Банкеръ Daily

Проф. Огнян Герджиков, председател на 39-ото Народно събрание и бивш служебен премиер, пред в. "БАНКЕРЪ"

Законите се коват бавно, а не прибързано


"Не смятам да подавам оставка от Съвета по законодателството"

"И най-големият готвач не може да опече агне за десет минути. Както и най-добрият законодател не може да изработи закон за няколко дена."

В един парламент трябва да има много юристи, икономисти и финансисти.


 

Г-н Герджиков, правилни ли са позицията, която зае българският премиер Бойко Борисов по казуса "Скрипал", и отказът му да изгони руски дипломати?

- Абсолютно одобрявам тази позиция. Това е много балансирана позиция, при положение, че няма каквито и да било сигурни доказателства. Този случай в някаква степен ми наподобява на онзи със Сергей Антонов. И ние не можем така лекомислено да разваляме отношенията си с Русия заради това, че имало съмнения за някакво отровно вещество и използването му. Така че за мен тази позиция е абсолютно оправдана.

Ако Вие бяхте премиер, как бихте постъпили по такъв казус и с какви мотиви?

- Бих постъпил по същия начин, защото не може при наличието на съмнение да се вземат крайни мерки по начин, който ми наподобява реакциите в Италия по време на покушението срещу папата. На света беше обявено, че Сергей Антонов е този, който е извършил покушението. После стана ясно какво е положението, но се съсипа един човешки живот – този на Сергей Антонов. Така че едни такива предположения, че имало вероятност руски тайни служби или който и да било да е направил това отровителство с бойно отровно вещество, са абсолютно недостатъчни, за да се скъсат дипломатически отношения, да се отзовават посланици и т. н.

Как си обяснявате тогава "ястребовата" позиция на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, както и на експрезидента Плевнелиев  и на хора от десния сектор?

- Мисля, че там има малко разпределение на ролите, за да не влизаме в конфронтация със западния свят, който взе твърде крайна позиция. Да има и глас, който да е в унисон с този на Великобритания и някои други западни страни.

Може ли малка държава+ като нашата  да си позволи да има самостоятелни позиции, или това е "привилегия" само на големите държави?

- За съжаление колкото е по-малка една държава, толкова по-трудно е да има самостоятелна позиция. Освен ако не е много богата, каквато е Швейцария, и която винаги е спазвала неутралитет. Но това не означава, че ние винаги трябва да бъдем водени от някой "по-голям брат", а в някои случаи трябва да покажем, че имаме и собствена позиция. Като цяло обаче трябва да знаем, че ние не можем да играем първостепенна роля във външната политика.

Въпреки че се опитваме. Особено сега по време на председателството ни. Волен Сидеров дори предложи на Борисов да стане мост между Русия и ЕС така, както стана посредник между Турция и ЕС.

- Това е едно признание всъщност за външната политика на сегашното правителство. И аз смятам, че в това отношение сегашният кабинет се справя добре.

Имате ли усещането, че държавата ни е на ръчно управление? Премиерът решава всичко и казва на институциите какво да правят - от съдбата на лъвчетата та до сделката с ЧЕЗ.

- Вярно е, че има подобни тежнения в тази посока, но в крайна сметка това е като че ли в манталитета на българите. Да, искаме да имаме една силна фигура, която да определя основните параметри на нашата политика.

Но това не прави ли разделението на властите у нас фасадно?

- Не бих казал, защото все пак парламентът си има своята функция, кове законите – добри или лоши, това е друг въпрос.

Да, може да се каже, че изпълнителната власт има надмощно положение, но в крайна сметка върши това, което й се полага по конституция.

И все пак много от наблюдателите и анализаторите казват, че у нас законите се заобикалят, правилата са формални, регулациите са бюрократични... И затова инвеститорите бягат.

- Първо, имаме проблеми с качеството на законите. И на второ място - с изпълнението на законите също имаме проблеми. Но не трябва да се абсолютизират тези недостатъци и да смятаме, че ние сме в едно положение на безвластие.

Смятате ли да си подадете оставката като председател на Съвета по законодателство към парламента, след като никой не Ви търси за нищо, не иска съветите Ви и де факто няма няма нужда от Вас?

- Не смятам да подавам оставка. В крайна сметка ние сме на разположение. Когато законодателната власт реши, че има нужда от нас, ние ще изпълним това, което ни се възлага. Като не ни търсят, значи не изпитват потребност. Не смятам, че това е правилната позиция, но не виждам защо трябва да правя демонстрация, подавайки оставка.

Председателят на парламента Цвета Караянчева покани ли Ви на разговор, или още не? Тя каза в едно телевизионно интервю, че ще го направи.

- Не, не сме разговаряли. След Нова година не ме е търсила. Чакам да се случи. Още не се е случило.

Успявате ли да следите всички промени в законите, които този парламент прави на конвейр?

- Не, не съумявам да следя всичко. Имам доста други ангажименти. Следя повече тези, които се отнасят до моята област, където аз съм по-силен. Ако ми се възложи да направя становище по някой законопроект, тогава вече бих си направил труда отблизо да следя темата.

Вие нарекохте продукцията на този парламент "законодателство на коляно". Какво искате да кажете с това определение?

- У нас нямаме традицията да изработваме закони така, както нашите западни партньори го правят. Аз имам представа как се законодателства в Германия, тъй като съм бил там  два пъти на специализация. Освен това една част от нашия Търговски закон беше работена в Германия заедно с немски колеги и видях колко е различен подходът. Ние нямаме представа как трябва да се работи един закон. Ние смятаме, че това трябва да е един много бърз процес. За всеки конкретен случай реагираме като "Корпус за бързо реагиране". А законите се коват бавно, с много обсъждане, с много сверявания на часовника. В това отношение ние сме много прибързани и работим по системата "проба - грешка, проба - грешка". Допускаме изключително много промени в приети закони. Не знам дали има друга държава в света, която да прави толкова много промени в техните си закони.

Каква е причината да се бърза толкова с тези промени в законите? Едва ли е само невежество и незнание.

- Липсва менталната, мисловната нагласа, че това е един бавен процес. Аз съм казвал и друг път, че и най-големият готвач не може да опече агне за десет минути. Както и най-добрият законодател не може да изработи закон за няколко дена. А за съжаление, имаме и такива случаи, в които законопроекти се изработват и приемат за броени дни. Това е просто нечувано в законодателната практика на белия свят. Крайният резултат е некачествена работа на законодателния орган.

Може би тези закони се правят за някого или за някое лоби и затова трябва да се бърза?

- Именно това не трябва да бъде.

Спомняте ли си друг парламент през последните 28-29 години, който да е бълвал толкова некачествено и прибързано законодателство?

- Ами, като че ли българският парламент прогресира с негативен знак в това отношение. През 2001-2005 г., когато се изработиха най-много хармонизирани закони със законодателството на Европейския съюз, заради това, че трябваше 18 правни области да се хармонизират с оглед на членството ни, бързането беше оправдано. Тогава можеше да се каже - да, ние бързаме, защото това е много важно за нашето членство в ЕС. Сега нищо не налага да правим такива бързи промени и с такава скорост да приемаме нормативни актове. Трябва най-сетне управляващите да разберат, че този процес е бавен, той не може да е бърз. Бързият процес във всички случаи или обслужва нечии интереси, или просто е професионално неграмотно направен.

Ваши колеги отбелязват, че е абсурдно да съществува парламент, в който има един-единствен действащ юрист - Явор Нотев. Не говорим за завършилите различни правни факултети.

- Много малко са юристите. Така е, за съжаление. В един парламент трябва да има много юристи, икономисти и финансисти. Това трябва да бъде ядрото, скелетът на един парламент. Сегашният в това отношение е недобре структуриран.

Как си обяснявате, че ветата на президента се отхвърлят априори, без дори да бъдат прочетени мотивите и обсъдени сериозно?

- Това като че ли е една традиция. И бих казал, че не е характерно само за този парламент, а и за всички предишни. Аз лично нямам спомен вето на президента да е било приемано.

Възможно ли е да се направи ревизия на прехода и по точно на приватизацията, каквито идеи имаше в ГЕРБ?

- Аз мисля, че те вече се отказаха, тъй като това би представило България като неправова държава. Има правни принципи, които са общовалидни и след като са изтекли давностни срокове, не можем със задна дата да търсим преди 25 години какви нередни неща са ставали. Това е абсолютно недопустимо. Както веднъж се изразих - това можем да го направим, ако премахнем чл.4, ал.1 от нашата конституция, където се казва, че България е правова държава.

 

 

Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк". Професор по търговско право в СУ. Председател на 39-ото НС. Избиран е два пъти за депутат от НДСВ. Носител на орден "Стара планина". От края на януари до началото на май 2017 г. беше премиер на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във