Банкеръ Daily

Страхил Делийски, политолог от Софийския университет "Св. Климент Охридски", пред в. "БАНКЕРЪ".

Нужен е сериозен дебат за бъдещето

Г-н Делийски, изненадаха ли Ви с нещо словата на председателите на парламентарните групи в началото на новия политически сезон?

- Не. Смятам, че това е политически сезон, белязан от поне два избора. Каквото и да се случва оттук нататък, то ще бъде под влиянието на фактора избори. Още повече че ние за първи път от доста време се намираме в ситуация, в която виждаме, че колегите социолози показват сравнително изравнени сили между първите две политически партии. Което означава, че изборите ще имат сериозен залог. И по отношение оставането във властта, и по отношение на контестацията на тази власт, на оспорването й. Така че оттук нататък това ще наблюдаваме - конфронтация. Ясни са като че ли стратегиите на двете водещи партии. ГЕРБ ще призовават за спокойствие, стабилност, разум и други неща, свързани с деескалация на напрежението. БСП ще говорят за провалите на управлението  както на равнището на "доброто" управление, свързано с корупцията, така очевидно ще захванат и темата за равнището на социално-икономическия статус на българите. Но не виждам причина да очакваме, че политическите сили ще излязат извън контекста на предстоящите избори.

А как ще се държат по-малките - Патриотите, ДПС, "Воля"?

​- Патриотите получиха тежки имиджови рани от участието си във властта и поредицата от скандали. Но виждаме, че социално-политическият контекст може да им даде шанс - ако не да възстановят позициите си отпреди две години, то поне да спрат сериозното електорално пропадане. Случаят в с. Войводиново е такъв. Виждаме, че се възползват и по линията на определени решения на Европейската комисия, както е сега с т. нар. пакет за мобилност "Макрон", и т. н. Ще използват всяка една възможност, ще се държат все по-опозиционно - колкото и нелепо да изглежда на пръв поглед за едни организации, които са във властта. Но такива са нравите на българския политически живот. Тези нрави позволяват такова поведение. Интересно е наистина - от гледна точка на стабилността на мнозинството и на кабинета, как ще се развият отношенията в патриотичната коалиция в контекста на предстоящите избори: заедно ли ще се явят? Виждаме, че след относително бурен период на диалог между тримата лидери  сега е настъпил един период на затишие. Очевидно там се търси най-добрият вариант за трите партии.

ДПС традиционно ще работи не толкова на видимия публичен фронт, за да сплоти и да мобилизира най-вече своите избиратели за евроизборите. Движението успява да мобилизира избиратели за този вот, за разлика от всички останали партии. Мисля, че и сега ще стане така, защото евроизборите са важни за ДПС. Представителството им в Европейския парламент е много важно за тях.

Приключи ли 30-годишният преход към демокрация в България?

- Това е много труден въпрос. Неговият край беше обявяван, доколкото си спомням, няколко пъти. Зависи какъв критерий приложим за края на прехода. Ако е преход към демокрация, на  формално равнище, той завърши доста отдавна. Но демокрацията не е само формални институции и формални правила. Демокрацията е много повече от това. Мисля си, че онова, което уплътнява понятието демокрация - демократичната политическа култура, възможността за равно политическо участие на всички граждани, тези неща липсват със сигурност. Да не говорим за очевидните проавторитарни знаци, които от време навреме дават управляващите. Не мога да кажа в никакъв случай, че имаме консолидирана, реално работеща, ефективна демокрация, въпреки че имаме формалната институционална рамка. И да не забравяме, че това беше преход  освен към демокрация, но и към пазарна икономика. От него се очакваше стандартът на живот да се повиши и т. н. Да получим друг тип икономическо усещане. В крайна сметка видимо е, че социално-икономическите неравенства нарастват, и то в мащаб, който вече не само че е рекорден за Европейския съюз, но и достига до равнища, които са по-характерни за т. нар. бананови републики. Така че има какво да се желае още. Въпросът е да си дадем сметка, че демокрацията не е еднократен акт на случване. Демокрацията се прави постоянно. Качеството на живот не е резултат от приемането на определени идеологически постулати, с което беше характерен целият 30-годишен период. Нужен е, според мен, повече от всякога сериозен дебат за бъдещето на България в този контекст. Не бива да смятаме, че този дебат е свършил през 1989 година.

Къде сбъркахме? Какво не направихме, както трябва?

- Сигурно много неща. Едно от нещата, които със сигурност сбъркахме - и това не е само наша грешка - оставихме се на разбирането, че политиката не е борба на визии за развитието на обществото, не е идеологическа битка, а е просто технологичен процес. Това нещо се случи навсякъде в света - в Европа със сигурност, но при нас то беше подплатено с пазарен фундаментализъм, който не беше подложен на никакво съмнение. И като че ли това е една от най-големите грешки, които ние направихме в този преход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във