Банкеръ Weekly

Доц. Милен Михов, депутат от парламентарната група на "Обединени патриоти"

Уважението към езика трябва да се възпитава


"България би трябвало да следва тази политика на баланс, т.е. и на Изток, и на Запад."

"Да искаш налагане на мораториум на превъоръжаването на българската армия днес е логически несъстоятелно."

"Защо недомислиците в промените на учебното съдържание по ключови предмети като история и български език и литература се повтарят?"

 


Г-н Михов, завива ли България на Изток, както смятат политическите анализатори?

- Не бих казал, че България завива на Изток. Но динамичните промени в международните отношения отдавна са белязани с разпадане на едноцентричния свят и оформянето на различни центрове на икономическа, политическа и военна мощ. Тази динамика налага една балансирана политика - политика, откриваща възможности и на Изток, и на Запад, което е в интерес на България. Така се откриват възможности за реализиране на българските национални интереси. Мисля, че правителството на Обединените патриоти и ГЕРБ демонстрира подобна балансираност. И трябва да кажем, че това има своите позитивни резултати. Ако България се беше поддала на натиска на Великобритания да отстрани руски дипломати, днес ние щяхме да бъдем в много трудна ситуация в отношенията ни с Русия. Виждаме, че за много кратко време Европа започна да търси динамичен диалог с Русия за реализиране на значими проекти от взаимен интерес. Мисля, че България би трябвало да следва тази политика на баланс, т.е. и на Изток, и на Запад, която е една традиционна политика в отношенията на България с великите сили.

Македония от десетилетия е много близко до сърцето на ВМРО. Какво би трябвало да е новото й име?

- Ние избягваме да влизаме в този спор, поставяйки някаква формула или давайки някакво наименование. Още от 1992 г. България е признала конституционното име на Република Македония. Това е принцип на уважение към суверенната воля на гражданите на тази република да определят сами своите норми на живот, своите конституционно регламентирани формулировки на държавата. В този смисъл България трябва да следва една - мисля, че го и прави,  дистанция от спора. Въпреки че в този спор ние трябва да стоим по-близко до Македония, отколкото до Гърция. Преговорите са много динамични. Аз лично съм скептик, че Гърция ще приеме някаква формула. Мисля, че Гърция ще продължи да възпрепятства присъединяването на Република Македония към НАТО и ускоряване на процеса на присъединяване към ЕС. И не формулировката е определящото, а други условия, които поставя Гърция. Така например новото име да бъде конституционно фиксирано и да бъде с всеобща употреба - едно тежко условие, което поставя сериозни политически и обществени проблеми в Република Македония.

Как гледате на предложението на Веселин Марешки да се наложи мораториум върху превъоръжаването на армията?

- Да искаш налагане на мораториум на превъоръжаването на българската армия днес е логически несъстоятелно, защото ние 30 години на практика се намираме в мораториум. И не само експертите, а и всеки запознат български гражданин вижда, че ние разполагаме с въоръжение и техника от времето на Варшавския договор. При тези обстоятелства превъоръжаването или модернизацията на армията са изключително належащи.

А от гледна точка на националните ни интереси  това е провокация. В света, в който се намираме - с нарастващи предизвикателства към сигурността, с нарастващи военни разходи, с натрупаните диспропорции във военните способности на държавите в региона, ние не можем вече да си позволим лукса да поставяме под въпрос способностите на нашите въоръжени сили да изпълняват конституционните си задължения - защита на териториалната цялост и суверенитета на държавата.

Въпреки споровете за формулировките  всеобщо е мнението, че имаме много сериозни проблеми и едни от тях са свързани с остарялото и морално, и физически въоръжение. Правителството, и в частност Министерството на отбраната, ръководено от г-н Каракачанов, постави като приоритет в тази посока закупуването на бойни средства и въоръжения, а не на спомагателни и транспортни, каквато беше практиката досега. И трите проекта - за бойната машина на пехотата, за новия самолет и за нова фрегата, са насочени именно към това да се закупува такова въоръжение, което да влияе върху отбранителните способности на нашите въоръжени сили, т.е. средства, които служат за война, а не за транспорт и други спомагателни действия.  

На 24 май написахте писмо на министъра на образованието. Какво искахте да му кажете?

- С това писмо аз поставих въпрос, който почти перманентно възниква в обществения живот и в медиите, свързан с определени проблеми в съдържанието на учебниците за средното училище. В момента настъпва един преход от старата към новата програма, създават се нови учебници, но заедно с това се използват и старите. Нашето искане - което аз написах, но то се подкрепя от много от колегите от ВМРО и "Обединени патриоти",  е създаването на една експертна комисия, която да прегледа това учебно съдържание и да изведе онези проблеми, свързани преди всичко с прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование. Най-вече с чл. 5, който поставя за цел на българското образование утвърждаване и съхраняване на българската национална идентичност. Но заедно с това вървят онези недомислици, грешки и откровени случаи на продуктово позициониране или реклама, която се намира в учебниците. Целите са две. Първо - да се изчисти учебното съдържание на сега действащите учебници от подобни грешки. На второ място - да се даде сигнал към издателствата и авторите, които ще участват в конкурсите за написване на нови учебници, да си свършат професионално работата, да се прегледат и редактират текстовете така, че да съответстват на изискванията. Тоест  това да изиграе ролята на дисциплиниращ фактор при бъдещите процедури.

Продължават обаче да се изхвърлят от учебното съдържание класици на българската литература.

- Това е друг проблем, който като че ли хронически се появява. Сега проблемът е с програмата по българска литература. Аз, като депутат от Търново, не приемам махането на такъв класик като Емилиян Станев. И не само защото той е свързан с Велико Търново, а защото мисля, че неговите произведения трябва да се изучават. И тук е много сериозен въпросът, който трябва да поставим пред министерството: Защо недомислиците в промените на учебното съдържание по такива ключови предмети като история и български език и литература се повтарят? Аз мисля, че министър Вълчев оценява този проблем. На последното заседание на Комисията по образование и наука той заяви, че докато не се огледа и не се приеме новата програма със съгласието и на експерти, и на учители, и на общественост, тя няма да бъде одобрена. Надявам се, че одобрените промени ще бъдат в духа на запазването на българските класици в образованието.

За Вас 53% от българите, които знаят къде се пише пълен и къде кратък член, много ли са или малко?

- Това е като приказката за песимиста и оптимиста. Аз предпочитам да бъда оптимист и да кажа, че чашата е полупълна. Това е един проблем, който е свързан с грамотността на голяма част от българите и преди всичко на младото поколение. Уважението към езика и към книжовността, към българската писменост е нещо, което трябва да се възпитава, защото статистиката показва, че немалка част от българската младеж се справя по-добре на държавните изпити по английски език, отколкото по български език. Това не е свързано само с преподаването или с възможностите на учителя, а по-скоро е проява на отношение към езика. Аз мисля, че трябва да възпитаваме едно уважение към българския език и стремеж към неговото изучаване и използване на правилата на българския книжовен език.

Ще подкрепите ли предложението на Вашия коалиционен партньор Валери Симеонов за ограничаване на рекламата на хазарта?

- Ние обсъждахме тези инициативи и не само поради коалиционна солидарност, но и с доста сериозни аргументи ги приемаме. Трябва да кажем обаче, че би могло да се разсъждава и в други посоки, свързани с регламента за хазартната дейност в България. Усилията трябва преди всичко да бъдат насочени към регламентиране на залаганията в интернет пространството и засилване на борбата с нелегалните форми на хазарт и на черно тото. В тази посока трябва да се работи. И аз мисля, че тук въпросът не е политически. Не е въпрос на коалиционност и партийна принадлежност, а всички трябва да подходим разумно към този проблем.

Не смятате ли, че това е твърде голям залък за Патриотите, като се знае какви акули стоят зад хазарта?

- Не би трябвало това да се разглежда като атака или засягане на нечии интереси. Мисля, че трябва да се търси общественият интерес. От друга страна, е вярно, че легалният хазартен бизнес е един немалък данъкоплатец, че е източник на реклама за медиите, че създава определена заетост. И не трябва едното да пречи на другото.

 

 

Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. в Стара Загора. По образование е историк, по професия е преподавател. Доцент, доктор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Владее френски, немски и руски език. Член на Съюза на учените в България и на Македонски научен институт - София. Заместник-председател на ВМРО. Депутат в 43-ото и 44-ото Народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във