Банкеръ Weekly

Проф. Иво Христов, народен представител от парламентарната група на "БСП за България", пред в. "БАНКЕРЪ"

Проблемът на демокрацията ни е нейното качество


Проблемът с демографската катастрофа не е на циганите и на турците в България. Той е на българите.

Голяма част от населението не си дава сметка, че бива бавно, но сигурно сварявано.

Турция и Европа са твърде сериозни фактори, за да имат нужда от какъвто и да било посредник.


 

Проф. Христов, какво научихте от разсекретената стенограма за КТБ?

- Нищо особено. Това са неща, които всички знаят. Публична тайна е, че по-важните неща са били казани в т. нар. втора част на стенограмата, за която много не се говори.

Все пак с какво впечатление останахте от нивото на политическия елит?

- Ниско и егоистично, което не ме учудва. Ясно е било, че някои хора са искали под формата на банкова ваканция да откраднат държавата.

Защо според Вас ГЕРБ се опитва да прокара мажоритарна избирателна система?

- За да може да се бетонират, както се казва forever. Както съм казвал неведнъж, българите имат, меко казано, инфантилна политическа култура, да не кажа никаква. А за тези 25-30 години те само потвърдиха със собственото си поведение тези мои думи. Мажоритарната система всъщност има задача да бетонира социалните резултати от прехода, т.е. социалната диференциация на вторичната неофеодализация на огромни региони в страната, и по този начин да приведем фактическото към правното положение. Това ще се получи по мажоритарната система.

Как си обяснявате, че Бойко Борисов и ГЕРБ за четвърти път печелят парламентарните избори, въпреки че нямат изкаран цял мандат?

- Много е просто. Ако направите една сметка, ще видите, че ГЕРБ са спечелили всичките си избори от 2009 г. насам с 18, максимум 20% от целия избирателен корпус. Задачата на т. нар. мажоритарна система в два тура е точно такава. Първо, да елиминирате политическия дребосък. Второ, да увековечите статуквото. И трето - да спечелите с малко, но завинаги. Мога да ви уверя обаче, че този законопроект няма да мине. Това е буря в чаша вода. И, разбира се, популистки жест към значителна част от населението. А и част от олигархическата върхушка, която всъщност стои зад всичко това.

Възможно ли е да се постигне консенсус в Народното събрание около смесена избирателна система?

- За разлика от много други колеги, аз въобще не смятам, че това са сериозните проблеми на България. Тук се подменя, и то абсолютно съзнателно, един проблем с друг - външен и епидермален. Проблемът на българската демокрация не е в нейните технически процедури, в начина на избиране или преизбиране на представителните институции, а качеството на тази демокрация и по-скоро нейното отсъствие. Това е далеч по-сериозен въпрос и доста плашещ. На 25-ата година от т. нар. преход ние пребиваваме всъщност в една авторитарна система. И всички много добре знаят за какво става дума. Страната е деиндустриализирана, една значителна част е изпаднала в тежка демографска, социална и цивилизационна криза. Всъщност България няма абсолютно никакви икономически, социални и културни перспективи, т. е. не се предвиждат такива. Освен общите приказки на т. нар. политически елити. Това са важните въпроси, но те изискват: първо - компетентност, която отсъства. Второ - воля, която също отсъства. И трето - това статукво устройва много хора.

Какво кара политиците да се връщат непрестанно към миналото? Не трябва ли вече да гледаме напред как ще живеем?

- Прекаленото вглеждане в миналото показва, че всъщност нямаш идея за бъдещето. По този начин ти реанимираш под една или друга форма сенките и духовете от миналото, за да възпроизвеждаш настоящето. От друга страна, както е казал Оруел: "Който контролира миналото, той определя и бъдещето." Това също е вярно. И трето, разчита се на две неща. Все по-ниското цивилизационно и общокултурно ниво на нацията, което буквално се срива надолу във всеки един смисъл на думата, и което може да бъде доказано емпирично. На тази база само в такъв тип обществена среда е възможно бивши комунисти да се борят с комунизма, което в България присъства. Това просто е гротескна, смешна гледка, ако не беше трагична.

По този начин не се ли прави опит за подмяна на дневния ред на обществото, за бягство от реалните проблеми?

- Естествено. За какво да си говорим? За деиндустриализацията, за оттичането на националния капитал от страната... За това, че има 40% вече абсолютно неграмотно население и другите 60% са с различна степен на неграмотност. За това, че ти нямаш никаква перспектива какъв модел страна искаш да развиваш и т. н. Това са тежки проблеми, срещу които българската политическа класа, но и българското население не са готови да се изправят. Казвам го със съжаление. Тука невинни няма. Много често се прехвърля проблемът - те, горе, са виновни. А вие, долу, какво правихте за себе си и собственото си бъдеще? Единственото, което прави българинът, е да измести тялото си по посока емиграция. Но нищо, за да промени страната си.

Това променя основно демографската картина...

- Това променя всичко. И ако така продължаваме, през 2040 г. България ще бъде с подменен етнокултурен и психологически код. По-точно няма да бъде страна на българите.

А като възраст?

- Това няма никакво значение. Ще бъде младо население от небългарски етнически произход. Знае го всеки сериозен демограф и всеки, който се занимава с тези проблеми. Но това ни е най-малкият проблем. Тази територия е хранила три империи. Тази прекрасна земя ще храни вероятно и четвърта империя. Само че с българите ще бъде приключено. Защото проблемът с демографската катастрофа не е на циганите и на турците в България. Той е на българите. В условията на глобализация на българите беше нанесен чудовищен удар, техният гръбнак беше строшен и в момента усещаме гърчовете на този народ.

От кого беше нанесен този удар?

- Дълга приказка. В едно интервю това не може да се каже, но е продукт на три неща. Първо, прекъсната е така или иначе успешната модернизация на страната през 1989-а, вкарването й в друг геополитически ракурс. Ликвидирани са възможностите за икономическа модернизация, за задържане на населението, за даването му на нов шанс от новото разделение на труда. На България не беше даден такъв шанс, съчетано със скудоумие, крадливост и липса на елементарна прозорливост в самонареклата се българска политическа класа, т.е. висшата българска комунистическа номенклатура. И резултатите са тези, които виждаме в момента.

Добре, но как така другите бивши социалистически страни, включително и Румъния, успяха да се справят, а ние не?

- Не. Държа веднага да кажа - няма такова нещо като общ блок от бивши социалистически страни. Трябва да се разглежда абсолютно селективно. Например сходни процеси с тези като в България, и то негативни, има в Прибалтика. Населението намаля от една трета до една втора, да речем, в Латвия. Тотална деиндустриализация и сриване на основни базисни структури на обществото. Въпреки примера с Естония, който непрестанно ни тикат и която е с мащабите на един квартал "Люлин". По отношение на другите държави, за които ми говорите, възходящо е развитието на Полша. Но там има и много важни, освен другите, геополитически причини. Полша, както и Румъния, която споменахте, са новите опорни точки на американската политика в Източна Европа, затова в тях се инвестира. Същото не важи за България.

- Има ли сегашното правителство с тази коалиция капацитет да изкара пълен четиригодишен мандат?

- Това какво значение има за големите проблеми, за които говорим? Да, формално това е едва ли не най-голямата драма, но за кого? За участниците в правителството и клиентелата около тях. За големите проблеми на България това няма абсолютно никакво значение. Голямата драма на България е, че ние не осъзнаваме трагизма на ситуацията на нашето общество. Казвам го не само по отношение на така самонареклия се политически елит. Пак повтарям - голяма част от населението не си дава сметка, че бива бавно, но сигурно сварявано.

Следите ли визитите на премиера в Париж и Берлин, после в Анкара?

- Не. Трябва ли? Знам за какво става дума, но не смятам, че е важно. Проблемите на отношенията на Турция с Европа и мястото на България в този пъзел са изключително сериозни. Не мисля обаче, че Борисов е човекът, който ще може да ги реши. Но това е част от угодничеството на българските медии към силните на деня. Нали не смятате, че Борисов е факторът, който едва ли не се явява решаващата совалка между Турция и Европа? Турция и Европа са твърде сериозни фактори, за да имат нужда от какъвто и да било посредник. И то една нищожна страна като България.

Може би поне ще се решат нашите проблеми с бежанците...

- Ние нямаме проблем с бежанците, колкото и да звучи непопулистично. Турция има геополитическо решение България да не бъде наводнявана с бежанци, което беше показано миналото лято - основният поток мина през Гърция и Македония, през Сърбия и Унгария. България беше пощадена. Това са дребни ручейчета от огромния поток. Ако Турция реши да насочи това оръжие към България, нас няма да ни има за 24 часа, отчитайки абсолютно разкапаната ситуация с българските служби за сигурност, огради и други такива алабализми. Турция има дългосрочна политика за реанимация на Османската империя, заради което Румелия й трябва чиста.

Всичко, което казвате, звучи ужасно черногледо и песимистично.

- Но за сметка на това - вярно. Аз мога да ви разказвам за розови слонове цял ден, но от това ще се промени ли ситуацията? Има цели региони в България, в които няма нито един човек, точно срещу границата с Турция. Как мислите колко дълго време в историята тя ще търпи такъв вакуум? След 20 години Турция ще стане 100 милиона - младо население, експанзиращо, имперска нация. Кой точно ще ги спре?

Много наш политици са убедени, че като сме член на НАТО това не може да стане.

- Така ли? НАТО (Америка ) ще ни пази, Европа ще ни храни. Това е мечтата на всяко българско политическо нищожество.

 

 

Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев, Украйна. Магистър по право и доктор по социология на правото на СУ "Св. Климент Охридски". Доцент е в катедра "Приложна и институционална социология" във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател в Пловдивския и Софийския университети. Бил е експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. Депутат в 44-ия парламент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във