Банкеръ Daily

Проф. Андрей Пантев, историк, пред в. "БАНКЕРЪ"

Не може милионери да се борят с бедността


"Една идея, когато е поставена в неподходяща социална среда, продуцира точно обратните резултати."

"Нито един демократичен порив няма толкова висока стойност, когато е възнаграден и инкасиран."

"Столетия наред - брутален, завоевателен колониализъм от страна на Европа. Случващото се сега може би идва като бумеранг."

 


Проф. Пантев, накъде върви съвременният свят според Вас?

- Светът върви точно на обратно на развиващата се технология и това, което е постигнала - към дехуманизация, към деградация, към изоставяне на традиционни ценности. Но не трябва да бъдем мърморещи старци, имало е и други такива периоди и в българската, и в световната история. Неслучайно има понятие "тъмни векове". Това е късното Средновековие, там църквата доминира изцяло, човек умира на пет километра от мястото, където се е родил и ако не минава войска през неговото село, той не знае за световните драми и събития. Сега е модерно да се казва в какво лошо време живеем. Нека да не забравяме, че в същото време има една паралелна добродетелна атмосфера, която никога няма да загине. За жалост обаче, въпреки светлината на технологиите, мракът няма да бъде преодолян скоро. Ако може да бъде преодолян изобщо.

Да разбирам ли, че сравнявате нашето време със Средновековието?

- В духовно отношение,  не да можеш да получаваш хляб по примитивен начин. Мисля, че светът сега е почти толкова стереотипизиран, както в онези времена, за които стана дума.

Ставащото в България в момента има ли аналог в нашата история?

- Мисля, че няма - като безличие и безпомощност на политическите и духовните елити, водачи и представители на народа. Дори и след Първата световна война, когато България е сочена като "злодея" на Балканите, а по-късно е категоризирана и като "държава инвалид" на Балканите, все пак е имало такива преклонения към авторитети и личностни, и културни абсолюти. Нали знаете тази вече популяризирана случка (доскоро никой не я знаеше), че след подписването на Ньойския договор всички се нареждат не под балкона на славните генерали и дипломати, а под балкончето на дядо Вазов. Така че имало е едно упование. И неслучайно възкръсването на България - след толкова жестоки договорни наказания, започва с литература, изкуство и наука, а не непременно с производство на оръдия, танкове и други средства за масово унищожение.

Защо след почти 30 години демократичен преход стигнахме дотук, до това ниво?

- Защото всичко имитираме. Една идея, когато е поставена в неподходяща социална среда, продуцира точно обратните резултати. Когато всичко се прави като подражание, когато правим всичко, защото така правят другите, а не със собствените си традиции и огромен умствен потенциал, става така. Нито един велик певец не е станал велик с това, че имитира. Това се отнася и за всичките видове дейности в духовната сфера на човешкия род. Ние решихме, че след като дълги години казвахме, че всичко на Запад е ужасно, сега решаваме, че всичко е прекрасно. Никой не е станал значим, камо ли велик, независимо в каква област и по какъв начин, с подражание на другите.

Само с подражанието ли сбъркахме?

- Сбъркахме в овчото си преклонение пред начина за доказване на благонадеждност. Аз казвам друго: комунизмът изведнъж стана демокрация. Самият Запад поощряваше това разрушително отношение. И никой не питаше този "страдалец" при комунизма чий син е, чий зет е, какъв е бил преди това. Навремето - ама кой ме слуша мен - беше издадена една книга "Не кой е кой, а кой беше кой". В случая онези, които понесоха най-щедрото изобилие на соцпривилегиите, които живеят на "Витошка" и "Патриарха"  и на "Шипка", се оказаха най-големи страдалци. А онези, които от главен редактор са назначени за заместник-главен редактор, са били едва ли немалко преди разстрел. Това е да се вярва на някого само по декларации, само по конюнктурно съобразяване със силните на деня. Даже имаше един израз "победилите реалности". И това се казваше от висши ченгета. Всеки, който прави нещо, само за да се хареса на другите - рано или късно, получава такива, ако не мизерни, то разочароващи резултати.

Може ли някога у нас да се роди гражданско общество?

- Ето, че пак стигаме до тази тема - гражданско общество преди всичко като поведение и състояние на духа. Преди повече от 15 години направихме едно гражданско обединение "Св. Георги Софийски" и на втория месец всички искаха да стават общински съветници, депутати, дори министри. Затова то се провали. Поради простата причина, че след всяка добра идея, когато е продължена с егоистично, амбициозно, кариеристично мотивирани напъни, рано или късно идваме до заключението: ама, те били също като другите. Не може да държиш пламенни речи пред измъчена митингаджийска агитка и да викаш: "Гладни сме!" А след това да бъдеш доста щедро възнаграден с всички видове постове, грантове и пр. Това отблъсква хората. Защото нито един демократичен порив няма толкова висока стойност, когато е възнаграден и инкасиран.

Но и Вие все пак бяхте депутат от левицата.

- Аз съм бил депутат, но една стотинка не съм прибавил към моето имуществено, финансово и битово състояние. Така че да си депутат, не е само по себе си укор. Какво правиш от това депутатство е много по-важно - как си влязъл в парламента и как си си тръгнал от него.

Как оценявате поведението и на управляващите, и на опозицията?

- Като боричкане. Когато една партия е опозиция, тя трябва да има дълбоки идейни, идеологически и принципни различия с управляващите. Сега всички признават пазарната икономика, всички твърдят, че са демократи, всички казват, че НАТО е нашето спасение, всички казват, че Европейският съюз ни прави по-щастливи. Неслучайно, когато победи някоя формация или съюзническа коалиция, два-три месеца след това  ние си казваме: ама то било същото, а и те същите.

Как ще коментирате трусовете в коалицията на Патриотите?

- Те всичките сега станаха големи патриоти. Патриот беше значимо понятие за българите 1990-1991 година. Тогава, когато индикация за нашата зрялост за демокрация беше как се отнасяме с турците и дали ще унищожаваме ракетите си СС-20, които бяха с обсег до Истанбул. Тогава неколцина депутати гласуваха против унищожаването на тези ракети. А сега се оказа, че трябва да строим нови стени. Нали Европа щеше да бъде без граници? Кльонът беше един от отвратителните паметници на комунизма. Сега се оказа, че строим демократичен кльон. Аз не се изживявам като критикар, аз съм един от всички останали, но не може някак си нашата словесност да ни спасява от един укор. Не може милионери да се борят с бедността. Макар че не си длъжен да бъдеш бедняк, за да си политически ангажиран, депутат или дори министър.

Оптимист или песимист сте за бъдещето на страната?

- Ако става дума за мигрантите, аз гледам на мигрантския въпрос по малко по-друг начин. Не съм демограф, не съм човек, който се страхува, че ще маршируват арабите по бул. "Цар Освободител", не смятам, че ще има масови изнасилвания в светите ни места. Освен демографската, ако не заплаха, то предизвикателство, има и едни човешки въпроси. Не мога да си представя, че едно детенце в полунощ ще спи на рамото на майка си на "Витошка" и да приемам, че то идва тук да ме взриви. Има един основен въпрос - кой бяга от родния си дом, ако няма причина? Каква е алтернативата? Кой предизвика тази каша, която беше забъркана в Сирия, в Ливан, в Афганистан, в Либия? Трето - столетия наред брутален, завоевателен колониализъм от страна на Европа. Случващото се сега може би идва като бумеранг тази "заплаха". Тези от мигрантите, които са бедни, вероятно отначало ще бъдат слуги. Друг е въпросът, че децата им вече няма да бъдат. Така че има и хуманитарен елемент. Не казвам, че той е доминиращ. Но все пак не може да кажем, че детенце, което плава в лодка на два сантиметра от водата, идва тук да взриви Триумфалната арка, Лувъра или Британския музей. Всичките терористични атаки, колкото и да са отблъскващи, не са върху културни обекти.

 

 

Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Произхожда от учителско семейство. Завършва гимназия във Видин, а след това "История" в СУ "Св. Климент Охридски".  През 1984-а става доктор на науките, след това специализира в Англия и САЩ, където и преподава балканска история. Минава през всички научни степени и от 1985-а е професор в Историческия факултет на Софийския университет. Бил е президент  на Българската асоциация за американистика, както и председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски". Депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание от гражданската квота на "Коалиция за България". На 14 юли 2009-а той води първото заседание на 41-вия парламент за избиране на председател и заместник-председатели. Има над 300 публикации и около 40 книги. Носител на наградата "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".

Facebook logo
Бъдете с нас и във