тях не са приложени? Не е въпросът до законите, а до това после да бъдат приложени. Или да се създават закони само за да работи парламентът? Тези същите, които ни упрекват, забравят ли, че по време на тяхното управление Народното събрание заседаваше по един път в годината...

Е, много назад се върнахте...

- Да. Има много държави, в които законите не се променят сто години, и това е признак за стабилност. Защо трябва който дойде на власт, веднага да започне да променя законите? Да, но те забравят, че това е трето правителство на Борисов. Ние много от нещата вече сме ги направили и благодарение на това има стабилност в държавата. Аз не обръщам внимание на тези обвинения, защото това не е показател дали правителството работи, или парламентът работи.

Дайте да се съберем и да гласуваме повече закони! Ама, те може нищо да не струват, но ние да си ги гласуваме и накрая да правим отчети - този говорил примерно 58 пъти от трибуната, онзи пък е предложил еди-колко-си законопроекти... Въпросът е в качеството им.

Мен ме боли едно - че миналата година след много, много обсъждания, кръгли маси, срещи през залата мина Законът за културното наследство. Но ето, сега питам: какво от това? След като хора от Министерството на културата определено саботират влизането на този закон в сила. А целта на този закон е да намали корупцията в един Институт за паметниците на културата. Ще дам един пример: човек, който иска да си сложи климатик в къщата, която се води паметник на културата. Климатикът струва 500 лв., а те му искат 5000 лв. за проект. И ми обяснява, че за да го има този проект, който трябва да бъде съгласуван с Института за паметниците на културата, там подписът струва пари.

Сгради, които чакаха шест години съгласуване на проекти за ремонт на покрива, се самосрутиха във Велико Търново. Вижте колко сгради паднаха, колко се самоунищожиха. Така че, ето един такъв закон, който е много добра идея и получи подкрепа и от медиите, и от обществото, вътрешно е саботиран. И се пречи той да влезе в сила - нещо, което трябваше да стане от 1 юли. За какво тогава да гласуваме законите? Просто за бройка? Или на килограм? Как да определяме дали парламентът работи?

БСП е с очевидно нараснало самочувствие в този парламент. Конструктивна опозиция ли е или агресивна, разрушителна?

- Безспорно това е партия с много опит. Изобщо не ги подценявам като опозиция. Само че малко в повече ми идва злобата в тях. И когато проф. Гечев стана да говори, че това не било никакво правителство и че такова нямало дори в Африка, моята реплика към него беше следната: "Не знам защо твърди, че и в Африка няма такова правителство. Но аз знам, че и в света няма такава държава, в която правителство, докарало я до просешка тояга и заплати и пенсии по 3 долара (Б.р. - визира кабинета "Виденов" 1994-1996 г.), такова правителство във всяка една държава щеше да влезе в затвора." Няма такава държава, в която да не осъдят такова правителство. Е, България е такава. И този човек, който е бил вицепремиер в това правителство, да стане и да ми дава акъл, нищо че е професор, как да се управлява държавата и как било по-правилно да се вземат решения!

Гечев по-скоро трябва да кандидатства за някакъв приз на "Наглите", отколкото да чете морал от парламентарната трибуна.

--------------------------------------------------------

Красимир Велчев е роден на 6 януари 1951 г. в София. По образование е инженер със специалност "Автоматизация на производството", а по професия бизнесмен. Завършва Токийския университет - "Контрол над мениджмънт и качеството", специализира "Управление на човешки ресурси" в УНСС. Има завършен курс за пилот на ултралек самолет. Член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Депутат в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото НС.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във