Банкеръ Weekly

Политическият анализатор Иван Стамболов - Сула пред в. "БАНКЕРЪ"

Управляващите да внимават - играта им е да минават за десни


"Социалистите стигнаха дотам, че да водят тежки битки със себе си за поста главен редактор на "Дума"."

"ДПС са корпорация, чийто предмет на дейност по случайност е политиката."


 

Г-н Стамболов, управляващите зоват за стабилност, опозицията алармира, че държавата е в криза, а системите й - в колапс. Заговори се за предсрочни избори. Ще успее ли властта да се съхрани?

- Ситуацията не е някаква нова и невиждана, че да се нуждае от специален анализ. Всяка опозиция вие, че държавата е круширала, времето е спряло и слънцето ще избухне всеки момент, ако правителството моментално не подаде оставка и не се проведат предсрочни избори.

В каква кондиция са управляващите и опозиционните формации?

- Управляващите са добре, най-малкото защото световните икономически тенденции са възходящи, а вътрешните показатели са добри. Успоредно с това правителството успява да води разумна политика и ако допуска гафове, старае се бързо да ги поправя, което въпреки общия присмех  прави добро впечатление.

Истинската опозиция е БСП и тя не е в добра кондиция. Сякаш си взеха белята с последния си генерален секретар (така ли се нарича?). Научени да бъдат сдържани и да не си развяват кирливите ризи от прозорците на партийната централа, социалистите не могат да скрият, че се раздират от вътрешни противопоставяния. Стигнаха дотам, че да водят тежки битки със себе си за поста на главния редактор на в. "Дума".

Не знам дали ДПС трябва да бъде разглеждано като опозиция. Те непрекъснато битуват в упорита надежда да станат управляващи по един или друг начин, дори и в рамките на текущия мандат. В каква кондиция са също не знам. Те са корпорация, чийто предмет на дейност по случайност е политиката. Какво става вътре в тази корпорация можем само да гадаем.

Да разглеждаме ли извънпарламентарните "сили" като опозиция? Мъчат се да се групират по най-причудливи начини, правейки тежки идеологически и политически компромиси, които едва ли ще им бъдат простени. Тъй че не, не им е добра кондицията.

Успява ли Бойко Борисов да запази образа си на политик, който успява да балансира и да се справя с трудности, премеждия и провокации?

- Не знам дали си поставя за цел да поддържа точно този образ. Но определено поддържа образ на човек, който, когато има да се върши даже и неприятна, тежка работа, отива да я свърши, без много да мърмори и да се обяснява. В това е добър. А усилието му да управлява държавния кораб с минимум скандали, минимум засегнати и ядосани  изглежда съвсем автентично.

Паника ли издават действията на управляващите, или опит да се отговори на обществените очаквания - увеличават бюджетните заплати, един преговаря с големи хранителни вериги да продават без печалба, предлагат здравна реформа…

- Паника едва ли. Когато една власт се паникьоса, тя прибягва към насилие, не прави опити да се договаря и да угажда. Изброените във въпроса Ви мерки са твърде различни. Увеличаването на бюджетните заплати е нормално и изглежда справедливо в условията на добри икономически резултати. Да преговаряш с търговци да продават без печалба е цирк. Изобщо грешно е да мислим, че всичко, което вършат хората във властта, се ражда в една и съща глава. Управляващите обаче трябва да внимават с някои "изцепки", защото играта им е да минават за десни и да убедят десните избиратели да гласуват за тях. Това няма да стане с ляв популизъм, граничещ с болшевизъм.

Какви са перспективите пред формацията "Обединени патриоти" и патриотичното у нас?

- Така нареченото патриотично определено има бъдеще. Но в каква конфигурация  е трудно да се каже. Като цяло има два вида патриоти, националисти. Едните са еврофедералисти, другите са евроскептици. Скептиците виждат в ЕС недвусмислено зло - нещо, което веднага трябва да се напусне, защото ще ни повлече към гибел. Федералистите са убедени, че Евросъюзът трябва да се запази като общ проект, но да минава през отечествата. Както участваш в общността си чрез своята цялостна и завършена, формално дефинирана личност, така и в европейската общност трябва да участващ чрез своето ясно дефинирано и обособено отечество. Никакви региони, никакви две или повече скорости, никаква наднационална бюрокрация. Това са в общи линии видовете националисти по отношение на Европейския съюз. В "Обединени патриоти" има и от двата вида. Тъй че малко вероятно е да продължат в една евентуална следваща коалиция с ГЕРБ в същата конфигурация. Нека отпадат, но да не се разпадат, защото тогава ще дойде истинската клоунада.

Числата от социологическите проучвания циклят. Има спад в одобрението и доверието към институции и личности, но съотношението в общи линии се запазва. Показател за какво е това - хората са доволни или има мъртво вълнение, което може да избие и при някой незначителен повод?

- Социологическите проучвания не показват нищо вълнуващо. В средата на мандата доверието към политическите субекти намалява, както спада и сексуалното влечение към дългогодишна съпруга. В това няма нищо симптоматично, нищо революционно. Това не показва, че хората са доволни, защото вече не могат да бъдат такива при никакви обстоятелства (и ме е страх, че рано или късно ще си платят за това); не показва също, че има някакво скрито напрежение, което чака да избухне и при най-малкия повод. Ако имаше, социологията щеше да го регистрира.

Новият моден политически тренд е консерватизмът. Изведнъж се оказа, че в България има толкова носители на "консервативни ценности" или поне претенденти, че май не остана политически терен за други играчи. Автентична тенденция ли е това, или привнесена от Европа?

- Да, така е. Това е очевиден тренд, в чието съществуване либералните елити не вярваха и му се присмиваха само допреди няколко години. Въпреки че конкретните (руски, европейски, британски, американски) консерватизми са различни, тенденцията е ясно забележима. Просто махалото се клати. Никога не е спирало. И когато възходящият тренд се забележи от всички, политическите спекуланти веднага се присламчват: днес "консерватори" се наричат хора, които са били първо комсомолци, после дисиденти, след това демократи, после царисти, националисти, евразийци, а сега вече са консерватори. Утре сигурно ще подминат и тази гара и ще се пишат някакви други.

Изобщо  терминът "консерватор" вече започна да се преекспонира. Всеки иска да е консерватор, начело с БСП. Това е смешно. В кръга на шегата можем да предложим една дефиниция, която да помогне на хората да се ориентират - истинският консерватор е човек, от когото никога няма да чуете: "Аз съм консерватор!".

Демоде ли са идеологиите в класическия им вид ляво-дясно? Защо дясното и десните се маргинализираха?

При истинските идеи няма мода. В политиката има ляво и дясно, както и човешкото тяло има лява и дясна ръка. Светът е двоичен - плюс - минус, ден - нощ, мъж - жена, добро - зло и т.н. В политиката двоичността е представена като ляво-дясно, независимо как през вековете са се променяли термините и тяхното съдържание. Политиката съществува чрез лявото и дясното, точно както и материята съществува чрез протоните и електроните в атома.

Тези, които в България се наричат "десни" или поне онази част от тях, която прибавя и гръмкия епитет "автентични", се маргинализираха  просто защото не успяха да се задържат на висотата на идеите. В техните лидери хората видяха службогонци, готови на всичко - само и само да попаднат в парламента, а там вече да се договарят и коалират,  да се групират и прегрупират, както само те умеят най-добре. Спомнете си - Реформаторският блок попадна в управлението почти на майтап и се провали с гръм и трясък. Вижте обединението от тъмносини реформатори, зелени еколози, леви либерали и розови и аз не знам какви вече… И всичко в името на този пусти парламент! Трагикомично.

Уличните протести стават все по-реактивни и остри, но и все по-ирационални. Друга тяхна константна характеристика е малобройността им. Дискредитира се идеята за протест ли?

- Уличните протести изобщо не стават по-остри. Напротив, изтъпяват и се формализират. Както и друг път съм казвал - ако се появи истински повод да се протестира, гражданите няма да излязат, защото знаят, че ще бъдат яхнати от умни и красиви самодейци с тъпани и вувузели и от политически "лидери", изпълзели да оглавят улицата.

Да, идеята за протест се дискредитира.

Убийството в Русе извади на показ и проблемите с битовата престъпност, състоянието на ромската общност…  Докъде докарахме ромската интеграция? Какво да правим с неинтегрираните и гетата?

- Или няма законно признати малцинства и за всички законите се прилагат еднакво, или регламентираме малцинства и правим специални закони за тях. Това е голяма тема. По-добре да няма малцинства, защото тогава ще стане страшно. Всеки ще иска да е малцинство. Другото е да се разшири списъкът с форми на законна самозащита на гражданите, включително и въоръжена. Тогава всеки - и циганин, и норвежец, и японец - хубаво ще си направи сметката, преди да извърши някой зулум.

Има ли очистителна сила скандалът? Или свикнахме с дозите - малко по малко до пълна безчувственост?

- Не, скандалът има единствено обременяваща и унищожителна сила. Нищо очистително няма в скандала. Той вади най-лошото у човека.

Напоследък върху главите на журналистите се изсипват съвети, обвинения, обиди дори. Какво ги подхранва и до какво ще доведе тази ситуация?

- Изсипват се обиди от страна на истерични хора с измамно чувство за собствена стойност, на които социалните мрежи дават лесна и безнаказана трибуна. Те обиждат и обвиняват всичко, което шава. И понеже журналистите шават повече от средно приетото за нормално, отнасят и повече помия. Разбира се, има и случаи, когато журналистическата професия е направо опозорена от отделни свои представители и тогава помията е донякъде заслужена. Ситуацията, която описвате, няма да доведе до нищо, защото е разположена в шумна, но неособено ефективна среда.

 

Иван Стамболов е роден през 1963 г. в София. Университетската му специалност е "Теория на литературата", но кариерата му е в областта на медиите - рекламата. Като студент сътрудничи на централния литературен печат и печели авторитетни литературни награди. До 1994 г. е сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и "Дарик Радио". През 1994 основава собствена компания, която успешно управлява и до днес. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация "БГ Сайт".

Facebook logo
Бъдете с нас и във