Банкеръ Weekly

Проф. Михаил Константинов, председател на съвета на директорите на "Информационно обслужване", пред в. "БАНКЕРЪ"

Парламентарна криза няма, но се възраждат порочни практики


"Народът е казал, че кьорав карти не играе. Бих добавил, че не прави и избори."

"Преференциите карат партийните ръководства да се чувстват неуютно и това радва електората."

"Вече е време у нас да почне да се раздава жълта фланелка за глупост, кандидати има бол."


 

Проф. Константинов, кому беше нужна играта с преференциите три месеца преди изборите за Европарламент?

- Никому. Една глупост, от която вносителите вече се отказаха. Тъкмо по този въпрос ще могат да се съобразят с ветото на президента. На това народът цъка с език и се чуди защо ги ядохме жабите? Ами от глупост ги ядохме, както често се случва.

Според социологическите проучвания един внушителен процент от българите са убедени, че изборите у нас са манипулирани и нечестни. За какво говори това? От друга страна, говорител на ЦИК смята, че манипулации има, но те не оказват съществено влияние върху изборния резултат.

- По отношение на обработката на резултатите българската изборна машина е сред най-сигурните в света. Това, че има купен, корпоративен и етнически вот, е факт. Но той не се отнася до изборната машина, а до изборната култура и спазването на законите. Членовете на всяка избирателна комисия са представители на различни политически сили. Каква по-голяма гаранция за обективност в работата им? А че има опити за купуване на секционни комисии, също е факт. Както е факт, че има убийства и други криминални престъпления. Като се страхуват от манипулации, нека партиите пратят по двама представители във всяка секция. И даже не във всяка, а само в проблемните секции, които са около хиляда. Ама не пращат, а после реват, че ги лъжат. Народът е казал, че кьорав карти не играе. Бих добавил, че не прави и избори. От 2003 г. обработката на изборните резултати у нас се извършва от фирмата "Информационно обслужване" АД, която имам честта да представлявам. За този период няма едно оплакване от нашата работа.  

Къде е истината за преференциите - между свободната воля на избирателите да посочват личности и пренареждането на листите (особено общинските) от едно-две семейства  с 10-15 гласа?

- Преференциите повишават интереса към изборния процес и затова ги има в половин Европа. Както и ги няма в другата половина. Първите преференции у нас се появиха на евроизборите през 2007-а с висок праг (15% от гласовете за листата) и с нулев резултат. Чух глупави твърдения, че въпросът с преференциите ще се постави пред Конституционния съд. Това е смешно, защото в нашата конституция преференции не се обсъждат. За три европейски избора и общо 52 български евродепутати  само двама са избрани с преференции - един от които с феномена 15/15 (то оттогава и тръгна името "15/15"). Така истински е избран с преференции само един евродепутат: Светослав Малинов измести Меглена Кунева от първото място в листата на Реформаторския блок през 2014-а. Това прави 1 от 52, или под 2% ефективност. И изобщо не е вярно, че чрез преференции избираме по-добрите. Избираме същите, от същия партиен списък, който на 26 май ще съдържа 17 имена. Но щом преференциите забавляват хората, нека ги има. А и преференциите карат партийните ръководства да се чувстват неуютно и това радва електората. Когато има преференции, кандидатите от една и съща листа започват да водят вътрешновидова борба, което също е поучително.

Съществува и мнение, че преференциите пречат на търговията на партийните централи с първите места в листата...

- Не мога да коментирам това твърдение, защото според него партийните централи нарушават закона. Аз лично за такова нещо доказателства не съм видял. А какво си мисля  е друг въпрос.

Кой се страхува от машинното гласуване? То ще реши ли въпроса с невалидните бюлетини, които на предните избори бяха рекорден брой, и съществува съмнение, че са допълнително изфабрикувани най-вече в малките секции?

- Нищо особено няма да реши това гласуване. В Европа такова гласуване няма. И даже където имаше, си изхвърлиха машините на боклука. Примерно в Холандия и Ирландия. А в Германия го забраниха с решение на техния конституционен съд и там въпросът е затворен трайно. Любителите на машини да вземат и да прочетат в мрежата какво е положението в Европа. И да не дават за пример Индия и Бутан, където използват машини по съвсем други причини за мажоритарните си избори. А и там машините са от съвсем друг, опростен вид с клавиши. Защо се приема, че избирателна комисия от девет души се купува лесно, а да се купи един човек, който обслужва машината, е по-трудно? Не е ли обратното? Самата фирма "Смартматик" (която е венецуелска) обвини властите във Венецуела, че с нейните машини са били фалшифицирани 1.5 млн. гласа на изборите, които спечели Мадуро. При изборите е най-важно доверието. Именно поради липсата на доверие в Европа тотално се отказаха от машините. Повтарям - тотално. Отказаха се и от интернет гласуването с едно-две изключения. С какъв акъл продължават да ни вкарват в този капан някои хора? Че и депутатите от мнозинството им се връзват. Все пак е добре човек да може да ползва Гугъл. Нека читателите сами проверят нещата, които казвам.

Как ще коментирате, че в последните поправки на Изборния кодекс беше допуснато членове на секционни комисии да бъдат без образование, дори неграмотни? Това не е ли абсурд?

- Естествено, че е абсурд. Така че няма какво да коментирам.

Има ли парламентарна криза в момента заради изборните правила? Кой печели и кой губи от нея - ГЕРБ, БСП, ДПС или президентът?

- Парламентарна криза няма, но се възраждат порочни практики за напускане на парламента на инат, по незначителни причини, както беше през 2013 година. Парламент се напуска, ако има сериозни причини, например масови вълнения и опозицията иска да ги подкрепи. Днес някои напускат парламента, защото нямало било предвидено достатъчно машинно гласуване! За сведение на тези напускачи ще повторя, че в Европа такова гласуване има в нула държави. Да бъдат така добри да го обяснят това на избирателите си. А иначе президентът им протегна ръка да се върнат в парламента, но те не я приеха. Вече е време у нас да почне да се раздава жълта фланелка за глупост. Кандидати има бол, ще бъде интересно състезание.

Всички се вторачиха в преференциите, но не е ли по-важен въпросът за избирателните комисии и мнозинството, с което те ще вземат решенията си? Досега то беше с две трети от състава, а сега с обикновено мнозинство. Така няма ли да се изкривяват решенията? Отнето е и правото на гражданите да обжалват тези решения във ВАС с касационна жалба. Това ще става в местните административни съдилища, а при ширещата се шуробаджанащина у нас...

- И тук се пускат фалшиви новини по въпроса. Предвидено е гласуване в комисиите с обикновено мнозинство само ако съдът е върнал решение и то не може да се вземе с две трети мнозинство. Броят на тези случаи е малък. Целта е да не се стигне до блокиране на изборния процес. Но след като обществото се настрои против това, нека върнат старото положение. Тогава просто някои решения няма да се вземат, защото ще има фактически отказ. А ако ВАС се затрупа с дела по касационни жалби на граждани, има опасност по редица въпроси изобщо да не се вземе решение. Защото изборите ще минат и ще заминат. Тогава пък ще реват за отказ от правосъдие. Не може да се угоди на всички.

Електронното гласуване сякаш е пратено в небитието и оправданието за това е липсата на киберсигурност.

- В момента гласуването по интернет е силно компрометирано по света и в Европа в частност. В Европа то се среща само в Естония (с големи скандали напоследък) и в половин Швейцария. И няма как да е другояче, защото то е пряко уязвимо от хакерски атаки. Когато се гарантира киберсигурността в достатъчна степен, тогава има смисъл да обсъждаме гласуването по интернет. Специално у нас политиците се страхуват, че при такова гласуване ще дойде стопроцентов вот от гетата и от Република Турция. Може би тези страхове са преувеличени.

Фалшивите новини в социалните мрежи могат ли да манипулират едни избори?

- Могат. И не само новините, генерирани в социалките, а и в уж сериозните медии. Дето напоследък лъжат даже повече от Фейсбук и от Туитър. Доколко и в каква посока обаче е ефектът от манипулацията  е трудно да се прецени. Разбира се, загубилите изборите и сега силно ще реват, че са станали жертва на фалшиви новини и на кой знае на какво още. Както реваха и реват демократите в САЩ от 2016-а насам. Въпреки че именно те бяха големият производител на фалшиви новини в американските медии.

 

Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва математика в ПУ "Паисий Хилендарски" - Пловдив. Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. От 1991-ва до 2011-а е член на ЦИК, а от 2003-а до 2009-а неин заместник-председател. Преподавател и заместник-ректор на УАСГ (1999-2003). Изпълнителен директор на "Информационно обслужване" АД.

Facebook logo
Бъдете с нас и във