Банкеръ Weekly

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, пред в. "БАНКЕРЪ"

Животът изисква все по-голям микс от компетентности


През следващите години ще има недостиг от почти всички видове инженери.

Много повече професии ще изискват все по-задълбочени дигитални умения.


 

Г-н Вълчев, след края на кандидатстудентската кампания тази година отново останаха рекорден брой незаети места в университетите. Как си го обяснявате?

- Не бих казал, че говорим за рекорден брой незаети места. А и трябва да обърнем внимание на това, доколко целта ни е да "напълним" всички места или да насърчим избора в определени професионални направления. Политиката, която изпълняваме вече три години, е да преструктурираме приема в няколко посоки - от професионални направления във висши училища с по-ниска оценка за качество и реализация към училища с по-висока оценка; от направления с по-малък очакван бъдещ недостиг на пазара на труда към такива с по-голям очакван бъдещ недостиг. За съжаление, има голямо разминаване между търсенето от страна на кандидат-студентите и потребностите на обществото и икономиката от друга. В момента има незаети места там, където очакваме най-голям или най-болезнен недостиг на специалисти. Незаетите места са в природни, природо-математически, аграрни, инженерно-технически, в педагогически професионални направления. В същото време е нормално да бъде запълнен приемът в "Психология", "Икономика, администрация и управление", защото там сме намалили бройката с и над 50% през последните три години.

Ще стимулирате ли по някакъв начин младежите да записват по-трудни и неатрактивни, но търсени от бизнеса специалности, а не само да вземат дипломи?

- Това именно се опитваме да постигнем с преструктурирането на приема. Използваме всички инструменти, с които разполагаме - даваме право на втора стипендия в т. нар. приоритетни професионални направления, обвързваме финансирането по направления с търсенето на пазара на труда. Предприетите през последните години мерки дават ефект, но той не е достатъчен. Необходими са още мерки. За следващата година обмисляме под формата на трета стипендия да финансираме и таксите за обучение в онези направления с най-голям очакван недостиг на кадри. Това са професионални направления математика, физически науки, химически науки. На дневен ред вече стои и въпросът за регулиране на приема в частните висши училища, защото в момента ние ограничаваме приема в държавните висши училища, но остава възможността студентите да се запишат в частни.

И все пак, най-важно е да се промени индивидуалното търсене. Младите хора трябва да знаят, че висшето образование дава добра реализация, ако е свързано с придобиване на знания и умения и с потребностите на обществото и пазара на труда. Най-високи доходи и най-голям ръст на доходите можем да очакваме в "трудните" за обучение професионални направления, където е насочена и политиката за държавна подкрепа. През следващите години ще има недостиг от почти всички видове инженери.

Някои декани се оплакаха неотдавна, че допълнителното субсидиране за определени специалности не стига до тях.

- За едно и също висше училище увеличаваме финансирането за едни професионални направления и намаляваме за други. От миналата година имаме изискване получените от висшите училища средства да се разпределят между структурни звена, съгласно приноса и оценката за реализация, като по този начин ги "принуждаваме" да си преструктурират обучението и да подобряват общата си оценка за качество и реализация. За съжаление установяваме, че не се спазва тази законова разпоредба. Засилихме контрола, правим нарочни проверки и при констатирани нарушения даваме висшите училища на Агенцията за държавната финансова инспекция.

Този проблем поставя въпроса за управлението на висшите училища. Ние искаме те в по-голяма степен да са ориентирани към развитието, да преструктурират профила си към силните си професионални направления, да добавят стойност там, където са добри. За съжаление при действащия модел на академично самоуправление ръководствата много често са заложници на статуквото. Затова подготвяме промени в Закона за висшето образование, които да направят управлението на държавните висши училища по-отговорно към обществените интереси.

Предвиждат ли се някакви стимули и за младите учени, така че те да остават да работят в България?

- Тази година увеличихме средствата за научни изследвания с над 65 млн. лева. Една част от тях бяха предоставени на БАН, друга на фонд "Научни изследвания" за конкурсно-проектно финансиране, в което също са включени млади учени. Трета значителна част от близо 20 млн. лева сме предложили за национални научни програми. Една от програмите е специално за млади учени и постдокторанти. За първи път ще финансираме постдокторантски позиции в научните организации и висшите училища. Осигурихме и достъп до международните бази данни, защото днес научните изследвания са невъзможни без тях.

Какво представляват новите програми по литература в училище?

- Концепцията в новите учебни програми и въобще в новия Закон за предучилищното и училищно образование е в по-голяма степен да насочим учениците към придобиване на т. нар. ключови компетентности. Това включва не само знания, но и умения и отношения. С учебните програми по литература например искаме учениците да придобият освен езикови и други компетентности - най-вече социални и граждански. Да развият критично и алтернативно мислене, умения за решаване на проблеми. Да могат да правят лична интерпретация и анализи на текстовете, да развият креативност. Това предполага да има текстове, които те да могат да осмислят и да разбират по-добре, по-лесно да правят връзка с процесите днес. Запазваме броя на авторите, но намаляваме значително обема, като даваме възможност за допълнителни упражнения, анализи, интерпретации на текстове. Учителите имат свободата да изберат допълнителни текстове и произведения, което е в съответствие с философията за по-голяма самостоятелност на училищата и за развитието на уменията на учениците за мислене.

Бихте ли посочили въвежданите промени във финансирането на училищата, за да бъде то по-справедливо?

- В образователната система справедливо финансиране означава училищата и детските градини да имат относително равни финансови възможности за осигуряване на учебния процес. Досега предоставяхме средства на общините въз основа на броя на учениците, а те бяха задължени да прецизират формулата като отчетат всички местни фактори, водещи до обективни различия в разходите между училищата. Това обаче не винаги се правеше. Затова променихме базовата формула - тя вече не зависи само от броя на учениците, но и от вида на институцията, както и от броя на паралелките. Този подход отчита в по-голяма степен спецификите на малките училища. Но основните различия в разходите и в достъпа до образование днес са функция на възможността да се осигурят добри учители. Учителят е основния фактор в процеса на образование. Затова предоставяме допълнителни средства на училищата и детските градини в малки и отдалечени места и тези с концентрация на деца от уязвими групи, за да се привличат учители. Защото склонността на младите хора да отиват да обучават в такива училища и в такива райони е по-ниска. Друго, което ще отчитаме при финансирането, надявам се през следващата година, са образователните резултати. Правим такава оценка от три елемента - от инспектирането; от т. нар. оценка на добавената стойност - доколко едно училище е допринесло за развитието на учениците; и трето, от система от допълнителни показатели, като например за обхват - доколко едно училище и детска градина са успели да обхванат всички деца в прилежащия им район.

А докъде стигна работата по изграждане на система за ранно професионално ориентиране?  

- Днес е много трудно на образователните системи във всички страни, не само в България, защото те трябва да подготвят деца, които ще бъдат на пазара на труда и през 2060 година, когато не знаем в какъв свят ще живеем. Не знаем какви професии ще съществуват. Това, което сме сигурни е, че образователната система трябва да направи така, че всяко дете да придобие ключовите компетентности, да не отпада преждевременно и да получи максимална подкрепа, за да достигне максимума на образователните и житейските си възможности. По време на нашето председателство актуализирахме съдържанието на тези ключови компетентности и приехме т. нар. ревизирана препоръка. Пълноценният живот в утрешния свят изисква учене през цялото време и все по-широк микс от компетентности. В този микс все по-задължително ще бъде съчетаването на базовите знания и умения с дигиталните умения, креативността, инициативността, предприемаческите умения и гражданските компетентности. Много повече професии ще изискват все по-задълбочени дигитални умения. Днешните образователни системи трябва да подготвят децата не само за ползватели на дигитални устройства, но и да бъдат дигитални създатели. Затова въвеждаме предмет "Компютърно моделиране" от 3-ти клас. Това предполага съчетаване на дигитални умения с креативност. За все повече дейности човешкият фактор ще изисква повече креативност - там, където няма да може човекът да бъде заместен от машина.

Връщайки се на базовите умения, ние сме страна, която има относително висок процент на отпадналите ученици и относително висок процент функционална неграмотност. Няма как едно дете да е усвоило компетентностите на 21-ви век, ако не е придобило базовите знания. Затова е необходимо образователната система да подкрепя всяко едно дете от най-ранна възраст. Това включва и ранно професионално ориентиране. Най-болезненият очакван недостиг е на кадри с технически софтуерни умения. Затова през следващите години ще финансираме много по-голям обем дейности по интереси в тези области. Ключови мерки са също така модернизирането на професионалното образование и обвързването му с пазара на труда.

 

 

Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година. Завършва Икономическия университет във Варна. Преминава обучение по бюджет и финансово управление в университета "Дюк" - САЩ. Магистър е по публични финанси. От 2002-ра до 2009-а работи във финансовото министерство. От септември 2009-а до февруари 2017-а е главен секретар на просветното министерство. От 4 май 2017 г. е министър на образованието и науката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във