Банкеръ Weekly

Радан Кънев, заместник-председател на ДСБ, пред в. "БАНКЕРЪ"

Разделението вдясно е травма за всеки избирател


"Когато един лидер е бламиран, той може да стиска поста, но не може да устиска лидерството."

"Седесарите са важен елемент от всяко обединение."

"Нашият национален интерес има съществени разминавания с днешната руска външна политика."

 


Г-н Кънев, как оценявате първата година от третия мандат на Бойко Борисов?

- Няма как да се оцени, преди всичко, защото много малко се случва. Терминът "застой", който използва и политическата сила, към която принадлежа, мисля, че е съвсем уместен.

А ходът на европредседателството ни?

- На първо място, европредседателството е технически процес, особено след влизането в сила на Лисабонския договор. Без особено значение освен представително. Очевидно е, че самият Борисов не разчита на нещо повече от представителни елементи и евентуални публични позитиви, които да натрупа покрай председателството. Доколкото България заложи на някакви специфични национални приоритети, свързани с председателството, виждаме, че особено развитие по тях няма. Най-вероятно няма и да има. Това обаче не трябва да бъде изненада или някакво драматично разочарование. Това е напълно очаквано.

Е, събрахте се с Христо Иванов, т.е. ДСБ и "Да, България". Ще успеете ли да избегнете грешките от предишни обединения вдясно? Впрочем разбрахте ли кои и какви са грешките?

- Предполагам, че всеки има своя анализ на грешките, които са допускани. Голяма част от тях са лични. Аз моя анализ съм си го направил. А той доведе до решението да отстъпя една крачка назад в политически план. Оттам нататък - не, не мисля, че всички грешки могат да се избегнат. Смятам, че това не е реалистично. Това е просто едно пожелание, един шаблон.

Фактът, че ДСБ и "Да, България" заедно със "Зелените" подписаха споразумение за създаване на общ политически проект "Демократична България", на този етап е безспорно положителен. Оттам нататък вече трябва да се търсят варианти тази основа да бъде надграждана. Ако има нещо, което ме плаши, това е рискът да решим, че това е достатъчно, че в този формат съществената политическа цел за обединение на дясната опозиция в България е постигната. И да легнем на тази кълка. Надявам се, че тази опасност е незначителна. Твърде очевидно е, че това не би било успешно.

Не е ли време вече да излезете от плоскостта на антикомунизма и русофобията? Това бяха теми на 90-те години.

- Аз самият винаги съм разглеждал антикомунизма като отхвърляне на тежките недъзи на комунистическия режим и на спецификите на посткомунистическия преход. В този смисъл - за съжаление, комунизмът не е отмрял. Нито стопанската свобода е тази, която очаквахме и която дава на хората перспектива за изпреварващо забогатяване, за достигане на средните европейски нива на богатство. Нито свободата на медиите е тази, която дава възможност на обществото да се развива пълноценно. Защото в съвременното общество медиите са изумително важни. Нито свободата на личността е на необходимото ниво. Нито независимата - както от партиите, така и от мафията, съдебна система е постигната в България. Нито независимостта на администрацията от партиен натиск и назначения е постигната в България. Нито местното самоуправление, реалната децентрализация, свободата на общините. В много от тези отношения България през последните няколко години върви назад. Така че не може да не говорим за антикомунизма в исторически смисъл, защото той е работа на образованието и на историята. Няма причина да забравяме откъде сме тръгнали през 90-ата и че целите не са постигнати. Борбата за тези цели е много съществена.

Що се отнася до русофобията, аз мисля, че става дума за генералната геополитическа посока на развитие на България, която е от огромно значение за всяко семейство и всеки отделен човек. Не би трябвало да говорим за фили и фоби нито през 90-те години, нито сега. Тези термини, когато са възниквали преди повече от 100 години, са имали положително звучене. Въпросът е в търсенето на националния интерес в един много по-различен свят от света, в който мислехме, че влизаме през 90-те години. В този свят начинът, по който се гарантира сигурността на всеки гражданин и независимостта на нацията, е различен и без съмнение демократична България е много ясно позиционирана в това отношение. Това не е русофобия, а категорично желание Европейският съюз да се консолидира все повече, Европа да става все по-единна и България да бъде активна част от този процес, да влезе в ядрото на тази единна Европа, а не да виси в периферията. Оттук, разбира се, нашият национален интерес има съществени разминавания с днешната руска външна политика и да се отчете това е въпрос на държавническа мъдрост, на малко повече смелост и енергия.

Новото обединение пак ли ще се фиксира само върху съдебната реформа и главния прокурор, защото хората имат и много други проблеми за решаване, които ги интересуват?

- Аз не мисля, че някой в близко минало реално се е фиксирал само върху една тема. Всички участници в "Демократична България" имахме доста съдържателна предизборна програма на миналите избори, съвсем не само в една тема. Програмите ни в значителна степен се припокриваха. Фактът, че не бяхме заедно, доведе до това, че на никого не му дремеше за тях и не ги четеше, защото разделението в дясно - център демократичното пространство е травма за всеки избирател. Види ли ни разделени, хич не му се занимава с това какво пише в програмите ни.

Как ще отговорите на хората, които казват, че със стари лица ново обединение не се прави?

- Вижте, толкова пъти сме гледали политически сили, уж създадени само от нови лица, и толкова пъти са се проваляли било на избори, било след това в управлението, че този аргумент ми се струва несериозен. Цялото българско дясно преживя значително подмладяване, значителна смяна на поколенията в последните четири-пет години. Да не говорим, че от лидерите, примерно на Реформаторския блок, на практика не остана нито един. Формално СДС е със стария лидер, но така като гледам процесите, първо, няма да е за дълго. И второ, в сегашната ситуация на партията  то наистина е формално - един лидер, когато е бламиран, той може да стиска поста, но не може да устиска лидерството. Така че, включително и процесът на смяна на някои доста млади лидери, също се осъществи след политически неуспехи. Оттук нататък - кое е старо и кое е ново, аз не мога да коментирам. Виждам хора, които са почтени, начело на тези процеси на обединение. Сега се надявам и да са мъдри.

Как ще коментирате поведението на хората, които се сбиха  на последния Национален съвет на СДС?

- Няма да коментирам. Твърде много хора вече коментираха. Твърде много злъч се изсипа след тази некрасива картина. Аз се надявам, че СДС ще бъде единен. И че ще вземе решение да бъде част от проевропейското център - дясно от  демократичната общност, а няма да залитне към агресивен, авторитарен национализъм, каквито гласове се чуват. Това би било вече наистина тотално скъсване с партията, която е в основата на демократичния процес в България. Много лоши думи съм чувал за лидерството на СДС, но страшно много съм обикалял из страната и знам колко много хора продължават да наричат себе си седесари. По убеждение са категорични проевропейци, категорични демократи и категорична опозиция на днешния режим на ГЕРБ и ДПС с декоративната подкрепа на т. нар. Патриоти. Така че седесарите са важен елемент от всяко обединение, пък дали партията ще успее да се консолидира в достатъчна степен, за да бъде важен елемент тя самата, дай Боже! Не мога да прогнозирам.

Вие вече знаете, че с Фейсбук избори не се печелят. Ще започне ли "Демократична България" да гради структури в страната?

- Трябват както местни структури, така и много силен контакт с местните общности. Искрено се надявам, че да. Но не бих искал да давам отговори, които са от компетенцията на оперативното политическо ръководство на "Демократична България", т.е. на двамата съпредседатели. Вярвам, че и Атанас Атанасов, и Христо Иванов имат политически опит и политическа мъдрост да знаят, че по кафенетата в центъра на София не се случва политиката. Аз за себе си го знам.

Какви нови модерни идеи смятате да предложите на избирателите на следващите избори?

- "Демократична България" създаде един сериозен екип за алтернативни управленски политики. Нещо, което може би пресилено, в медиите беше наречено кабинет в сянка. Пресилено, защото най-малкото, за да имаш кабинет в сянка, трябва да имаш премиер в сянка. А също и да имаш такъв политически потенциал да заместиш властта, какъвто ние засега нямаме. Вярвам, че в рамките на този екип - това са двадесетина души, отговорници по различни политики, всеки с експертно-политически екип около себе си - ще се създаде една много сериозна в различни области управленска алтернатива, която ще включва и тези, изнесени най-напред идеи, с които се отива на избори. Но ще включва и нещо много повече - политическия капацитет да се управлява България по един различен начин.

 

 

Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната Френска гимназия и право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат. През 2004 г. е един от учредителите на партия "Демократи за силна България", а през 2013-а е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017 г. сдава поста на Атанас Атанасов, а той става негов заместник. Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във