Банкеръ Daily

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, пред в. "БАНКЕРЪ"

Регламентът за личните данни е излишна бюрокрация


"Регламентът е една прекомерна административна намеса. Особено за малкия и средния бизнес."

"Направихме огромна стъпка към по-прозрачен и по-честен енергиен пазар."

"Трябва да проявяваме повече характер и да защитаваме икономическите интереси на страната си."


 

Г-н Велев, на 25 май влиза в сила общият Европейски регламент за защита на личните данни - GDPR. Готов ли е българският бизнес за прилагането му  предвид солените глоби, заложени в норматива? 

 

- Не е готов. Всъщност и държавата не е готова, защото не е прието националното законодателство във връзка с регламента. То тепърва се обсъжда. Към него официално сме отправили редица забележки. Там има много неясноти, които създават предпоставки за административен тормоз над компаниите. 

При всички случаи този регламент е една прекомерна административна намеса. Особено за малкия и средния бизнес. Това е пример за едно европейско пререгулиране и излишна бюрокрация, която влошава бизнес климата без нужда. Така или иначе, компаниите под страх от глоби ще трябва да извършат редица административни дейности, които са непродуктивни. Те няма да увеличат техните продажби, печалбите им, няма да увеличат и възнагражденията на хората.

Колкото до глобите, те са два вида - едните са до 10 млн. евро, другите са до 20 млн. евро. Колко компании в България могат да платят такива глоби и да оцелеят?        

Както споменахте, българският закон за личните данни срещна сериозни критики от редица организации. Как АИКБ оценява текстове, които изискват почти всяка фирма да назначи специален администратор за защитата на данните, които обработва?   

- Там има един праг от 10 хиляди лица, чиито данни се обработват. Но не е казано в какъв период се обработват. Всъщност всяко по-старо средно предприятие и даже някои малки имат това число. Като се вземе предвид, че 50 години трябва да пазят ведомостите за изплащане на заплати. Този праг е необходимо значително да се увеличи според нас. И да се ограничи във времето. За нас е неразумно едно предприятие с 20-30 души персонал да наема лице, което да се занимава с тези административни дейности, каквито са изискванията, ако четем закона буквално. Даже и микрофирми попадат в този праг. Например корабните брокери и агенти, които обработват такова количество данни на пътници за нуждите на граничните власти. Там персоналът е от двама-трима души. Тези изисквания трябва да бъдат преразгледани. 

Очаквате ли да се направят такива промени в норматива? 

- Да, ние имаме добър диалог с Комисията за защита на личните данни. Проведоха се срещи. В интерес на истината проектозаконът бе изготвен, преди да проведем тези срещи, но очаквам, че ще се направят нужните промени.

Разбира се, въпросът с личните данни едва ли е най-големият проблем на българския бизнес. Забелязвате ли някакво подобрение на бизнес климата у нас, решават ли се някои проблеми...?

- АИКБ, заедно с останалите работодателски организации, откроихме три приоритета за тази година - намаляване на административните прегради, решаване на проблема с човешките ресурси и липсата на хора за работа, както и реформата в енергетиката. Хронологично погледнато, най-напред се взеха мерки за проблема с човешките ресурси, като по наше настояване се облекчи трудовата имиграция. Проблемът с човешките ресурси може и трябва да бъде решаван по три линии едновременно - облекчаване на имиграцията - което ще даде моментални резултати, реформа в образованието - което ще даде резултати в средносрочен план, и демографски политики  - което ще даде резултати в дългосрочен план. 

С приетите промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се създаде една по-добра уредба за вноса на човешки ресурси. Нашето законодателство обаче все още е по-рестриктивно спрямо законите в държавите от Централна и Източна Европа и изобщо от европейските норми. Ние продължаваме да имаме повече ограничения, отколкото европейското законодателство изисква, но, така или иначе, се направи сериозна стъпка в посока облекчаване и намаляване на тези регулации. 

По отношение на реформата в образованието има разбиране в министерството, провежда се такава реформа. Но темповете, с които се провежда, могат да бъдат ускорени. Разбираме, че въпросите не са леки за решаване. Трябва да има известна плавност в стъпките, но нямаме време за толкова плавни реформи. 

Що се отнася до либерализацията на пазара на енергетика на едро, с измененията в Закона за енергетиката от 1 юли всъщност ще се направи една много голяма стъпка в тази посока. Благодарение на натиска от работодателските организации ще се ограничат възможностите за пазарни манипулации и спекулации. Пазарът ще стане по-прозрачен и по-честен, за да не се стига до такива парадокси, като през последното тримесечие на миналата година. Тогава имахме цени за електроенергия, които бяха по-високи от тези в Германия и Дания. Именно в резултат на пазарни манипулации.             

От ГЕРБ прогнозираха, че до края на годината може да бъдат развалени договорите с т.нар. американски централи - друго искане на бизнес организациите. Смятате ли, че е реалистично това?

- Смятаме, че това може и трябва да стане по-бързо. Имаме предварителни разговори и помежду си, и със синдикатите. Следващият протест, който ще организираме, ще бъде пред "американските централи". Защото едната от тях - "Марица 3", се е изплатила и всеки ден продължаваме да надплащаме т.нар. невъзстановими разходи. За "Марица 1" остава сума от порядъка на 100 млн. за покриване на невъзстановимите разходи. Смятаме, че с "тройката" договорът трябва да бъде прекратен от 1 юли, а с "единицата" също би трябвало да бъде прекратен непосредствено след като бъдат изплатени тези 100 милиона. Или пък да бъде прекратен с едноразовото им изплащане. Това може да стане много преди края на годината. 

Днес повече ли се спазват правилата при раздаването на обществените поръчки? 

- Още не може да усетим ясна тенденция и ясна посока. Предприемат се мерки. Рано е да се каже. 

Спадът на чуждестранните инвестиции обаче не може да се отрече...

- За нас новата причина за спада на инвестициите е липсата на хора за работа. Кой ще инвестира в населено място, където няма кой да работи? Машините без хора са купчина желязо. Така че това е новата причина. Останалите причини, ако са съществували и съществуват, те не са се разраснали. Хич да не са намалели, не са се разраснали. 

Що се отнася до административните прегради, те постепенно се редуцират. Правителството прие програма и последователно я изпълнява. В това отношение има редица традиционни административни пречки, които са отпаднали. Например свидетелства за съдимост, удостоверения за отсъствие на задължения към фирмите. Вече не се изисква бизнесът да ги представя, а се събират онлайн  по служебен път. Работи се и по това годишните финансови отчети да се подавят само на едно място. Тоест  при администрацията условията не са се влошили. 

Имаме данъчна стабилност, работи се по ограничаване на корупцията и по реформа в правораздаването, така че и там няма влошаване. Това, което се е влошило, е липсата на хора за работа. И за нас това е основата причина не само за отлива на чуждестранни инвестиции, а изобщо за намаляването на инвестиционната активност в страната. 

Доста широк фронт се създаде против предложенията на вицепремиера Валери Симеонов за ограничаване на рекламата на лотарийни игри.

- Работодателските организации нямаме единна обща позиция. Ако ме питате за личното ми мнение, то е по-скоро в подкрепа на предложенията на Валери Симеонов, отколкото против. Но тъй като не искаме това да се превръща в разделителна линия между различните бизнес организации, ние (от АИКБ - бел. авт.) не излязохме с официална позиция.     

По време на визитата на президента Румен Радев в Русия се заговори за нова газова връзка, която да гарантира директни доставки на синьо гориво за България през Черно море. Как гледате на един такъв проект?

- Трудно могат да се намерят аргументи против него. Очевидно той е изгоден за България. Това би допринесло за диверсификация на маршрутите, по които България получава газ, както и за повишаване на сигурността на доставките, за повишаване или запазване на приходите от транзитни такси. Кой би се отказал от това? Човек трябва да е много глупав, за да се откаже от такова нещо доброволно. Очевидно ние не се отказахме доброволно от проекта ("Южен поток" - бел. авт.). Бе ни наложено да се откажем. Необходимо е да проявяваме повече характер и да защитаваме икономически интереси на страната си. 

 

 

Васил Велев e роден на 1 април 1959 година. Той е сред учредителите и дългогодишен председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Изпълнителен директор е на "Стара планина холд" АД. Основни предприятия в групата са: "М+С Хидравлик", "Хидравлични елементи и системи", "Елхим-Искра", "Българска роза", "Боряна" и "Фазан".

Facebook logo
Бъдете с нас и във