Банкеръ Weekly

Не одобрявам водената политика по случая КТБ

УС на БНБ ме изолира

Цветан Гунев, подуправител на Централната банка, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Гунев, защо данните за състоянието на кредитния портфейл на Корпоративна банка в анализа на одиторите се разминават така драстично с докладите на управление "Банков надзор"? Сумата на допълнителни провизии за 4.222 млрд. лв. е умопомрачителна. Как надзорните инспектори не са хванали преди това такава огромна разлика?

- Причината е лесна за обяснение. В анализите, правени от одиторите, те явно не са намерили достатъчно информация, която да им даде основание да смятат, че съответните кредити, отпуснати от Корпоративна банка, са събираеми. Но в доклада на последната надзорна инспекция, която е от 2013-а, ясно е казано, че кредитните досиета са комплектувани. Има бизнес анализи, има анализи на проектите, има анализи на обезпеченията, има документите, които доказват, че тези обезпечения са налични и са в кредитните досиета. Така че разликата от 4.222 млрд. лв.  допълнителни провизии между констатациите на надзорния доклад от 2013-а и анализите на одиторите идва от липсата на отчетите за финансовото състояние на кредитополучателите  и от липсата на документи, които да показват как са учредени обезпеченията.

Тези документи, според вас, са изчезнали, след като твърдите, че при последната надзорна проверка преди затварянето на Корпоративна банка те са били в наличност?

- Не мога да кажа, тъй като от последната надзорна инспекция до затварянето на банката е изминала една година. През този период тези документи могат да изчезнат от банката по какви ли не причини и пътища. Факт е обаче, че всички тези документи и най-вече договорите за обезпечения липсват.

Тук идва ред да попитам: кредитите, върху които сега ще се начисляват 4.222 млрд. лв. провизии, били ли са обезпечени, или не са били?

- През 2013-а, когато е минала надзорната инспекция, всички тези кредити са били обезпечени. Това е невъзможно да бъде пропуснато, защото когато се проверява един кредит, ние работим по една матрица, в която са записани много изисквания, които трябва да бъдат попълнени. Основните от тях са договори за кредит, договори за обезпечения, погасителният план. Анексите към договора се отразяват задължително при събирането на надзорната информация за състоянието на даден заем.

Възможно ли е инспекторите на надзора да са били заблудени от ръководството на Корпоративна банка, както се намеква в съобщението на БНБ?

- По време на инспекцията на място ли? Невъзможно е, защото за да стане това, банката трябва да има огледална база данни, която да се представя само по време на инспекция. Служителите на банков надзор при проверката си през 2013-а са прегледали 213 кредитни досиета на стойност 3 млрд. лв., което е представлявало 84% от кредитния портфейл на банката. Според мен е невъзможно да създадеш система, при която да държиш за пред надзора 213 кредитни досиета и да поддържаш база данни за реалното състояние на същите заеми. Казвам това, защото едно кредитно досие обикновено е десетина-двадесет дебели папки. Нали разбирате колко трудоемко е те да се обновяват, попълват и въобще да се поддържат на две места с различно съдържание.

Тогава другата версия би трябвало да е, че надзорните екипи са били подкупени, за да си затворят очите, а сега твърдят, че са заблудени?

- Това можеше да се допусне, ако ставаше дума за един надзорен доклад, в който се казва, че банката е в добро състояние. Само че такава е констатацията не само на доклада през 2013-а, а и на този през 2010-а, който е извършван от друг надзорен екип. Защото през две години надзорните екипи за една банка се променят. Твърде много хора е трябвало да подкупят шефовете на Корпоративна банка, а знаете, че когато много хора участват в такива незаконни операции, шансът някой от тях да проговори е изключително голям. Два надзорни екипа са около десет човека, които са 33% от целия състав на проверяващите екипи на банков надзор.

Не, абсурдно е надзорните инспектори по каквито и да е причини да са давали положително становище за кредитния портфейл, ако не са били убедени в своите заключения.

Вие като подуправител, отговарящ за управление "Банков надзор", бяхте отстранен от прокуратурата още преди Корпоративна банка да бъде поставена под специален надзор....

- Не. Вярното е да се каже, че въпреки усилията на прокуратурата да ме отстрани от длъжност това не се случи, защото искането й бе отхвърлено от съда на две инстанции.

Е, добре де. Защо тогава не се върнахте на работа?

- Разбрахме се с останалите членове на УС на БНБ и най-вече с гуверньора Иван Искров заради следствените действия срещу мен да изляза в отпуск. И направих това още на 18 юни. След като тя изтече, направих опит да се върна на 6 октомври, но той беше неуспешен.

Защо неуспешен?

- Защото когато отидох на работа на 6 октомври към 8.30 ч., след час или два срещу мен започна атака от другите двама подуправители.

Какво имате предвид под атака?

- Ами започнаха да ми обясняват, че вече са започнали да работят по някаква схема по случая КТБ и аз няма да бъда полезен. Не само това, но и мога да им навредя.

И какви бяха аргументите им, че ще навредите?

- Нямаше някакви сериозни аргументи. Но ми се повтаряше, че ако остана на работа, ползата от мен ще е никаква, а вредата може да е голяма. Аз веднага поисках среща и с останалите членове на управителния съвет, за да видя дали всички мислят същото. Тя се проведе към 15 часа и на нея всички членове, кой по-меко, кой по-директно, заявиха, че е по-добре да не се връщам на работа, докато не приключи казусът с КТБ. И аз си пуснах допълнителен отпуск. На практика съм в изолация, защото нямам достъп до каквито и да е документи и решения по случая с КТБ.

Поне не успяхте ли да прочетете протоколите от заседанията на УС на БНБ за периода от 18 юни до 6 октомври?

- Хубав въпрос. В моя кабинет има един шкаф, където се съхраняват всички протоколи от заседанията на УС на БНБ още от времето преди да стана подуправител. Когато обаче дойдох на работа на 6 октомври, тези протоколи липсваха. Попитах секретарката си къде са и тя ми каза, че главният директор на управление "Банков надзор" Нели Кордовска ги е взела при себе си в другата сграда, която е на ул. "Московска" и където работят служителите на "Банков надзор". Поисках от секретаря на УС на БНБ да ми бъдат предоставени поне копия от протоколите от заседанията на УС на БНБ за периода на моя отпуск, но така и не ми бяха предоставени. И когато като следобед на 6 октомври УС на БНБ каза, че е по-добре да продължа отпуска си, аз го направих. Има ли смисъл да стоя, след като ми се отказва достъп както до решаването на проблемите на банковата система, така и до информация?

Имате ли чувството, че УС на БНБ крие нещо от Вас?

- След всичко това, което ви разказах, Вие какво чувство бихте имали на мое място? След като обаче са решили така, аз не искам да им преча. Но не искам заради всички тези събития, които се развиват вече четири месеца, да пострадат нито банковият надзор, нито банковата система.

Вие лично съгласен ли сте с политиката, която води БНБ през последните четири месеца?

- Когато на 6 октомври бях на работа, аз изказах пред УС на БНБ моето становище, че не одобрявам почти всички действия на Централната банка по случая КТБ. Направих това и като им връчих мое писмено изявление, където се посочва какви според мен грешки са допуснати.

Дайте пример.

- Аз твърдя, че Корпоративна банка бе брутално ударена и вследствие на атаката срещу нея тя за дни изчерпи своята изискуема по закон 20-процентна ликвидност...

Искате да кажете, че тя е имала ликвидността, която е трябвало да притежава според регулациите на БНБ?

- Да. И след като я изчерпва, мениджърите й искат от БНБ да я постави под специален надзор. И когато това става, специалният надзор трябва да е насочен към решаване на ликвидния проблем. С други думи, БНБ трябва да предпише такива мерки, които да осигурят осигуряването на свежи пари в банката. Това става чрез процедури по прихващания, чрез мерки за събиране на вече отпуснати кредити, чрез бърза покана към акционерите за осигуряване на средства, чрез осигуряване на допълнителни обезпечения по вече отпуснати кредити. Разбирате ли - на банката й трябваха до 500 млн. лв. допълнителни свежи пари, за да устои на ликвидния натиск. Ако това бе направено, както с една друга банка, после можеше да влезе една тежка надзорна проверка в Корпоративна банка и да установи има ли дупка в капитала, или не. Ако се установи, че такава дупка има, следваше да се поканят акционерите да я попълнят. Ако не могат да направят такава вноска, вече се търсят други методи за попълването на капитала - други инвеститори, одържавяване или някакъв комбиниран вариант. Докато вървят тези процедури, се предприемат и мерки по преструктуриране на банката. Всичко това можеше да бъде направено без много шум и без да се плашат вложителите. Помните ли, че главният прокурор каза, че трябва да се опитаме да надскочим закона в търсенето на решения за КТБ. Аз лично го разбрах в смисъл, че той предлага да бъдем по-гъвкави в прилагането на закона, а не да го нарушаваме. Но, както сам виждате, БНБ не постъпи по този начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във