Банкеръ Weekly

Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и социален министър, пред в. "БАНКЕРЪ"

Първо да се промени системата, после парите


"Целта е хората с увреждания и членовете на техните семейства да могат максимално да се социализират."

"Има над 400 000 души в България, които не работят, а са в работоспособна възраст, 60% са със средно и висше образование."

"Европа трябваше от лагерите да взема мигранти - жени, деца, тези, които са в тежко състояние, а не тези, които са си платили."


 

 

Г-н Калфин, как ще коментирате играта с оставката на министър Бисер Петков, който всъщност трябваше да "опере пешкира" заради протестите на майките на деца с увреждания и палатковия лагер?

- Не е игра, това са импулсивни решения на премиера, доколкото успях да ги проследя в медиите. Това, което ми липсва, е дългосрочната визия какво се прави в този случай. Тук не става въпрос за министъра. Да, министър Петков сигурно би могъл да направи тези неща, които са наложителни, но трябва да се знае има ли политическа подкрепа за това, защото не зависи само от него.

 

Може ли дългосрочно и справедливо да се реши този проблем?

 

- Ако говорим за справедливо решение, защото не всички хора с увреждания имат възможност да протестират, то трябва да се преподреди цялата система. Тя вече загуби логиката си, решенията се дават за една или друга група, което създава още по-големи празноти. Последното решение беше преди година и половина, когато се увеличиха значително средствата за родители на най-тежко болните деца до 18 години. Какво става обаче, когато минат 18 години? Рязко падат доходите в семейството и виждаме, че хората пак са на улицата. По този начин не се решава процесът. Необходимо е да се изгради отново тази система, да е прозрачна, справедлива. Не да пести пари, дори допълнително да даде, но да се знае за какво отиват. И най-важното - да се знае каква е целта. Целта е хората с увреждания и членовете на техните семейства да могат максимално да се социализират и комфортът им на живот максимално да бъде повишен.

 

За да се промени системата, са необходими пари, а на управляващите май много не им се дават...

 

- Ами, трябват пари, ако се направи поредната кръпка. Между другото, исканията на протестиращите доста се различават. Освен приемането на закон за личната помощ  има различни разбирания какво трябва да даде държавата. Но преди да се дават пари, е необходимо да се промени системата. Докато аз бях министър, дошъл от по-малка партия - коалиционен партньор, не от ГЕРБ, премиерът и финансовият министър това ми казваха - първо пренаредете системата, направете я прозрачна, справедлива и тогава искайте пари. След което започнаха да дават пари, видяхме, че се появиха още по-големи проблеми.

Министър-председателят Бойко Борисов вече трети мандат "решава" проблемите със запушване на дупки и раздаване на пари на тази или онази група.

- Ще ви дам пример. Понеже омбудсманът Мая Манолова се ангажира с протестиращите, тя казва: ние искаме един закон, който да обхване около 10 000 души в страната. Да, обаче хората с увреждания са към милион. Значи  това е един процент. В смисъл - ще се направи закон за един процент. А за другите 99% какво ще се направи? Ще запазят сегашното положение. Това, което можем да очакваме, е следващата седмица да излезе на протест друга група от хора с увреждания.

 

Едно от предизборните обещания на ГЕРБ, което залегна и в управленската програма, беше повишаването на доходите на гражданите. Прави ли правителството нещо в тази посока?

- Нещо прави, но то също е с ефект, който е краткосрочен. Най-ниските пенсии бяха вдигнати на 200 лева. Вярно е, че 40% от българските пенсионери взимаха до 200 лева, което само по себе си е мизерно, въпреки че ги повишиха. Но се наруши принципът на справедливост - тези, които са се осигурявали и взимат малко над 200 лева, се оказа, че нищо не получиха. Ето отново една мярка, която е насочена към една група хора, а не към логиката на цялата система. Това, което трябва да се направи за пенсиите, е да се ускори процесът на увеличаване на коефициента за година стаж или пък да се преизчислят.

А иначе доходите се увеличават от труд, което е добре.

 

В Европа е тръгнала кампания за адекватни минимални доходи. Това ли е пътят за справяне с бедността?

- Доходите от труд са най-важните за справяне с бедността, като към тях включвам и тези от пенсионното осигуряване, защото това са пак трудови доходи, получени като осигуровки.

Бедността в България не е някаква абстрактна идея, тя си има конкретни измерения. Бедни са хората, които имат малки деца. Бедни са хората, при които работи само единият член на семейството. Бедни са възрастните хора, които са се пенсионирали отдавна и имат ниски пенсии. Бедни са хората с ниско образование, които нямат възможност да се преквалифицират и да започнат работа. Така че, ако говорим за справяне с бедността, е необходимо да се насочим към тези групи, за да се види по-какъв начин те могат да бъдат по-полезни за обществото и съответно да си увеличат доходите.

 

И какво по-конкретно би трябвало да се направи?

- Първото нещо е да се стимулира трудовият доход така, че когато човек работи, да има интерес от дохода, който взима като заплата. Миналата година с фондация "Фридрих Еберт" и Института по икономика и международни отношения направихме едно изследване. Има над 400 000 души в България, които не работят, а са в работоспособна възраст. Между другото, 60% са със средно и висше образование. По различни причини не работят. Има хора, които са млади и им се виждат ниски заплатите. Има хора, които над пет години, а някои и над десет  са извън пазара на труда и имат психологически проблеми да се върнат. Има млади майки, които гледат второ дете или шеста-седма година са вкъщи, което ги деквалифицира от тяхната кариера. Би трябвало да се работи с тези хора, да се стимулират  те да започнат работа, да имат трудови доходи.

 

Гарантираният минимален доход у нас е смешен - 75 лв., при все че на всички е ясно, че с тези пари не може да се живее.

- С него са свързани много други плащания и затова няма желание от Министерството на финансите той да бъде преизчисляван. Но кой получава гарантиран минимален доход? Получава го човек, който има възможност да работи, но отказва да работи, отказва да се преквалифицира, отказва да се социализира. Обикновено това са и хора с ниско образование. По-важно е да се предприемат действия те да излязат от групата, която получава гарантиран минимален доход, а не той да се увеличава. И тройно да се увеличи, 200 лв. да стане, това няма да реши въпроса на тези хора. Въпросът ще им бъде решен тогава, когато те са действително активни.

 

Тези дни премиерът Борисов изненадващо призова външните граници на ЕС да се затворят. Пак ли мигрантите идват на дневен ред в Европа?

- Ами, то в Европа е модерно да се призовава. Орбан призовава, новият германски вътрешен министър - също, в Италия новото правителство изгони един кораб с бежанци... Необходимо е да има ограничения и тези, които нямат основание, не е редно да идват в Европа. Спомняте си преди две години, когато по 10 000 души на ден минаваха през Балканския път! Не може да ги спре нито граница, нито ограда, нито граничари, нищо. Затова в решенията трябва да влиза ограничаване на притока, но се налага и още много други действия да се направят.

 

Какви например?

- Европейският съюз започна да напипва правилната политика, която в началото беше абсолютно хаотична. Целият механизъм бе - който успее да се добере до Европа, е мигрант и е добре дошъл. И това подхрани една многомилиардна черна индустрия на трафикантите. Който имаше пари - си плати, който оцеля - оцеля, дойде в Евросъюза и каза: ето, аз съм мигрант, сега ме приемете. А тези хора, които действително се нуждаят от защита, са в лагерите около Сирия. Европа трябваше оттам да взима мигранти - жени, деца, тези, които са в тежко състояние, а не тези, които са си платили. Необходимо е този процес на миграция максимално да се управлява, нещата да стават организирано, а не бежанците да влязат в европейските граници и тогава да се чудим какво да правим.

 

Съжалявате ли, че не оглавихте ОЛАФ?

- Честно казано, не ми се и коментира тази тема. Аз бях много упорит по този въпрос, защото страшно много хора казваха: абсурд е българин да оглави ОЛАФ. Просто защото такава физиономия имаме. Това беше един от начините да сменим стереотипа за държавата ни. Девет кръга минах на различни видове интервюта и конкурси, стигнах до второ място и тогава, когато държавата трябваше да има консултации със страните членки и да каже: да, това е моят кандидат, той има качества, тя на практика се дистанцира. Защо - вече можем да направим различни изводи. Дали някой се уплаши, или имаше други причини? Не правя трагедия от това, но, за съжаление, е показателно как България заема позиции.

 

 

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършил е УНСС. Евродепутат от БСП през 2009 -2014 година. Бил е вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). През 2014-а на изборите за Европейски парламент е водач на листата на АБВ, но партията не успява да вкара свой представител. През 2011-а се кандидатира за президент от БСП. Бил е вицепремиер и социален министър във второто правителство на Бойко Борисов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във