Банкеръ Weekly

Социологът Живко Георгиев пред в. "БАНКЕРЪ"

Нямам усещането, че държавата се управлява


"Расте потенциал за наказателен вот, а той най-добре си проличава в ситуация на избори."

"Много е трудно да си опозиция на такъв фрагментарен, неорганизиран тип управление."

"Смешно и тъжно е да имаме по-силна десница преди 20 години, когато нямаше социална база за такава."


 

Г-н Георгиев, как ще коментирате поведението и действията на властите в скандала с избиването на овце и кози заради чумата?

- Не бих казал, че много добре познавам световните практики в подобни случаи, макар че навсякъде възникват такива огнища от епидемии и се вземат мерки за ограничаването им. Но усещането ми е, че българската държава решително е чужда на този тип култура, която в такива екстрени моменти институциите трябва да притежават. Не само хората, но и институциите. Липсват институционална култура и адекватно поведение в подобни случаи. Оставам с чувството, че последна грижа на институциите това са хората. Последно желание на институциите е да разберат човешките драми, които възникват обикновено по такива поводи и се действа по логиката на познатите от историята шпицкоманди без никаква комуникация, без никакво подходящо уважение. Грозна картина! Не  че ме изненадва, но усещането е отвратително. Така не бива. Във всички случаи най-малкото е необходимо да тече някаква нормална комуникация и да се търси диалог с хората.

Вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че държавата се отнася с гражданите си като с поданици...

- Дори е много слабо казано. Тя просто не ги забелязва. Гражданите са възприемани като част от пейзажа, от местния релеф, което е още по-неприятно. Дори бих казал, че държавата се отнася към тях с презрение.

Какво можем да кажем в такъв случай за стила на управление на ГЕРБ? Някои анализатори твърдят, че вървим към мека диктатура, други - че държавата е на ръчно управление.

- Аз нямам усещането, че държавата се управлява. Управляващите имат интерес към няколко лоста, и то не от държавнически интерес, а по-скоро от частно-корпоративен. Но системата е до голяма степен неуправляема. Има власт, тази власт се консумира в угода на някаква клиентела, като не забравя и себе си, но това не е управление. Управляващите нямат не само идея, дори желание нямат, камо ли възможност да преместят обществото от точка А до точка Б. Обществото си върви на самотек. Слава Богу, има сравнително благоприятна международна икономическа конюнктура. От тази гледна точка имаме известна стабилизация на доходите, известно политическо спокойствие. Не се усеща обаче управление. Управлението е съзнателно преследване на някакви цели, реализация на някакви политики, на някакви каузи. Нищо подобно няма. Все пак има много системи в страната, които се развиват по свои собствени закони. Така е с част от икономиката, която консумира най-вече благоприятните ефекти от конюнктурата. И здравеопазването си върви по своя логика, и образованието, и демографските процеси, и регионалните процеси... Аз не виждам никаква съзнателна намеса от страна на управляващите, така че да можем да кажем - те управляват. Нещата си вървят и докато конюнктурата е благоприятна, няма да има никаква драма. Не дай, Боже, утре да се смени конюнктурата и ще усетим, че автопилотът няма как да свърши цялата работа, а няма кой да поеме пилотските функции.

Как да си обясним "дъжда" от лобистки закони, които депутати от управляващото мнозинство внасят презглава в парламента?

- Има една управляваща класа, която се състои не само от видимите представители от ниската сфера и в институциите на властта. Там има и икономическа - понякога видима, но не чак толкова видима - прослойка. Това е управляващият елит, както казват социолозите, който е някаква симбиоза от представени в политиката и представени сред бизнес елита фигури. Около тяхното обгрижване тече политическият дневен ред на управляващите, доколкото има такъв. Всички останали са, общо взето, извън борда. Може би за тях ще се сетят и ще има някои жестове догодина, тъй като има два броя избори.

Изчерпа ли се търпението на българите? Опозицията преброи, че само по време на европредседателството е имало 72 протеста.

- Вижте, търпението е доста голямо. Това си е почти манталитет през последните години. Превърна се в трайно състояние на масовата психика и масовото съзнание. Трупа се напрежение. Това мога да кажа. А дали е на прага на търпимостта? Не очаквам при тази - пак казвам, относително благоприятна не зависеща от нас международна икономическа конюнктура - все пак светът е във фаза на ръст - да има вълна на организиран, консолидиран протест в близко време. Но расте потенциал за наказателен вот, а той най-добре си проличава в ситуация на избори. Изборите приближават. Друг е въпросът, че за да се разгърне този потенциал, естествено, трябва да има и убедителни алтернативни политически проекти.

БСП убедителен алтернативен политически проект ли е?

- Засега все още не успява да бъде такъв. Мъчи се да бъде коректив. Вижте, много е трудно да си опозиция на такъв фрагментарен, неорганизиран тип управление, тъй като няма никаква единна стратегия, пък и е сложен субектът на управлението от политическа и човешка гледна точка. Виждаме, че и в ГЕРБ има различни линии. И в "Обединени патриоти" има различни каузи и интереси. Тъй като управляващите действат хаотично, е много трудно и да си последователна опозиция. БСП още не е намерила адекватна линия на поведение. Тя тръгва с протести срещу всяко едно недомислено или просто скандално решение, но така самото опозиционно поведение става фрагментарно - по същия начин, каквато е фрагментарността на поведението на властта. БСП не е намерила адекватен подход, в който да има някаква синергия от всичко това, което прави. Тя пилее енергията си по всички поводи. То трябва да има реакция, но поне засега го няма единния фокус. Имаше такива мачове на световния шампионат по футбол, когато футбол не се получаваше, защото едните са хаотични, и другите им противодействат по същата логика - хаотично. Но, рано или късно, БСП сигурно ще намери някаква по-консолидирана линия на поведение. Ако иска да бъде силна опозиция, би трябвало да намери в себе си способност тя да налага дневния ред, а не да следва дневния ред, който с хаотични действия налагат управляващите.

Вижда ли се на хоризонта нов политически субект, който би могъл да привлече избирателите?

- Ако използваме за ориентир хоризонта, то на него постоянно се виждат нови проекти, но там си и остават. Очевидно в дясно тече някаква ферментация. Но не е много приятна ситуацията за консолидация на автентичната  (нека така да я наречем) десница. Първо, защото понесе тежки загуби. Там също има дефицит на идеи, не просто почерпени от теоретични или философски трудове или дошли от интелектуалната сфера на живота, а на идеи, които имат потенциал да се вкоренят и в масовата психика, да запалят хора, които изповядват подобни ценности, и да се превърнат в кауза. С други думи - идеи, способни да овладеят масите, извинявайте за класическите метафори. Само тогава десницата може да стане политическа сила.

Второ, там има и дефицит на лидерство . Много смешно е и тъжно в същото време да имаме по-силна десница преди 20 години, когато нямаше социална база за такава. А сега, когато има социална база, да няма адекватен политически изразител на тези настроения. При умела игра, при креативност и при по-тясна обвързаност на идеите с ценности и реалните проблеми на хората, на които десницата иска да бъде политически представител, би могло да се затвори веригата и да потече някаква енергизираща комуникация и да я възкреси от това фрагментарно битие, в което се намира.

Има ли България шанс за Шенген, за еврозоната, без да е проведена и грам реформа  в която и да е сфера през последните години, да не говорим за съдебната система и борбата с корупцията?

- На някои от нас може и да им се иска всичко това да се случи. Но извинявайте, забелязвам по-скоро застой или даже регрес в тези жизненоважни сфери, които казахте и които биха ни направили равноправен партньор във въпросните по-големи общоевропейски платформи. Ако това се случи, то безспорно ще стане по логиката на някакви политически решения в Брюксел, Берлин или Париж. А не защото еврозоната или Шенгенското пространство имат нужда от такива като нас на собствен терен. Не мисля, че днес ЕС е в такава ситуация, че търси решения по посока на разширяване на ядрото си. Не е приключила още голямата дискусия каква е общоевропейската визия за бъдещето. В момента има поне три различни визии, коренно различни. Може би фактът, че догодина ще има евроизбори, ще активира този диалог. И едва тогава, когато стане ясно европейците какво бъдеще за Европа искат, ще се предефинират критериите и приоритетите по посока на разширяване на еврозоната, на Шенген, и т. н. Така че дотогава не виждам поради какви причини може да се надяваме на едно или друго решение за нас в тези проблемни области.

 

Живко Георгиев е роден през 1955 година. Завършил е социология в СУ  "Св. Климент Охридски", където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Бил е председател на Българската социологическа асоциация в периода 1990-1991-а. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп интернешънъл". Член е на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2002-ра до 2008-а. Има cобcтвена агенция за маpкетингови и cоциологически  проучвания "Джи кансълтинг". Автоp е на десетки cтатии в наyчни издания и медии. Женен, с две деца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във