Банкеръ Weekly

Акад. Георги Марков пред в. "БАНКЕРЪ"

Политиците не четат историята


"За съжаление днешната епоха не роди големи исторически личности."

"Сега вече има един друг център на кръстосване на противоречията и това е Близкият изток."

"Днешните държавници да не се блазнят да ги сравняват само със Стамболов, а и с един Андрей Ляпчев например."
 


 

Акад. Марков, живеем в интересни времена. Променя ли се световният ред и защо?

- Световният ред се променя, и то с ускорени темпове. Руши се статуквото, създадено след края на Студената война, когато САЩ се озоваха като единствената свръхсила на планетата и Бил Клинтън заяви, че те ще бъдат световният лидер и ще доминират в света. Доминанта означава господство.

Световният ред се променя, защото Съединените щати не могат да управляват целия свят. В историята има едно правило, че никога една сила не господства над света. Винаги се появява и друга сила. Сега се появява друга свръхсила, бих казал, и това е Китай, за да се постигне равновесие в международните отношения. И с намесата на Китай, и с възстановяването на Русия, която във Вашингтон бяха отписали, нещата вече съществено се променят.

Може ли да се направи паралел между сегашните събития и друг период от историята?

- Едни сравняват днешните събития с началото на Студената война. Други отиват още по-далече - с навечерието на Първата световна война, понеже сега всяка година отбелязваме 100-годишнина от някакви събития от тази война. Историята не се повтаря едно към едно. Но понякога събитията си приличат. Има съсредоточаване и кръстосване на интересите на Великите сили в определен район, както след Балканските войни - тогава това са Балканите. Тогава се появява и терминът балканизация в световния политически речник. Но в Сараево беше даден повод за световната война. Тя беше вече подготвена от Великите сили. Не е вярно, че на Балканите са започнали и двете световни войни, както каза премиерът Бойко Борисов.

За Първата световна поводът беше убийството на австроунгарския престолонаследник. Сега вече има един друг център на кръстосване на противоречията и това е Близкият изток.  През 1914 г. при т. нар. юлска криза тогавашните международни фактори не са допускали, че толкова бързо ще се развие верижно световната война. След убийството на престолонаследника Австро-Унгария обявява война на Сърбия, Русия се мобилизира за война срещу Австро-Унгария, Германия обявява война на Русия, Франция обявява война на Германия. И накрая Великобритания също обявява война на Германия. Това става за по-малко от месец.

Затова трябва много да се внимава, защото може да възникне световен конфликт в Близкия изток и оттам да се вземе повод. Ето, Сирия е един повод за такъв световен конфликт. Това е поуката от началото на Първата световна война.

Ами, май никой не си е взел поука...

- За съжаление  политиците нямат време да четат история. Аз им подарявам мои книги. Те казват - ние правим вече историята, нямаме време да я четем. Пък аз ги съветвам, че историята нито е започнала с тях, нито ще завърши с тях. Те трябва да имат чувство за историзъм. Те са една брънка по веригата от събития. И трябва да намерят своята брънка и да допринесат нещо добро за България, а вече и за Европа.

Къде сме ние на шахматната дъска, къде е България?

- От 140 години нашата външна политика е следвала все някой по-голям брат. Българските политици залагат на една велика сила и й вярват безрезервно. А какво стана с царска Русия. Петко Славейков е написал: "Кат Русия няма втора, тъй могъща на света..." Да, но царска Русия се срина, изчезна през 1917 г. с две революции. Съветският съюз беше "непобедим", "легендарен". И той толкова бързо се срина, че дори тръстовете в САЩ не очакваха и бяха силно изненадани.

Имаше и кайзеров Райх - и той се срина. Още един Трети Райх, за който се бяхме закачили, но той продължи не 1000 години, а само дванайсет и половина. Сега вече сме в Европейския съюз, но залагаме на САЩ. Определено. И самият ЕС е зависим от Съединените щати, поне военно.

Сега впечатлението от Германия е, че германците вече не могат да маршируват, не искат да маршируват. Някои казват, че това е добре за Европа. Обаче ЕС е едно военно джудже. И кой ще го защитава? Досега разчиташе на САЩ да го защитават при война. Но това си има цена. При нас Чичо Сам изгони Дядо Иван от политиката, от икономиката, от отбраната. Но няма как да го изгони от историята. Това е драмата на някои по-млади колеги историци.

Ако е вярно, че всяко време ражда своите герои, то какви герои роди нашето време?

- Днес светът е в криза за лидери. Не става въпрос само за нашата тъжна политическа действителност в България. Аз не казвам, че сега трябват Чърчил, Дьо Гол, Сталин, Рузвелт - големите от Втората световна война. Те могат да се пръкнат, но събитията вече са различни.

Ето, вижте САЩ - Доналд Тръмп не е подготвен за световен лидер. Той е един преуспял милиардер, но дори самите американци имаха раздвоение за него. Аз се шегувам с френския президент Макрон. Налага се да пиша психоистория, психология на историческите личности. Ако дядо Зигмунд Фройд му направи една психоанализа - ами, той е женен за учителката си, 25 години по-възрастна от него, която има деца и внуци, да са живи и здрави. Ето за какво става въпрос. Защото тези лидери са и човеци, те си имат своята психика. Но от техните психически особености зависи съдбата на света. Някои от тях носят едни ядрени куфарчета, други пък са с твърде странно поведение. За съжаление  днешната епоха не роди големи исторически личности. Може би това ще стане в близко бъдеще.

В България може ли да се роди втори Стефан Стамболов?

- Аз се учудвам защо българските държавници, и то след 1989 г., много се блазнят да бъдат оприличавани на Стамболов. Спомням си Иван Костов през 1999 г. при една среща беше наречен "Стамболов". Моят приятел Божидар Димитров нарече пък Бойко Борисов "вторият Стамболов". И те така се радват. Добре де, защо не искат да бъдат втория Александър Малинов? Един голям български държавник демократ. А питат какъв е тоя булевард "Александър Малинов", дето преди беше "Людмила Живкова". Някак си ги блазни държавникът със силната ръка. Щото Стамболов управлява по вътрешно убеждение. Той казва: "Може и  да не съм прав, не ме интересува, вие ще ме слушате." Управлението на Стамболов е авторитарно. Той е голям български държавник, но при него има тайна полиция, има съдебни убийства, той решава смъртните присъди предварително чрез военните съдилища. Знаете за издевателството над Петко Каравелов в "Черната джамия". Препоръчвам на днешните държавници да не се блазнят да ги сравняват само със Стамболов, а и с един Андрей Ляпчев например. Имаме и други големи български държавници.

Управлява ли се добре България през последните години?

- Оценките са противоречиви. Но нашият политически елит не беше подготвен след 1989 г. да управлява България. Имаше една партия държава, която подготвяше кадри само за собственото си бъдещо управление, тъй като ръководството й си въобразяваше, че ще управляват вечно. И изведнъж като се промени системата, се оказа, че от другата страна нямат подготвени кадри. Сега някои от тях си измислят биографии - да заблуждават бъдещите историци - колко са се борили срещу комунизма и т. н. Аз познавам голяма част от тях. Говоря за политиците от СДС - Филип Димитров беше адвокат, Иван Костов беше асистент по политическа икономия, Йордан Соколов - и той адвокат по бракоразводни дела. Те не бяха подготвени за държавници. Това си е и дарба, и професия. Но те трябваше да си признаят, че не са подготвени, и да кажат: ние ще се учим както от историята, така и от настоящето, и ще станем държавници. За съжаление  много бързо ги опияни властта. Наркотикът на властта е много силен, той променя човека. И човекът започва да си вярва, че е това, което не е.

Бойко Борисов и ГЕРБ подготвени ли бяха, когато спечелиха изборите?

- Вярно е, че и на Запад пожарникарите са тачени хора, полезни на обществото, рискова професия, силни характери. Но и Борисов не е минал през една постепенна политическа школа.

Вярно, че той беше главен секретар на МВР, кмет и след това министър-председател, но и при него липсват първите седем години.

На Валери Симеонов също му липсват. На много от политиците им липсват. Много е важна средата. В каква семейна среда ще израснеш, кое училище ще завършиш. Неслучайно на Запад казват, че този е от "Итън", онзи е от "Оксфорд", а третият е само от "Хайделберг", да речем. Нашите политици не бяха подготвени, те не са виновни, че внезапно са се озовали във властта и че бяха изненадани. Но взеха да смятат, че са родени държавници, което е пресилено и доста преувеличено.

Как ще коментирате решението на Общинския съвет в Стара Загора да преименува с български имена десетки местности, които от векове носят турско-арабски такива?

- Това отдавна трябваше да стане. Като историк ще ви кажа, че ако се вземе една карта на Царство България от времето на деветнадесетомайския преврат 1934 г., човек се чуди дали е в България, или е в Турция. Кимон Георгиев има една голяма заслуга - той преименува много градове в Родопите, например Крумовград, Ивайловград, Момчилград, Смолян. Всички те са били с турски имена. Делиорманът стана Лудогорието, Търговище...

Аз просто се учудвам защо толкова са закъснели след Освобождението с промяната на тези имена. Мусала остана. Това трябваше да стане по-рано, защото ние живеем в България. Извинявайте, ама край Стара Загора имало някакъв Бейски баир. Какъв е тоя Бейски баир? То е въпрос и на народопсихология. Стига с тези бейове и паши, които 500 години са ни тъпкали. Аз подкрепям промяната на тези имена. И да не скачат толкова от ДПС, защото в Турция имаше една планина Булгар даг, която отдавна вече не е Българска планина, а има друго наименование.   

 

Акад. Георги Марков е роден на 17 ноември 1946 г. в Пловдив. През 1970 г. завършва история в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1977-а защитава дисертация на тема "Българо-германски отношения и връзки (май 1934 - август 1939)" и става доктор на науките. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През същата година постъпва на работа в Института по история на БАН, като от 1993-а до 2013 г. е негов директор. Преподавал е в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на БАН.

Facebook logo
Бъдете с нас и във