Банкеръ Weekly

Волен Сидеров, председател на парламентарната група на "Обединени патриоти" , пред в. "БАНКЕРЪ"

Трябва да се търсят инвестиции от изток


 Приватизацията у нас беше в мащаби, които в Западна Европа не се проведоха. Рухнаха цели сектори.

Лесно е да сочиш с пръст, да викаш "ууу". Но по-трудното е да насочиш към себе си този пръст.


 

Г-н Сидеров, как Ви изглежда този парламент в сравнение с предишните? По-добър ли е, или по-лош?

- В този парламент има доста нови хора, включително и в нашата група "Обединени патриоти". По-различното за мене е, че съм председател на група, която вече не е еднородна, само на една партия, а е сбор от три формации. Това изисква повече балансиране и дипломатичност. Иначе като цяло не виждам някакви големи разлики с предишни парламенти. Може би в този е по-спокойна атмосферата.

Отново обаче се вихрят скандали, характерни за 90-те години - за комунизма, фашизма, нацизма...

- Действително се върна полемиката към 90-те години. Даже в един от случаите аз призовах тези страсти да отидат на заден план, защото това е отминала фаза. Нелепо е сега да се спори за комунизъм и антикомунизъм. Има други практически въпроси, които трябва да се решават. Смятам, че все пак оттекоха тези закъснели отгласи от старите спорове на 90-те. Сега отиваме към едно нормално, даже скучно ежедневие. 

По принцип тази тема комунизъм-антикомунизъм трябва да се разглежда винаги геополитически. Всички знаем, че историята на България е била в зависимост от великите сили, от това как завършва една война (първа или втора), така че не виждам основание в нападките срещу примерно БСП, че те са наследници на БКП. Хубаво е да се прочете този период спокойно и обективно. Социализмът (или комунизмът, както го наричат) имаше положителни страни като в социалната сфера, индустриализацията на България. Това са безспорни факти. Имахме индустрия, макар че някой сега ще каже, че е била в системата на СИВ. Но имахме комбинати, които работеха за западните пазари. Доста от тези сектори можеха да се запазят и доразвият на друга основа, извън соцлагера, след падането на Берлинската стена. Но за съжаление друго видяхме. Така че плюсовете на социализма не трябва да се прескачат. Минусите ги знаем.

Не отстъпиха ли Обединените патриоти от обещанията си за увеличаване на пенсиите?

- Да, това беше наша кауза и битка. И натякванията, че сме говорили за 300 лв. минимална пенсия, а сега тя ще стигне 200 наесен, са резултат от реалния вот на хората. Ние имаме 27 души, а не 127. Така че това, което постигнахме, е възможното в рамките на коалицията и договореностите с ГЕРБ. В крайна сметка тази отстъпка, която направихме, трябва да се разглежда и като крачка напред, защото, както казва шопът: "А ич?" Все пак имаме някакво преместване напред. А и въпросът беше поставен и продължава да стои. Тоест, договорката с ГЕРБ е такава, че когато има икономически и финансови възможности, най-малките пенсии да се вдигат още и още. Всичко това зависи от развитието на България, от външни и вътрешни инвестиции. Фактически се получава така, че на хората, които сега се пенсионират, пенсиите се изплащат не само от осигуровките, но и от бюджета. И този въпрос трябва да намери някакво стратегическо разрешение.

Вицепремиерът Валери Симеонов, а и не само той, говори за внос на работници - от Украйна, Молдова и другаде. Няма ли да е по-добре да се вдигнат доходите на работещите българи, за да не бягат на Запад?

- Доходите на хората, които работят в България, се определят от работодателя. Над 90% от индустрията у нас е частна, т.е. държавата няма как да задължи една частна фирма да качва или сваля заплати. Но действително  доходите в страната в сравнение със западноевропейските са много ниски. Аз също смятам, че трябва да се вдигат. Но е необходимо регулативната функция на държавата да е по-голяма, както и ролята на синдикатите. Те са тези, които трябва да изискват от фирмите, от работодателите да се поддържа едно ниво на доходи, което да е близко до европейското, да е сравнимо, а не в пъти по-ниско. За съжаление обаче там не виждам много старание и пряка ефективна дейност. Във всички държави синдикатите са тези, които поставят условията в отделните браншове, говори се за почасова ставка (например в Германия), която не може да пада под еди-колко-си на час. Защо тук не се прави? Ако синдикатите предложат такива законодателни инициативи, ние, като политически партии, можем да ги придвижим в парламента. А сега сме принудени да изземваме тяхната функция. Партиите се занимават с тема за пенсии и за заплати, което е синдикална работа. Съгласен съм, че доходите у нас са ниски, и очаквам от държавниците, които са на най-високо ниво - президент, най-голямата политическа сила в парламента, правителство, премиер - да направят една стратегическа визия как точно в обозримо време те ще догонят европейските. Това трябва да е основна задача. Знам, че вълшебства не могат да се правят. Но е необходимо да се мисли поне как да стане.

Не трябва ли икономиката да стане приоритет на управлението, за да могат да се решат и другите проблеми - демографската криза, доходите, здравеопазването, сигурността...? Вместо това се разчита само на "усвояване" на еврофондовете.

- Фактически, с влизането в Евросъюза, ние си ограничихме възможностите да развиваме икономика, включително и държавна. Защо да е мръсна дума държавната икономика? В много развити западноевропейски държави цели сектори - транспорт, енергетика, оръжеен бизнес - са държавни. Тук приватизацията беше в мащаби, които в Западна Европа не се проведоха. Рухнаха цели сектори, просто бяха заличени, включително и защото някои от тях бяха конкурентни на големи западни компании. Те дойдоха, купиха и приключиха производството. Имам предвид "Соди" - Девня, циментови заводи. Ние бяхме в челните места в производството на соди. Преди няколко години имаше идеи от партия "Атака" да се проведе реиндустриализация. Тоест, да се види кои предприятия могат да бъдат възстановени, включително и с държавно участие, със смесено. Нека да намерят формата, но да заработят заводи, които произвеждат продукт, а не да изнасяме суровина само - злато, дървесина, въглища да се копаят. И абсолютно всичко с принадена стойност да го внасяме отвън. Тогава обаче имаше много яростна съпротива - не получихме нито медийна, нито обществена подкрепа. Защо държавата да не стимулира такъв процес? Еврофондовете не са достатъчни, освен това са насочени по определени програми. Брюксел не дава еврофондове за развитие на изцяло собствена икономика. Много ясно защо! От интерес. Да се развива българско винопроизводство и да засенчи френското, италианското? Няма да стане. Или ние да произвеждаме стоки, които една Германия, Холандия произвежда и внася у нас? Няма да стане. Там сме орязани като квоти. Така че в момента може да се търсят инвестиции от източна посока – Китай, Южна Корея, Русия, Индия. Трябва да се обърне поглед към тях. Те имат желание да инвестират, да правят много неща тук, но българската държава не отреагира. Може би от притеснението, че Брюксел ще направи забележка. Аз мисля, че тези притеснения трябва да изчезнат вече. Стана ясно, че Европа май върви на две скорости, или на две класи. Ами, щом е така, можем спокойно да кажем - щом са две скорости, ние пък ще си търсим компенсация, където можем да я намерим. Необходимо е правителството като цяло да се освободи от всички притеснения, че ЕС може по някакъв начин да ни смъмри, защото ще търсим инвестиции от Далечния изток или от Арабския свят, където сме имали добри контакти навремето.

През последните години минахте през няколко роли, сега сте много различен. Преди дни дори смаяхте журналистите, като защитихте евроатлантическите ценности от парламентарната трибуна. Участието на "Атака" във властта ли Ви промени?

- Много от вашите колеги просто не разбраха иронията. Аз имах предвид следното: когато ставаше дума за мажоритарния вот, това беше едно предупреждение (но и една реалност) към представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС, членове на международни алианси, ЕНП, АЛДЕ и т. н. И на тези, които поддържат идеята за чисто мажоритарен вот, основно ГЕРБ, им казах: абе, я си помислете какво ще стане, дали няма да ви се скарат от вашия алианс, ако утре парламентът по мажоритарен начин се напълни със 162-ма свободни електрони и кажат искаме излизане от ЕС или НАТО. Нали тогава ще нададат вой от вашия алианс? Това беше моята ирония, но те изкараха, че защитавам евроатлантическите ценности. Не знам какво точно означава евроатлантически ценности. Това е един неологизъм. Но аз винаги питам: знам какво са християнските ценности, ако обичате изяснете ми евроатлантическите? Ако е членството в ЕС и НАТО, то трябва да бъде премерено през българския национален интерес, а той много често не е защитен добре.

Дали съм променен? Не съм променен. Едва ли на такава възраст мога да се променя коренно. Просто в момента медиите и хората ме виждат в една проява, която преди не са можели да видят. Откакто съм в политиката, през повечето време ми беше налаган един образ на скандален човек. Много хора от медиите ме познават и знаят, че аз съм автор на хиляди статии, че имам зад гърба си 5-6 книги, че съм имал стотици телевизионни предавания и коментари. Интелектуалната част от моята същност беше пренебрегната, засенчвана през тези години и бях показван като един митингов човек. Да, в политиката и особено в начина, по който направих партия "Атака" и влязохме в парламента, имаше остри моменти. Иначе нямаше как да стане. Но охулването на политиката не е от полза за цялото ни общество. Когато кажеш политиците са лоши, веднага трябва да си зададеш въпроса - а те откъде идват? Те не падат от небето, а са част от българската нация. Значи трябва всички да си зададем въпрос към себе си - а ние какви сме? И тези, които сочат с пръст. Лесно е да сочиш с пръст, да викаш "ууу". Но по-трудното е да насочиш към себе си този пръст.

 

 

Волен Сидеров е роден на 19 април 1956 г. в Ямбол. Завършва Техникум по полиграфия и фотография в София, а преди няколко години и теология в Шуменския университет. Журналист по професия. Бил е главен редактор на в. "Демокрация", после работи в други печатни издания, води и телевизионни предавания. През 2005-а създава партия "Атака". През 2006-а се кандидатира за президент и стига до балотаж с Георги Първанов. Депутат в 40-ото, 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във