Банкеръ Weekly

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, пред в."БАНКЕРЪ"

Категорична съм , че на морския бряг няма да се строи

Ще има уволнения в администрация

Г-жо Павлова, можете ли да направите едно бързо сравнение на предизвикателствата, които Ви очакват сега, и тези през първия Ви мандат като министър на регионалното развитие?

-  Предизвикателствата са много. Те са както от политическа, така  и от чисто организационно-имиджова гледна точка. Ако направим една ретроспекция назад във времето и се опитаме да открием какъв е напредъкът в това ведомство след моето напускане през март 2013-а и в какво състояние заварвам секторите сега, няма да е пресилено, ако кажа, че картината съвсем не е радостна. Казвам го не за да прозвучи като оплакване или пък да стане основание за бъдещи оправдания, но не мога да не обясня каква е реалната ситуация. Някои от програмите са замръзнали на етапа отпреди близо две години, други изобщо са спрени, а има и проекти, които са дори в по-лошо състояние от това, в което ги оставих. Част от тях са с такива тежки проблеми, че в някои случаи са непреодолими. Но за да не съм чак толкова негативна, има и позитивен елемент. Той е, че връщайки се в министерството като човек, който познава работата и проблемите, нямам нужда от период на адаптация. Това ми позволи  буквално от първия ден да започна работа във всички сектори и проблемът със стабилизирането на администрацията, които имат други мои колеги, не стои пред мен.

Но и на Вас Ви предстои обединяването на две ведомства - на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране. Което от своя страна означава промяна в близо 85 закона, 120 споразумения, правилници и още куп нормативни документи. При предишното правителство това "преструктуриране“ се забави с близо половин година...

- Не искам да звуча нескромно, но аз вече съм готова. Необходимите промени във всички тези 85 закона са написани от моя екип, изпратени са в Народното събрание и могат да бъдат гласувани в пакет. Предизвикателството в случая е всичко да мине по-експедитивно във временните парламентарни комисии, а не да се чакат гласуването на новия правилник и структурирането на постоянните комисии. След гласуването на измененията трябва да променя над 120 наредби и правилници, но аз съм почти готова и с тях. Тоест, спокойно мога да кажа, че този проблем може да бъде решен в много кратки срокове. Чак тогава следва самото оперативно сливане на двете министерства. Ще има освободени хора. Това няма как да не стане, тъй като сега има дублиране на едни и същи функции в две отделни администрации. Част от тези хора могат да бъдат прехвърлени в министерствата, които  бяха създадени при разделянето на мегаведомството на икономиката, енергетиката и туризма. По този начин се стремим да не увеличаваме администрацията, а напротив да я намаляваме - цел, която сме си поставили  от самото начало.

Агенцията по геодезия и картография също ще се върне под Ваше ръководство. Не е тайна, че проблемите там са натрупани от години. Ще промените ли правилата, а и хората, от които тя се ръководи?

- Със сигурност ще променяме много правила, и то в максимално кратки срокове. При правителството „Орешарски“ тези промени действително отнеха шест месеца. Което забави много разрешения за реализирането на големи проекти. Поставила съм си амбициозната задача  до декември да свършим основната част от работата. До края на годината да приключим с всички оперативни дейности и от Новата година да започнем на чисто – готови , работещи и без проблеми. За целта  ще се постараем да отстраним всичко, което затруднява бизнеса, пък и всеки един човек. Първата стъпка  ще е да върнем правомощията на кметовете, защото когато те им бяха отнети и бяха дадени на онова измислено министерство (бел.ред.- на инвестиционното проектиране), това забави изключително много инвестиционния процес в общините. Ние нямаме такова намерение, точно обратното, ще се постараем да го облекчим максимално. Що се отнася до самата агенция, ще се опитаме да оптимизираме работата й максимално, що се отнася до постановления и наредби. В същото време имаме намерение да подготвим една сериозна законодателна програма – промени в Закона за устройство на територията, в Закона за кадастъра и имотния регистър и изобщо във всички нормативи, които касаят дейността ни. Но не искам това да са прави на парче, за да станат такива, които действително решават проблеми. И задължително след като бъдат подложени на сериозно обществено обсъждане.

От предишния кабинет Ви остана като наследство историята със строителството в местността  "Кара дере". Той дори предостави на "Мадара Юръп" - инвеститора на бъдещия хотелски комплекс, привилегията да е  инвеститор клас А, а неотдавна гръмна и  скандалът с разрешението за построяването и на луксозен къмпинг. Очевидно интересите там са много големи, което, изглежда, предвещава и една голяма битка?

- Битката действително ще е страшна, но тя ще продължи. По този въпрос, независимо дали съм била министър или депутат от опозицията, аз винаги съм, поддържала едно и също мнение -  да отстоявам категорично, че на брега няма да се строи. Което не означава, че имаме намерение да спираме инвестиционния процес, да осуетяваме развитието на курортите или възможността за създаване на работни места. Всичко това да, но при ясни правила, съответстващи на Закона за черноморското крайбрежие и Общите устройствени планове на съответните общини.

Вие бяхте един от най-големите критици на измененията в Закона за черноморското крайбрежие от миналата година. Сега ще поискате ли този норматив да бъде променен и в каква посока?

- Да, безспорно има промени, които трябва да се обсъдят. Разбира се, аз си давам сметка, че при тази голяма коалиция и при този разнороден парламент нещата ще стават бавно и трудно. Независимо от това ще търся широка подкрепа на предложените изменения и едва след като се стигне до конкретни решения, ще ги внеса в Народното събрание. Инак да се правят закони просто за да бъдат написани е самоцелно и несериозно занимание. Категорична съм обаче, че през цялото време ще отстоявам мнението си, че покрай морския бряг не бива да се строи.

При предишния Ви мандат бяхте поели сериозната инициатива да премахнете всички незаконни обекти по черноморската ивица, а и около някои язовири. Част от акциите на подопечната Ви дирекция за Национален и строителен контрол бяха успешни, но много от актовете й паднаха в съда. За отделни имоти, определяни от еколозите като скандални, това на практика си е  законово „бетониране“.  Така се породи съмнението, че се допускат умишлени “пропуски“ при издаването на актовете и то още си стои...

- Първото, което държа да кажа, е, че по времето на нашия мандат средногодишно се правеха над хиляди проверки. Годишно се премахваха 1200-1300 сгради. Само за последната една година тези процедури са доста замрели, а има и случаи, при които проверяващите просто са "пропускали" някои, както ги наричате, „знакови обекти“. Какви са били причините, не зная, но е безспорен фактът, че за този период от време премахнатите сгради са с 1000 по-малко. С други думи, Дирекцията за национален и строителен контрол на практика не е работила. Но когато говорим за заповедите, които казвате, че поради пропуски в актовете „бетонират“ законността на някои сгради, не съм съвсем съгласна. Друг е въпросът, че при голяма част от атакуваните в съда постановления от министерството  просто не са изпращали свой юрист или пък са пращали (дали умишлено, дали случайно) такива хора, които са губели делата. Кой и как се е договарял за тези дела, не искам дори и да гадая...?! 

Заявихте, че една от първите Ви спешни задачи ще е промяна в Закона за обществените поръчки. Какво не му харесвате?

- Промяната на норматива е залегнала в управленската програма, която предложихме преди изборите, в коалиционното ни споразумение с Реформаторския блок, а и е лично мое разбиране. Като народен представител в предишния парламент аз участвах активно в дебатите около измененията в него. Но това, което остана от предложенията на Даниела Бобева, в комбинация с корекциите на управляващото мнозинство, направиха закона неприложим и в момента почти не се обявяват обществени поръчки. Самите те осъзнаха това и обявиха каквото можаха по стария норматив. Този закон трябваше да транспонира една европейска директива, което бе направено половинчато. Сега е необходимо  да се изчистят и някои откровено притеснителни членове, като например тези, засягащи ин-хаус поръчките. Ще Ви дам пример - чисто теоретично текстовете ми дават възможност още утре да възложа без търг на някое от държавните дружества, без значение дали ГУСВ, или "Автомагистрали,"  проект за милиони, а то отново без търг, да си вземе която иска частна строителна фирма и милиони държавни пари да изтекат без абсолютно никаква прозрачност и критерии. Това не е нормално.  Да, в директивата на ЕС се дава възможност за ин-хаус, но трябва да се определят сектори за тях като комунални и социални услуги. Например, когато една община има собствена фирма за сметосъбиране, нека да може да възлага. Но в сегашния вариант отваряме кутията на Пандора. 

Не са  ли  ин-хаус поръчките отговорът на проблемите с фирмите, занимаващи се със зимното поддържане на пътищата?

- Теоретично, да. В момента мога да възложа на държавното дружество "Автомагистрали" да поддържат всички аутобани. Което може би не е лоша опция. Но едно е да поддържаш и осигуряваш безопасно движение по пътищата, друго е да строиш за милиони. Хубавото е, че на заседанието на Министерския съвет получих необходимия минимум от 16 млн. лв., с които да започнем подготовката на пътищата за зимата. Гордостта на предишното правителство, че от меката зима са спестили пари, ни даваше увереност, че ще имаме средства за тази зима, която съвсем няма да е лека. Но те ги изхарчиха. Вече правим одит да видим дали това е било по целесъобразност. Защото на магистрала "Хемус" и третостепенните пътища храстите си стоят, нищо че за отстраняването им са дадени 10 млн. лева.  

Как си обяснявате това, че гръцката строителна компания "Актор", която остави много добри впечатления с работата си при изграждането на лот 3 от "Тракия" (от Нова Загора до Ямбол), се провали на лот 4 от "Струма"? Рисков ли е вече този проект? 

- Аз мисля, че истината е някъде по средата. "Актор" работеха със закъснение и това е безспорен факт. Но за тази една година държавата  им издаде разрешение за строеж с огромно закъснение заради кухото Министерство на инвестиционното проектиране. Въпреки съпротивата ни предишният парламент прие такъв закон за отчужденията, с който на практика ги спря. А на лот 4 от "Струма" няма чак толкова много работа. В рамките на три-четири месеца, примерно от март до юни, би могло този участък да бъде завършен, ако "Актор" се върнат и мобилизират хора и техника.

Чакайте, нали договорът им бе прекратен...

- Аз не съм видяла официално прекратен договор. Има постъпки за това. На "Актор" е даден  шанс да се върнат и да докажат, че ще работят. Но досега нищо не правят по този въпрос. Другият вариант е да обявим нова тръжна процедура, само че той е много по-бавен. А със стария или с новия изпълнител, ако участъкът не е готов през ноември 2015-а, ще трябва да върнем парите на Европейския съюз. 

Продължавате ли да смятате, че вариантът с два тунела за лот 3 на "Струма" е най-удачният, след като този проект ще "изяде" огромна част от парите по оперативната програма "Транспорт" в новото й издание?

- Аз не съм специалист. Смятам, че трябва да се направи детайлна оценка за въздействието върху околната среда, да се разгледат всички 11 алтернативи и специалистите да кажат коя е най подходяща от инженерна и екологична гледна точка. 

Не е ли крайно време да се вземе това решение, все пак времето си върви...?

- Година и половина не знам какво се е правило и не желая да гледам назад. Ще настоявам до края на 2014-а да се направи Оценка за въздействието върху околната среда и да се вземе окончателното решение. А от началото на следващата година да започне проектирането на избрания вариант. Ако се спрем на най-добрия, той би могъл да спести стотици милиони левове, които да инвестираме в магистрала "Хемус". 

Това ли е шансът да спазите обещанието си, че "Хемус" ще се изгражда приоритетно?

- Това е единственият в момента възможен начин. Защото бюджетът, който ни е даден по новата оперативна програма "Транспорт", едва покрива "Струма". Така че правим "Струма" и "Хемус", докъдето можем с европейски пари - шейсетте километра от Ябланица до разклона Плевен - Ловеч. За трасето до Велико Търново и Шумен ще разговаряме с ЕИБ за заем. 

Излиза,  че "Струма" и "Хемус" ще изядат всички пари за пътища по новата транспортна програма.

- Да, това означава нула лева за направлението София - Видин. За София - Калотина също, въпреки че имаше пари в този програмен период и те не бяха усвоени. Под риск е и Северната скоростна тангента заради проблемите с отчужденията. Няма как да направим и пътя Русе - Велико Търново. Това е наследството ни. 

Какво ще правите със съдебните дела за Северната скоростна тангента?   

- Заведени са 340 дела, като повечето са насрочени за лятото на следващата година, когато тя вече ще трябва да се строи. Да не забравяме, че и за тази магистрала срокът за завършване е до ноември 2015-а. Ще направим всичко възможно да се договорим със собствениците и да им платим реалната стойност на парцелите. 

Значи наистина е имало занижаване на оценките?  

- Мисля, че е имало занижаване. Ще настоявам да се направи коректно остойностяване, за което ще ни трябват около 10 млн. лв. от бюджета. След което строителят да започне да строи. Иначе и този проект отива в канала. 

Има ли индикации за размразяване на блокираните пари по оперативната програма "Регионално развитие"? 

- Ситуацията е също толкова трагична, както и всичко казано дотук. Първият проблем са спрените средства по сегашното издание на програмата  - хаос, забавяне... Надявам се с екипа, който ще сформирам в следващите дни, да се направят отново проверките, да се изчисли процентът грешка, да се наложи плоска финансова корекция и да видим колко ще трябва да плати бюджетът. След това е необходимо да дойдат първо одитният орган, а после и експерти от Европейската комисия. Дори да работим в събота и неделя до края на годината, в най-добрия случай първият възможен срок за някакво отблокиране на парите е краят на януари. Ако вървим по стандартния ред, срокът е юли догодина. 

Вторият приоритет обаче е да не спираме текущите плащания по проекти, както стана по програмата "Околна среда", за да не връщаме пари и по тях. Под риск в края на годината вече са около 100 млн. евро. Затова трябва да минимизираме щетата и да ги сведем поне до 100 млн. лева. Сами виждате колко сме занижили критериите. Но нямаме избор.   

Другият основен приоритет е новата оперативна програма. Март 2013-а я предадох написана на новия служебен министър, а той на редовния. Резултатът е следният - кабинетът "Орешарски" е остъпил от това 67 града да получават средства по нея и сега са останали 39. За 28-те отпаднали са се разбрали тепърва да се пишат стратегии и планове за кандидатстване, и то на конкурентен принцип - нещо, което бяхме отрекли. И сега ние, до 17 ноември, т.е. до понеделник, ако не опишем системата и не кажем как ще се случи това, програмата дори няма да бъде приета от Европейската комисия. А трябва да е минала одобрение от Министерския съвет, Съвета по еврофондове, Сдружението на общините и всички да са съгласни, без нито една забележка.

Има и друг проблем с нея - сектор "Здравеопазване", чрез който предвиждаме да подкрепим инвестициите в спешната помощ и процедурите по долекуване. Ще трябва да убедим и Еврокомисията в това, защото тя не иска да приеме така разработения от нас вариант. Срокът отново е 17 ноември. В противен случай програмата остава за одобрение чак за юни догодина. Но реалистичната цел е сега поне да я вкараме за разглеждане в Брюксел. Така ще можем от януари 2015-а да започнем  с публикуването на покани за безвъзмездна помощ, за да пуснем първите схеми. Тази година е нулева за усвояването на европейски средства, надявам се да не я докараме и 2015-а да е такава. 

Да не забравяме също така, че имаме и нова програма за управление от нашето министерство - фонд "Солидарност", който покрива щетите от бедствията, случили се в държавата. Тепърва ще видим какво финансиране ще  се отпуска, по какви процедури, как ще се случват нещата...

След всички изброени задачи готова ли сте да се заемете и с тежката и много забавена реформа на ВиК сектора?

- Вече започнах със срещите по тази тема. Предстои заедно с МОСВ и ДКЕВР,  Министерството на здравеопазването, Сдружението на общините, Камарата на строителите и ВиК асоциациите да създадем междуведомствена група, която ще се занимава само с тези въпроси. Оперативната програма "Околна среда" никога няма да бъде разгледана и одобрена от Брюксел, ако не направим реформата и не покажем как ще я реализираме. Първата промяна е ВиК дружествата да са получатели на средства. Но няма да има индивидуални проекти, а само такива на ниво област. Затова трябва да разработим подробни инвестиционни планове. Което означава ние да получим финансиране по "Околна среда", да проведем търг и да изберем консултанти, които да разработят тези планове и те да се съгласуват. Чак тогава идва кандидатстването. В най-оптимистичния вариант - 2017 година. Ще се опитаме обаче да убедим Европейската комисия, че ако чакаме до 2017-а, ще нарушим всички директиви за изграждането на пречиствателни станции. Ще настояваме да ни разрешат в големите общини с над 10 хил. жители, където има проектна готовност, да започне строителството. Това ще бъдат много тежки разговори.     

Защо блокира програмата за енергийна ефективност на жилищата и какво ще предприемете в тази насока?

- При приемането на властта служебният вицепремиер ми каза, че по нея нищо не е пипнато повече от година и тя е във вида, в който ние сме я оставили. Заявленията за саниране на сгради не са разглеждани с месеци. Сега сме принудени да събираме проекти само до януари и да спрем, тъй като срокът за приключването им отново е ноември 2015-а. Няма да се усвоят всички пари по програмата за енергийна ефективност и ще се наложи да пренасочим средствата към други мерки. В новия програмен период тя ще има продължение, но ще се опитаме да го съчетаем с националната програма за саниране. Пред нас стоят две опции - парите от "Регионално развитие" да отидат за сгради - публична държавна и общинска собственост, а жилищните да си получат парите по национална линия. Или обратното - да продължим както е сега - със 75% европейско финансиране и 25 национално. Въпрос на преговори е какво решение ще вземем. Ние искаме максимално опростена процедура, която не може да се направи, ако се спазват европейските правила.    

Разговора водиха: Мариета Велинова, Стефан Савов

Facebook logo
Бъдете с нас и във