Банкеръ Weekly

Ивайло Калфин, заместник-председател на АБВ, пред в. “БАНКЕРЪ”

Оформя се кабинет “ГЕРБ плюс”


Политиците в Европа са на мнението, че ни е необходима широка коалиция

Налага се да въведем задължителното гласуване

С БСП трябва да помислим за левите решения


Г-н Калфин, как оценявате политическата ситуация в България?

- Като нестабилна. На някои места в страната е взривоопасно. Много хора са доведени до ръба на толерантността, защото са притиснати до стената от ниските доходи.

Ако политиците не си дадат сметка, че на държавата ни е необходима стабилност и ясно движение в някаква посока, ме е страх, че това напрежение ще избие. Създаде ли се колебливо правителство, което приема спорни решения, аз съм сигурен, че хората ще излязат много бързо на улицата. В доста общини няма частен работодател и ако не сте на договор в местната администрация или в училището - общо взето, перспективата е социални помощи. Повечето фирми са притиснати от кредити към банките, които са взимали в едни по-добри години, а сега нямат възможност да ги връщат. И този проблем не се решава. Той продължава да расте като снежна топка. На това отгоре идват тревожните новини с цените на електроенергията, с промените в пенсионната система и т. н. Политиците трябва да бъдат честни към хората, тъй като проблемите няма да се оправят с магическа пръчка. Затова страната ни има нужда от голяма коалиция на националното съгласие. Такива има доста в Европа - в Германия, в Австрия, в Холандия, в Белгия. Проблемът е, че когато съществува такъв тип управление, се появяват националисти популисти в опозиция. Сега българите не вярват на политическите формации. Страх ги е от управлението на ГЕРБ във вида, в който беше, страх ги е от управлението на порочната коалиция на ДПС и БСП. Търсят някакво ново решение, но не са убедени, че то е близко.

Как у нас би могла да се създаде широка коалиция между десни и леви формации?

- На бял лист хартия. Ако има желание, експертите сядат и започват да пишат. А сега от ГЕРБ просто добавят нови партии към тяхната програма. Това е "ГЕРБ плюс". Подходът трябва да е съвършено различен от това как да съберем 121 гласа, за да има накрая правителство. Иначе е хубаво, че за разлика от предизборната кампания, представители на партиите започнаха да разговарят. Но ние не знаем какво мисли Бойко Борисов и това е един от дефектите на процедурата с консултациите. Пред ГЕРБ има два пътя - или да положат усилия за широка коалиция, или да направят дясноцентристка такава, като се приеме съответната програма.

Допускате ли вариант, при който може да се отвори път към нови предсрочни избори?

- Възможно е. В този случай изборите ще бъдат в края на годината. Ще имаме изключително тежка зима и аз не мисля, че служебното правителство и президентът са в състояние да се справят с онова, което ни очаква. Кабинетът "Близнашки" започна да се занимава с въпроси, които далеч надскачат правомощията му. Като се започне от "Визия 2020" за развитие на отбраната и сигурността, през стратегиите за училищното образование и т. н. По проектобюджета за догодина едно от големите ни несъгласия е взимането на огромен заем. Това би вкарало държавата ни в дълга и мъчителна наказателна процедура, свързана с европейските правила за бюджета, в която финансовото министерство на Симеон Дянков ще ни се стори хубав спомен. За АБВ абсолютният максимум на дефицита е 3% - колкото е допустимо в ЕС.

Как оценявате поведението на реформаторите?

- Те търсят мястото си в десницата. Опитват се да обновят старите партии. Мисля, че този процес е полезен. Да видим доколко ще е успешен. България има нужда от стабилно и предвидимо дясно и ляво.

Да поговорим тогава за лявото. БСП като че ли няма желание да си партнира с вас.

- Трябва да мине време. Ние не сме агресивни към тях. И непрекъснатите заяждания и подхвърляния по адрес на АБВ надали правят услуга на когото и да било

от БСП - свалят доста ниско политическото равнище

по този начин. Нека да покажем на действие кой какво прави. В опозиция сигурно ще е по-лесно да намерим общ език. Защото БСП днес обещава нещата, които не направи през последната година на кабинета "Орешарски". Така че едно е да обещаваш и да говориш - друго нещо е практиката. Социалистическата партия трябваше да се вслуша в гласове от нейните редици и да сформира коалиция по правилата на европейските политици. Но това не се направи умишлено, за да се замаскира едно порочно управление.

ДПС в крайна сметка е единствената политическа сила, която е била в коалиция с всеки. И при предишното управление ГЕРБ имаше подкрепата й по важни въпроси. Очаквам и сега това да се случи. Влиянието на движението в парламента и в институциите нараства. И тук идва проблемът с преплитането между политика и власт, с практиката да се плашат хората и да се поставят в зависимост. Като започнете от отоплението за зимата, през цените на тютюна и минете през земеделски комисии и селскостопански субсидии, много наши сънародници се чувстват зависими от влиянието на ДПС в адмнистрацията. И това е една от причините за големия им електорален успех.

Но как, освен с въвеждане на задължително гласуване, може да бъде ограничено това явление?

- Тук трябва да призная еволюцията си. Бях против, но сега вече мисля, че се налага. Защото не тези, които гласуват корпоративно, трябва да определят как ще се развива държавата. Какво означава една телевизия да показва купуване на гласове от определена политическа сила и накрая да се хваща някой нещастен представител на ромската махала и да се глобява със 100 лева?

Говоря за Христо Ковачки, бивш партньор на БСП и настоящ на Николай Бареков. Това показва, че институциите не си вършат работата.

Докъде може да се реформира правосъдната система в този момент, което е най-силното желание на реформаторите?

- Това, което в момента дава като продукт съдебната ни система, не създава чувството за справедливост в държавата. Казвам го с ясното уважение към много хора. Един съдия като има няколко хиляди дела, сигурно и Бог не може да ги реши бързо. Много неща трябва да се променят - командироването на магистрати за дълги периоди от време, трябва да се прекъсне връзката между политическа квота и Висшия съдебен съвет (ВСС), да се разгледа предложението за разделяне на ВСС на прокурорска и съдебна колегия. Има идеи за това прокуратурата да мине към съдебната власт. Мандатите на ръководителите на съдебните институции са прекалено дълги…

Нужно ли е главният прокурор да се отчита пред парламента?

- Абсолютно е задължително.

Трябва ли да има времево ограничение на парламента и кабинета?

- Идеалният вариант е правителството да работи четири години. Ако обаче то се създаде около ГЕРБ с някакви плюсове и опашки, технически може да издържи дълго, но политически мисля, че няма да бъде стабилно. Рано е да се говори за мандат.

Как виждате развръзката с КТБ?

- България вече нарушава европейските правила. Гарантираните депозити отдавна трябваше да бъдат на разположение на вложителите. Освен това

поведението на БНБ е недопустимо

Тя пуска в по-малкия трезор  "Виктория" други банки, които да си избират части от портфейла й. Това се правеше през 1996 г., малко преди да фалират Балканбанк, Минералбанк и т. н. Когато разпродаваш портфейла на банката на части, сигурно някой си купува евтино активи. Но ти разрушаваш връзката между активи и пасиви и на практика обричаш банката. Ако КТБ бъде обявена в несъстоятелност, това ще повлече маса фалити на фирми и огромно недовере към цялата банкова система. Прехвърлянето на топката на БНБ към парламента и правителството е абсолютно несериозно.

А за ръст на българската икономика Вие лично оптимист ли сте?

- Може да се спре негативната тенденция и да се тръгне напред. Въпросът е има ли ясна цел. Ние твърдим, че българската икономика трябва да тръгне напред не като резултат от добри пожелания за ниски данъци и т. н., а от създавенето на среда, така че държавата да подпомогне развитието й. Европейските средства трябва да се разпределят на много повече бенефициенти. Повишаването на доходите е предпоставка за увеличаване на бюджетните приходи  и раздвижване на икономиката.

Защо лидерът на АБВ Георги Първанов отиде на крака пред преговарящия екип на ГЕРБ за бъдещото правителство?

- За да покажем, че за нас политическият процес е сериозно упражнение. Независимо от съмненията как се провеждат разговорите и какъв резултат ще постигнат.

Кои са допирните точки между АБВ и ГЕРБ за управлението?

- Имаме доста разлики. Не приемам реакцията на лидера на БСП, който казва, че от 18 точки ние сме се съгласили по 14 и сме дясна партия. Това ли е критерият? По-голяма част от тях има принципно съгласие, но трябва дълбочина. Например, ние сме на едно мнение, че демографската политика трябва да е приоритет. За нас това означава политика в образованието, здравеопазването, доходите, в качеството на живот, конкретни мерки, които дават решения.

Добре, а готови ли сте да подкрепите с експерти евентуален кабинет на ГЕРБ?

- Не. Експертите не са собственост на партиите. Партийно и политически бихме подкрепили само кабинет, в който виждаме ролята и целите, които сме си поставили да се изпълняват.

Тоест, няма как да се случи ситуацията, при която Костадин Паскалев стана вицепремиер на Симеон Сакскобургготски, а тогавашният лидер на БСП Георги Първанов не знаеше?

- Не.

Интересуват ли се и доколко нашите европейски партньори от политическите процеси у нас?

- Случващото се в България се следи много отблизо. Миналата седмица имах срещи с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, с председателя на групата на социалистите и демократите Джани Питела, с двама от заместнк-председателите на групата. Общото мнение е, че в нашата държава трябва да се потърси национално съгласие и максимално широко участие в коалиция.

А с лидера на ПЕС Сергей Станишев виждате ли се?

- Една седмица бях в Брюксел, не го срещнах там. Поводът беше участието ми в групата "Монти", която подготвя европейския бюджет. Бих се срещнал с него, въпросът е, че много хора от БСП трябва някак си да преглътнат това, което говореха допреди няколко месеца по отношение на АБВ. Да поживеят малко с мисълта, че не са вечно те правите. БСП би трябвало да намери себе си, в момента тя има нужда от значително обновление. Конкуренцията с АБВ създава чувство на повече отговорности. Няма наши и ваши избиратели. Хората гласуват за когото преценят. А ние да помислим как на практика могат да се потърсят социалните и левите решения в България. Защото сме силни по обещанията, а миналата година се видя, че за всяко нещо има извинение. 

 

Ивайло Калфин е завършил френската езикова гимназия в София. През 1988 г. става магистър по международни икономически отношения. Има специализации по международно банкиране в САЩ и Великобритания, както и много обучения зад граница.

 

От 2002-а до 2005-а Калфин е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. От 2005-а до 2009 година е вицепремиер в правителството на тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев. На 7 юни 2009 г. Калфин става евродепутат от "Коалиция за България". През 2011 г. е кандидат за президент на левицата.

Ивайло Калфин е бил депутат в три национални парламента, като понастоящем той е избран за народен представител от листата на АБВ - партията, на която е съучредител и неин заместник-председател. Владее английски, френски, руски и испански език. Женен е и има една дъщеря.

Facebook logo
Бъдете с нас и във