Банкеръ Weekly

Джема Грозданова, председател на парламентарната Комисия по външна политика, пред в. "БАНКЕРЪ"

Върнахме на масата темата за разширяването на ЕС


"Европредседателството основно е работа на изпълнителната власт."

"Без кохезионна политика Западните Балкани трудно ще стигнат до тази конвергенция, която всъщност е цел на съюза."

"Влизането на България в Шенген е политическо решение и е крайно време да бъде взето."


 

Г-жо Грозданова, емоциите около българското европредседателство вече поутихват.  Можем ли да направим обективна оценка  между фанфарите и "стандартните комплименти"?

- Аз не мисля, че е дошло времето за крайната оценка. Ще има още доста анализи да се направят точно по фактическата част на работата, а не по емоционалната, за да стане ясно какво сме свършили най-вече по затварянето на досиетата. Защото критерият за успешно председателство е колко и какви чувствителни досиета е могла да завърши държавата председател. При нас дойдоха доста незатворени досиета от Естония по различни причини, основно регламентът от Дъблин и системата за убежища бяха малко неглижирани от тяхна страна. Ние опитахме да направим това, което е възможно. Знаете, че в тази сфера по миграцията има една група държави, която доста се съпротивлява при постигането на общото съгласие. Но на въпроса време ли е за финална оценка - не, не е. Тепърва нещата ще бъдат анализирани.

Добре, но не Ви ли притесни, че премиерът отчете нашето европредседателство пред празна зала в Европейския парламент?

- Не, не ме притесни, защото в Страсбург обикновено, ако върнем лентата назад и видим другите отчети, нещата са такива. Важното е, че няма как да не присъстват и Доналд Туск, и Юнкер. А и по-важно е какво отчитаме.

Една от основните критики към правителството и ГЕРБ е, че председателството е използвано за личен пиар основно на Бойко Борисов.

- Не знам тази критика как може да се докаже. Да, ние през цялото време сме били в публичното пространство, за да казваме какво се прави. И ако това е пиар, съм съгласна. Но не смятам, че отчитането и опитите за разрешаване на проблемите на ниво Европейски съюз, за да стигнат по-близо до хората, е пиар.

От БСП имаше обвинения и че умишлено сте изолирали президента Радев...

- Европредседателството е най-вече на изпълнителната власт. Това е властта, която го осъществява, изпълнява. По тази логика можем да кажем, че парламентът е бил изолиран от председателството. Но това не е така, защото парламентът си имаше своите събития и те всъщност доведоха най-вече до това България да придобие повече видимост. Представителите на гражданите, т.е. депутатите от различните национални парламенти, видяха по какъв начин ние можем да работим. А пък по какъв начин са си говорили двете институции - президентство и изпълнителна власт, аз не мога да кажа, защото не съм участник в този разговор.

България извади като свой основен приоритет приобщаването на Западните Балкани към Евросъюза, но не бе постигнато нищо конкретно, а само една обща декларация за европейската им перспектива.

- Ще започна малко по-отдалече. Какви са функциите на едно председателство? Те са основно три. Едната е представителна - представляваш интересите на всички държави от ЕС, т.е. защитаваш основно европейския интерес, а не националния. Другата функция е организационна. Третата е най-важната - воденето на диалога между трите институции - Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета, който ние председателствахме тези шест месеца. Оценката на едно председателство - освен досиетата, за които говорих, е дали има важни политически решения, които са взети по време на този период. При нас има поне две такива. Едното е, че разширяването като такова ще го има. Така че ние върнахме темата за разширяването по принцип за дискусия на ниво Европейски съюз. Това е един много добър резултат, защото от 2003-а тази тема не е разглеждана на ниво държавни ръководители и ръководители на правителства. Колкото и да се говори, че няма конкретни резултати, това не е така. След един много тежък съвет по външни работи и след това съвет по общи въпроси, за да се стигне всъщност и до Европейския съвет на 28 юни, се постигна съгласието, колкото и трудно да беше, че Македония и Албания ще стартират преговори през юни 2019-а. За мен това е далечна дата. Очаквах да се случи по-скоро. Но в крайна сметка тук се търси общият европейски интерес, а не конкретният интерес на дадена страна и това доведе до увеличаване на срока. Смятам, че всичко, което свършихме основно по този външнополитически приоритет, е добро. То има своята база за развитие, естествено, зависи и от бъдещия състав на новата Еврокомисия, както и от бъдещия й председател.

А второто важно политическо решение?

- Второто е, че по принцип се взе решение кохезионната политика като такава да остане, защото имаше държави - основно нетните донори на ЕС, които казваха, че кохезионната политика вече не е необходима. А пък тя е все още необходима на страни като България и Румъния, които влязоха последни, и на тези, които тепърва ще се присъединяват. Без кохезионна политика Западните Балкани трудно ще стигнат до тази конвергенция, която всъщност е цел на общността - да стигаме по-близки параметри на стандарт на живот.

Сега, при австрийското председателство, темата за Западните Балкани няма ли да остане доста по-назад?

- Ще остане малко по-назад, но след това ще дойде румънското председателство. Смятам, че тогава темата ще се върне и най-вече по време на хърватското председателство от началото на 2020 година. Техният премиер обеща и заяви пред всички, че тогава ще е следващата среща на върха. Всъщност въпросът не е само да се събират държавните ръководители, а наистина да има ясни параметри какво ще се случи. В крайна сметка държавите от Западните Балкани имат своя избор - членството в ЕС е избор, то не е задължение. И затова казваме, че е хубаво да има критерии по собствени заслуги, а не да се групират, както Сърбия и Черна гора миналата година по време на речта на Юнкер за състоянието на съюза. И както сега бяха групирани Албания и Македония. Ето например Черна гора успя да влезе в НАТО без групиране с друга страна. Надявам се, че след всичко, което свърши България за Македония, това ще стане. Днес (б.а. - вторник, 10 юли), между другото, започва срещата на НАТО в Брюксел и се очаква яснота дали ще бъде стартирана процедурата за влизането й в алианса. (Б.а. - поканата вече е факт.)

При сегашното състояние на съюза смятате ли, че скоро наистина може да има ново разширяване?

- Европейският съюз има доста проблеми в този момент. Но аз не смятам, че разширяването чрез включването на страните от Западните Балкани ще му натежи много, особено от икономическа гледна точка, защото то няма да стане едновременно. За мен това пак е политическо решение. Общността има проблеми и те са свързани основно с миграцията и сигурността, затова Австрия ги поставя на първо място. Регионът на Западните Балкани обаче - като чувствителен регион, би следвало да се оценява като проблематичен и оттам нататък разширяването да е повече цел на ЕС, отколкото беше досега.

Все пак България не пропусна ли някакви възможности през тези шест месеца? Например  по въпроса за приемането ни в Шенген, в чакалнята на еврозоната, за премахването на мониторинговите доклади?

- Не, не може такива въпроси да бъдат поставяни пряко по време на ротационно председателство. Аз затова започнах и с общия европейски интерес. Нашата работа като председателстващи Съвета на ЕС ще доведе до оценки, които след това ще помогнат на България, за да може да вървим напред в интеграционния процес. На 12 юли ще бъде представена кандидатурата ни за валутния механизъм и ERM II. Ако тази кандидатура бъде приета от еврогрупата и от ЕЦБ, за нас ще се отвори пътят към еврото. За Шенген в момента не мога да кажа много, защото тепърва ще продължаваме борбата. Сега в приоритета "Миграция и сигурност" бяха приети още три регламента за усъвършенстване на Шенгенската информационна система. България все още не е член на Шенген. Това също е политическо решение и е крайно време да бъде взето, особено за морските и въздушните граници. Сигурно има някакви пропуснати възможности, но не може всичко да се направи за период от шест месеца, той е много кратък. Въпросът е да остане впечатлението за добре свършената работа, колкото и да е непозната на хората.

Не загърби ли правителството вътрешните проблеми, вторачвайки се в европредседателството? Виждате сега колко протести избиват...

- Аз не мисля, че те сега избиват. Имаше достатъчно протести и по време на председателството, за да се покажат и да бъдат по-видими. Мисля, че тези, които са протестирали, са имали намерение да покажат този процес. Трудно е, не може да се балансира лесно между вътрешните проблеми и това, което трябваше да се свърши по време на тези шест месеца. Пак казвам - работата беше много, въпреки че не беше видима. Но хората, които се занимаваха с нея, бяха доста ангажирани. В това числа включвам и Министерския съвет, защото председателството основно е работа на изпълнителната власт.

 

 

Джема Грозданова е родена на 15 май 1975 г. в София. Завършила е Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов", а след това Медицинския университет - магистър със специалност "Стоматология". Доктор по обществено дентално здраве в същото висше учебно заведение. Депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Председател на Комисията по външна политика и ръководител на постоянната делегация на четири парламента в ПАСЕ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във