Банкеръ Weekly

Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ, пред в. "БАНКЕРЪ"

Не сме защитници на мажоритарния вот


За нас сега е важно да има повече военни на границата, за да не командироваме полицейски служители.

Няма как да се отнесеш пренебрежително към 2500 хил. граждани, след като суверенът на държавата се е произнесъл. Дали ни харесва, или не - това няма никакво значение


 

Г-н Цветанов, стана ясно, че на Консултативния съвет при президента се е постигнало съгласие и са очертани приоритетите, свързани с националната ни сигурност. Как законодателно ще бъде подплатен този консенсус?

- На този Консултативен съвет темата беше националната сигурност и потенциалните заплахи. Предложението, което направих от името на ГЕРБ, е, на първо място, да бъде актуализирана Стратегията за национална сигурност на Република България, която е приета през 2011 година. Това е основополагащият документ, върху който трябва да се придържат абсолютно всички институции, които имат пряко отношение към националната сигурност. Всички единодушно приеха тези аргументи, защото в сегашната стратегия са визирани неща, които са повече исторически факти, отколкото реална действителност. Хоризонтът на тази стратегия беше до 2020-а. В момента имаме една много динамична промяна на средата за сигурност, особено през последните години. Освен Афганистан, който визирахме в сегашната стратегия, ние трябва да добавим Близкия изток като цяло, Сирия, Ирак, бежанския поток, интеграцията, която трябва да бъде реализирана чрез политиките.

Ситуацията в Западните Балкани преди беше за европейската им перспектива, а в момента виждате, че тя е малко ограничена на база цялостната промяна на политиката в Европейския съюз. Ние трябва да запазим тази перспектива. Защото запазването на Европейската перспектива за Западните Балкани дава една устойчивост и гаранция, че няма да има конфликтни зони. Обаче когато тази перспектива е загубена, с намесата на други държави би могло да се повлияе върху сигурността на региона, в който се намираме. А Балканите са изключително чувствителна тема от общата национална сигурност и на България.

Другото са енергийните проекти. Трябва вече да отпадне визираното в предишната стратегия - "Южен поток", "Набуко". Сега трябва да видим дали е възможно да направим газовия хъб, за който премиерът многократно е говорил и полага максимални усилия, за да може този газов коридор, който ще захранва Европа с газ, да мине през България. Това дава допълнителна гаранция за национална сигурност. И дава допълнителна възможност за икономически растеж, както и таксите за преминаването на това количество газ към Западна Европа.

Един от най-обсъжданите въпроси обаче е бил за модернизацията на армията.

- Трябва да има едно прецизиране на парите, които са осигурени с гласуване в българския парламент, и да видим дали има възможност плащането да стане разсрочено. По този начин ще можем да изпълним ангажимента си за модернизацията на армията, без да ощетяваме другите секторни политики. Когато се отделят много целеви средства, това веднага рефлектира върху политики, които могат да се реализират в други области.

Искаме да се придържаме и към решението за НАТО. Знаете, че до 2024 г. всичките държави членки на НАТО трябва да достигнат 2% от БВП. В момента България е с 1.35% и е в средата. Това, което постигнахме като политически консенсус, е до края на годината да се направи съответното планиране как в оставащите години до 2024-а ще могат да се достигнат тези нива от 2% от БВП.

Вашите коалиционни партньори от "Обединени патриоти" продължават да държат на връщане на наборната служба. Това някаква панацея ли е за националната сигурност?

- Смятам, че към настоящия момент е нереалистично да бъде направено. Това, което сме разговаряли с "Обединени патриоти" и което имаме и в нашата програма, е за обучение на учениците. То е залегнало и в законодателството, за да можем да ги подготвим за евентуално адекватно реагиране при бедствия и аварии, за да са спокойни хората, че ще се справим с всяка една трудност.

Искам още да кажа, че постигнахме пълен политически консенсус и за плановете, свързани с армията, с МВР. Тук трябва да се прецизира дали се налагат промени в законодателството, за да може да увеличим функциите на Министерството на отбраната и на военослужещите, професионалните войници, за да могат и те да бъдат част от охраната на обществения ред. Когато има потенциални заплахи за тероризъм или извършен терористичен акт, след това действат координирано абсолютно всички служби и структури по сигурността. Искаме да видим дали в МО е възможно да си планират работата по начин, по който действително да бъдат в помощ на МВР при необходимост. Една немалка част от тази координация беше подобрена със Закона за борба с тероризма, там има разписани процедури как и защо участва и МО. Но ние искаме да видим как е възможно това да се осъществи и при подаване на сигнали, а не когато се извършва терористичен акт.

Държавата трябва да използва целия ресурс на сектора за сигурност. За нас сега е важно да има повече военни на границата, за да не командироваме полицейски служители. В момента целият наличен състав в МВР по щат е 46 000. Само да отбележа, че през 2009 г. съставът в МВР като численост беше 61 000. За тези седем-осем години е намалял с 15 000, което означава, че със сегашния наличен ресурс ние трябва да се справим с новите предизвикателства. Затова сме поели ангажимент 1000 служители да бъдат назначени през 2017-а. Това е капацитетът на Академията на МВР и съответните центрове за обучение на новопостъпващи полицаи.

Не се ли поддава ГЕРБ на популизъм, внасяйки законопроект за мажоритарен вот в два тура? Знаете, че мнозинството невинаги е право. Депутатите не трябва ли да го предпазват от грешки?

- Това е силата на демокрацията. Референдумът е част от обхвата на правовата държава. И когато са гласували над 2 500 000 граждани, ние трябва да се съобразим с волята на избирателя. Но нито партиите, нито всички експерти, които се изказваха след проведения референдум за угрозата и проблемите, които биха могли да възникнат, никой не успя да убеди избирателите в последствията от въвеждането на мажоритарната система. Политическа партия ГЕРБ не е защитник и не е защитавала мажоритарната система нито преди, нито по време на референдума. Но когато българските избиратели - суверенът на държавата, се произнесе, няма как да се отнесеш пренебрежително към 2 500 000 граждани. Дали ни харесва, или не - това няма никакво значение.

Проф. Михаил Константинов изчисли, че при мажоритарна система ГЕРБ ще има 160 депутати, БСП - 50, ДПС - 30, а малките партии нямат никакъв шанс. Това ли е целта ви - да имате пълно мнозинство и да управлявате вечно?

- Не е това целта. Ако сме имали тази цел, нямаше да променим изборното законодателство през 2010-а. Знаете, че през 2009-а, когато ГЕРБ се подготвяше за първото си участие в парламентарни избори, точно тогава БСП въведоха и мажоритарна система заедно с пропорционалната. И след това всички казваха, че БСП са направили подарък на ГЕРБ с тези 31 мажоритарно избрани депутати. Ние сме участвали в избори по всякакви правила и когато не сме били управляващи. През 2014-а ГЕРБ спечели по правилата, които бяха определени от тогавашното мнозинство - БСП, ДПС и "Атака". Аз съм убеден, че ще има много спекулации и тълкувания. Затова казах - ние не подкрепяме мажоритарната система. Но се съобразяваме с два милиона и половина български граждани. Те са хората, които са ни казали какво трябва да направим ние, народните избраници.

Като популизъм се определя и предложението на ГЕРБ за намаляване на партийната субсидия на 1 лев за глас. Знаете, че това е твърде недостатъчно за една партия, за да съществува нормално. Дори се прокрадва мнение, че ГЕРБ достатъчно е забогатяла през изминалите години и сега може да си позволи това.

- Когато беше взето решението за субсидиите през 2009-а, ГЕРБ не участваше в българския парламент. И си спомням, че Френският институт заедно с френски народни представители направиха дебат точно за това, че партиите трябва да получават държавна субсидия. Тогава френски депутати казаха, че преди 20 години, когато са влизали в политиката, те не са знаели кой им плаща кампанията. И когато са изчистили този въпрос, са решили, че държавата трябва да финансира политическите партии, за да се знае, че няма зависимости, че няма икономически или корпоративни интереси, които могат да бъдат обслужвани при плащането от външни фактори за една кампания или за политическата дейност. Това, което беше прието тогава, беше на база на опита, който имат развитите демокрации в ЕС - Франция, Германия и други.

И мажоритарната система не ни допада, и това намаляване на субсидията не ни допада. Защото до момента всички наши кампании ние плащаме със субсидията и нямаме абсолютно никакви дарения, които да са ни направени от физически или юридически лица. И заставайки пред вас за това интервю, аз няма от какво да се притеснявам. Докато при всички останали, които имат опцията да събират финансови средства чрез дарения, повярвайте, че там има доста зависимости. Безплатен обяд няма.

В духа на това, че партиите трябва да бъдат финансирани от държавата, за да могат да развиват своята политическа дейност, мога да кажа, че това, което в момента се обсъжда като бъдещо законодателство, са промени в Закона за вероизповеданията. Развитите демокрации в Европа вече започнаха да отделят сериозни средства и държавата да финансира вероизповеданията и да ограничат възможността на външни донори, които могат да прокарват радикални течения в съответните религиозни общности. Ето затова държавата трябва да бъде тази, която действително да направи политика, с която да съхрани националния суверенитет и националната сигурност на държавата. И затова съм съгласен с вас, че и този въпрос (за субсидията - б.а.) също може да бъде възприет повече популистки. Но това беше решението на хората. Което означава, че политиците не са могли да защитят тезите си. Или тези, които са плащали, за да оборят тезите на политиците, са успели. 

 

 

Цветан Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. Завършил е НСА. После работи в системата на МВР. Бил  е заместник-кмет на столицата. Един от тримата заместник-председатели на ГЕРБ. Вицепремиер и министър на вътрешните работи в първия кабинет на Бойко Борисов от 2009 до 2013 година. Председател на парламентарната група в 43-ото и 44-ото Народно събрание. Женен, с три деца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във