Банкеръ Weekly

Аферата с Корпоративна банка ни показа, че трябва да променим законите

Иван Искров не може да поставя условия

Държавата ще вземе заем, с който ще кредитира фонда, а банките с времето ще върнат това финансиране

Менда Стоянова, председател на временната парламентарна Комисия по бюджет и финанси, пред в. "БАНКЕРЪ"

 

Г-жо Стоянова, парламентарната опозиция остро атакува предлаганата от правителството актуализация на бюджета. Съгласете се, че 1.5 млрд. лв. допълнителен дефицит са огромна сума. Има ли начин тя да бъде намалена, така че бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП, каквито са европейските изисквания? 

- Вярно е, че по време на дебатите за актуализацията на бюджета от опозицията, в лицето на БСП, бе направено предложение за увеличаване на приходната част с 337 млн.  лв., като 37 млн. лв.  от тях бъдат заделени за допълнителни разходи, а останалите 300 млн. лв. да бъдат използвани за намаляване на дефицита....

И защо не приехте това предложение?

- Причините са няколко. Първо, по стар обичай БСП вдига приходите, без да има реални предпоставки, че това увеличение може да бъде изпълнено. Те направиха така и при планирането на сегашния бюджет за 2014-а и резултатът се видя. Той е неизпълнение на предварително заложените постъпления. Освен това смятам, че е крайно некоректно и популистки на 25 ноември - месец преди края на годината, да предлагаш увеличение на приходите в резултат на мерки, които трябва да реализира новото правителство. Ако наистина в приходната част на бюджета има резерви и те се реализират до края на годината, това ще бъде добре дошло. И ако не се увеличават разходните тавани, тези мерки ще доведат до намаляване на дефицита. Само че едновременно с това опозицията и за съжаление АБВ, които са се присъединили към програмната декларация на правителството, не предлагат спазване на разходните тавани, а искат тяхното увеличение, без да дават обосновка откъде ще дойдат приходите за финансиране на тези разходи.

Имате предвид предложението на АБВ за увеличение на разходите за пенсии с още 60 млн. лв. ли?

- Да, точно за това предложение става дума. Както и за предложението за допълнителни 25 млн. лв. за образование. Имахме дискусия с тях, на която казахме, че за да се искат такива увеличения, трябва да бъдат посочени реални източници на приходите, с които те да бъдат направени, а не просто да се записва едно пожелателно увеличение в закона за бюджета.

За реален източник за увеличение на приходите в бюджета не може ли да се възприеме и фактът, че сега "Лукойл" е започнал да работи на пълни обороти, което ще доведе до по-високи постъпления от акцизи?

- В тази посока имаше и други подобни съждения на това, което вие казвате. Например твърди се, че след като бъдат платени гарантираните влогове в Корпоративна банка, най-малко 10% от тях няма да се върнат в банковата система и ще бъдат изхарчени, което би повишило потреблението и свързаните с него приходи от ДДС. Твърдение, което е наивно.

Ако трябва да бъдем откровени по отношение на ДДС, защото повечето предложения за залагане на по-високи приходи в актуализирания бюджет са те да дойдат именно по линия на ДДС, не трябва да забравяме, че до края на годината остава един месец. Дори да предположим, че през декември потреблението рязко нарасне и на базата на това бъдат отчетени повече сделки, които се облагат по ДДС, този данък ще бъде отчетен едва през януари 2015-а и не може да бъде включен като приход в бюджета за 2014-а. Той ще бъде приход за бюджета за следващата година. Затова смятам, че най-правилно е това, което е предложило правителството. Всичко, което дойде като допълнителни постъпления, ще позволи да намалим предварително заложения дефицит от 3.7% от брутния вътрешен продукт.

Какво ще стане с очакваните пари по европроекти?

- По разчетите на правителството за актуализирания бюджет за 2014-а се предвижда дефицит по европейските средства от 200 млн. лв. за разплащане на проекти. Но това, при положение че до края на годината получим от Брюксел 700 млн. лв., което не е сигурно, че ще стане.

Е, нали премиерът Бойко Борисов се похвали, че от Европейския съюз сме получили очакваното плащане от 800 млн. лева?

- Тези 800 млн. лв. бяха предвидени в сегашната актуализация на бюджета и заложения в нея дефицит. Аз ви говоря, че по различни проекти, финансирани от различни европейски фондове, очакваме още 700 млн. лв., или по-точно 350 млн. евро от Европейската комисия. Надяваме се, че България ще ги получи до края на годината, но не можем да сме напълно сигурни, защото европейският бюджет също страда от проблеми, каквито изпитва и българският, и може да се окаже, че тези плащания ще бъдат прехвърлени за началото на 2015-а.

Да поговорим за предложеното увеличение на дълга с 4.5 млрд. лв., защото оставам с впечатлението, че това е по-важният въпрос в тази актуализация. Ще се отрази ли това увеличение на дефицита?

- То е свързано с дефицита дотолкова доколкото част от увеличението ще бъде използвано за финансиране на този дефицит, който ще е с до 1.5 млрд. лв. по-висок от първоначално заложения. Ако се окаже, че този дефицит бъде по-малък, спестените пари ще бъдат вкарани като увеличение на фискалния резерв.

Основният въпрос, който се коментира, е дали трябва да се вземат други 3 млрд. лв., които са свързани с банковата система. За мен категоричният отговор на този въпрос е, че тези пари трябва да бъдат взети. Чуха се, разбира се, и предложения, които не подкрепяме, като това на Румен Гечев - вместо да вземаме такъв голям дълг, да ползваме 2 млрд. лв. от БНБ. Както и едни други идеи рязко да бъдат увеличени вноските на банките във Фонда за гарантиране на влоговете.

Това за увеличението на вноските на хората им изглежда много справедливо. Защо не го приехте?

- Ако вноските на банките бъдат увеличени рязко, това ще означава, че те ще бъдат натоварени с огромни разходи, които ще създадат за някои по-малки банки проблем, а банковият сектор като цяло ще се опита да компенсира тези разходи за сметка на увеличаване на цената на кредитите, които отпуска, което на свой ред ще натовари клиентите им. А това няма да е нито красиво, нито справедливо. Ефектът ще е отрицателен.

Второто предложение бе фондът да емитира облигации. Сами разбирате, че за да има такава емисия, тя трябва да бъде държавно гарантирана, което на свой ред означава, че ние  трябва да предвидим тази гаранция в актуализацията на бюджета. Но това за мен също не е добър вариант. Първо, няма време за това, тъй като изплащането на гарантираните влогове започва на 4 декември - а подготовката на една такава емисия е малко по-продължителен процес. Второ, дори да има интерес на банките към такива облигации, цената им ще е по-висока, отколкото цената на едни държавни ценни книжа. Затова за мен правилното решение е държавата да изпълни своя законов ангажимент към гарантираните вложители в Корпоративна банка и да осигури средства, за да ги изплати през Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще стане с пряк кредит, който ще бъде рефинансиран впоследствие с емитирането на държавни облигации. Парите, които държавата ще осигури на фонда за изплащане на влоговете, ще бъдат оформени като заем при такива условия, които да позволяват погасяването му да стане чрез вноските на банките във фонда, както и чрез приходите, които фондът ще получи от осребряването на масата на несъстоятелността на Корпоративна банка.

Само че нали знаете, че ако делото, заведено от акционери и вложители на Корпоративна банка във Върховния административен съд срещу решението на БНБ да отнеме лиценза й се проточи, фондът дълго време няма да може да получава каквито и да е приходи от осребряването на активите на КТБ, защото те няма да могат да бъдат осребрявани?

- Това е още една причина да решим, че необходимите средства за изплащане на гарантираните влогове трябва да се осигурят чрез държавен дълг, а не чрез облигации, емитирани от фонда. Защото при необходимост държавата винаги може да рефинансира този дълг с нов и да реструктурира заема, който е дала на фонда, като го разсрочи.

Като стигнахме до случая с Корпоративна банка, замисляли ли сте се какви огромни пробойни в законите показа този казус?

- Да. И за мен тези пробойни са съвсем логични, защото законите, регламентиращи банковата дейност във всичките й аспекти, са правени преди десет и повече години. През периода от създаването им досега не е имало случай като КТБ, който да тества ефективността на тези закони. И ако можем с ирония да говорим, че има нещо положително от аферата с КТБ, това е, че тя ни накара да започнем анализ на действащите закони, за да набележим мерки за коригирането им по начин, който да не допуска в бъдеще всички онези проблеми, с които се сблъскахме около случая с Корпоративна банка.

В Народното събрание вече постъпиха предложения за промени както в Закона за гарантиране на влоговете, така и в Закона за банковата несъстоятелност. Те обаче забраняват на лицата, придобили влогове по силата на цесия, да си получат гарантираната по закон сума от тези влогове. Защо предложихте да се забранят и самите прихващания на задължение с влогове, придобити по силата на договори за цесия?

- Това са две различни неща, засягащи две различни възможности, които могат да бъдат реализирани вследствие на сключен договор за цесия. Цесията е нормална търговска операция и никой не оспорва легитимността й. Въпросът е какви са целите, преследвани със самата цесия. В първия случай, за който говорим, целта явно е един депозит да се раздроби на няколко части с цел всяка една от тях да не бъде по-висока от гарантирания размер до 196 хил. лв., така че притежателят на тези влогове да получи максимален размер обезщетение от Фонда за гарантиране на влоговете. Това си е директно заобикаляне на закона и води до щети за фонда.

Има ли такива случаи по данни на квесторите на Корпоративна търговска банка?

- Да, има. Съществуват три числа, които биха могли косвено да ви дадат информация по този въпрос. Допреди две седмици заявените цесии бяха за около 1.1 млрд. лева. Но, забележете, че само за около 800 млн. лв. по тях има заявени прихващания. Това индиректно означава, че цесии за 400 млн. лв. са за раздробяване на влогове, защото като не заявиш прихващане, явно цесията не е правена с тази цел. Остава тя да е извършена с намерението да се раздроби съществуващият влог на няколко по-малки вземания, които да се вместят в размера на държавната гаранция.

Втората посока на извършваните цесии, заради която ще внесем законови промени, е именно прихващането на купените чрез тях влогове с вече съществуващи задължения към Корпоративна банка. Кредитополучателите купуват с отстъпка от номинала от друго лице влога му в Корпоративна банка и го прихващат срещу задълженията си към нея. Кредитополучателят печели от отстъпката, а вложителят, че си получава пари над гарантирания по закон размер на влога му. Само че по този начин в частта на негарантирания размер на депозита му съответният вложител прережда всички останали кредитори на Корпоративна банка, в това число и Фондът за гарантиране на влоговете. Защото вследствие на едно прихващане на дълга към банката срещу закупен депозит в нея няма да влязат свежи пари, които да бъдат използвани по съответния ред за погасяване на задълженията на банката към нейните кредитори. Затова ние смятаме да забраним прихващанията и по този начин да защитим както интересите на фонда, така и на всички останали граждани и фирми, които са на един ред с него като кредитори на банката.

Нали не се лъжа, че бившият шеф на Фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов заяви, че тези цесии ще оставят Корпоративна банка без активи, от чието осребряване фондът да си събере поне част от парите, които е ползвал за плащане на депозитите на гражданите и фирмите?

- Вярно е, че вече бившият председател на фонда предупреди за такава опасност. Забравяте обаче какъв коментар даде един от квесторите на банката. Мисля, че беше Станислав Лютов. Той заяви, че една такава цесия не накърнява масата на несъстоятелността, защото води до погасяване на кредита. Оказва се обаче, че това не е точно така. И квесторът или не е разбрал за какво точно става дума, или се е опитал да манипулира участниците в заседанието на комисията. Защото накърняване на масата на несъстоятелността може и да няма, но има пререждане на кредитори с еднакви права. Това става ясно от няколко числа.

Докладите на трите одиторски компании, които правеха анализ на активите на КТБ, показаха, че Корпоративна банка е отпуснала кредити за около 1.7 млрд. лв., по които има обезпечения и са дадени на фирми, които ги погасят редовно. В същото време вече знаем, че има сключени договори за цесии за около 1.1 млрд. лева. Сами разбирате, че няма нормален човек, който да сключи договор за цесия на своя влог с длъжник, който няма възможност да му плати обещаната сума, срещу която купува влога. Това означава, че договорите се сключват именно с компании, които са обезпечили задълженията си към Корпоративна банка и имат потенциал да ги погасяват. Признаят ли се прихващанията обаче, тези 1.1 млрд. лв. няма да влязат като свежи пари в Корпоративна банка и няма да могат да бъдат разпределяни за погасяване на задълженията й към Фонда за гарантиране на влоговете и към всички останали нейни кредитори. Прихващанията ще решат проблема само на някои от кредиторите на банката за сметка на всички останали. Затова ние предлагаме да променим законите така, че да бъдат защитени интересите на всички кредитори на банката.

Имахте среща с Асоциацията на банките в България. Там дискутирахте ли всички тези въпроси, за които сега говорим?

- Целта на срещата с банковата асоциация бе да бъде представен новият председател на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков и да чуем мнението на ръководството й за него. Все пак той ще трябва да работи в много тесен контакт с банките при изплащането на гарантираните влогове, а и след това. Оказа се, че след първоначалните негативни мнения в някои медии банкерите бяха направили своите проучвания за г-н Миленков и на тази среща изразиха подкрепата си за него.

И накрая, като стана дума за смени на шефове на важни за банковия сектор структури, не мога да не Ви попитам какво е развитието на действието с оставката на управителя на БНБ Иван Искров?

- Няма развитие на случая. Ще повторя това, което винаги казвам, когато ми задават този въпрос. Смятам, че Иван Искров трябва да си подаде оставката. Това е негова морална отговорност.

Имате ли готовност да изберете негов заместник? Защото той казва, че ще си подаде оставката, когато е ясно кой ще дойде на неговото място.

- Той не може да поставя условия. Мисля, че трябва да си подаде оставката и да понесе своята морална отговорност. А пък това кой и кога ще бъде избран е отговорност на Народното събрание. По закон, след като управителят си подаде оставката, има тримесечен срок, в който той изпълнява функциите си до избирането на негов заместник. Така че Искров няма какво да обвързва оставката си с нашите отговорности. Той да я подаде, пък ние ще си свършим нашата работа.

 

Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във