Банкеръ Daily

Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите, пред в. "БАНКЕРЪ"

Искаме процедурите да се опростят

Г-н Порожанов,  една от  най-сложни политики на Европейския съюз още от формулирането й  през 1962-а, та и   досега,  е Общата селскостопанска политика и общността не е спирала да я  променя и развива. Какви са последните нови идеи, вложени в нея в последно време ?

- Да, действително, тя е най-сложната и бих казал най-успешната, тъй като засяга всички граждани на Европейския съюз. Става дума за над 500 млн. души, на които трябва да бъде предлагана качествена храна. А тя се осигурява от земеделския сектор, в който работат над 27 млн.  земеделски производители.

Неслучайно преди седмица при срещата си с френския министър на земеделието Стефан Травер, който е вторият  по важност във френското правителство, обсъдихме въпросите около съдържанието на новата обща селскостопанска политика  и решенията, които трябва да бъдат взети при гласуването й. Като най-добре организирана, най-добре структурирана и адекватно бюджетирана до този програмен период тя е изключително важна за съюза.

На дневния ред в момента е темата за  нейното бъдеще след 2020-а - каква да е нейната структура и нейните приоритети. Разглеждайки цялата политика  като един много сложен набор от инструменти, намерили място в съответните регламенти, които ще одобрява  Европейският съюз, е много важно какво ще бъде финансирането в новия програмен период. Безусловно, равнището му  трябва да бъде  запазено. Особено важно е да бъде продължена системата на директните плащания  като успешен инструмент за подкрепа на доходите на земеделските производители.

Екологизацията на земеделието също е изключително важна. Разбира се, в директните екологизации ние трябва да търсим път  както към опростяване на механизмите и изискванията, така и  на контрола, защото в момента положението с него  е много тежко. Както за бенефициентите, така и за органите на страните членки заради многото на брой  и усложнените  изисквания и процедури. 

Очаква се до юни Европейската комисия да представи и конкретни законодателни предложения по реформата. Най-важната нова идея, залегнала в предложението на Комисията, е увеличаване на субсидиарността при прилагане на ОСП. Това означава да се даде възможност на всяка държава членка да прилага общата политика по начин, който най-добре съответства на особеностите и специфичните нужди на нейното селско стопанство. Новите идеи са да се осигури справедливо и по-целенасочено подпомагане при осигуряване на доходи за земеделските стопани чрез въвеждане на задължителен таван за директните плащания, въвеждане на прогресивно намаляващи плащания като начин за намаляване на подпомагането за по-големите стопанства, засилено внимание към преразпределителните плащания и насочване на подпомагането към истинските земеделски стопани, които активно упражняват селскостопанска дейност.

Каква е причината близо половината от бюджета на Европейския съюз да  се насочва към  селското  стопанство, а не за други сектори?

- ОСП е основната политика на ЕС, която гарантира, че селските райони, в които живеят 55% от гражданите на ЕС, остават икономически жизнеспособни и не са изоставени. Тя осигурява стандартите за безопасност и качество на храните, здравето на животните и хуманното отношение към тях, които се очакват от гражданите на ЕС. Тя защитава водата, почвата, биоразнообразието и ландшафта,  осигурява инструменти за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Нарастващите предизвикателства в световен мащаб, свързани с неустойчивостта на земеделските пазари, изменението на климата, демографските промени, продоволствената сигурност и ограничените природни ресурси, изискват Общата селскостопанска политика да продължи да бъде силна и адекватно финансирана  политика на общността. Тя е доказала във времето своята добавена стойност и високата си обществена значимост.

Трябва да се отчита фактът, че европейските фермери - освен земеделски продукти, произвеждат и обществени блага, биопродукти и допълнителни услуги, свързани с опазване на околната среда, на здравето на хората, на животните и растенията, борба с климатичните промени и хуманно отношение към животните, които имат силен социален ефект, допринасят за политическа и социална стабилност, но нямат пазарно измерение. 

Има ли промени в параметрите на  бюджета и в  начините на финансирането на сектора  сега и какви са те?

- Дебатът за многогодишната  финансова рамка на  бюджета е изключително важен момент, тъй като земеделието навсякъде по света се подпомага. Ако има съществена редукция  на бюджета  спрямо  сегашните нива, това би създало предпоставки  една част от секторите да останат недофинансирани. Затова този въпрос трябва да бъде анализиран много сериозно.

Има ли такива индикации?

- Индикации и предпоставки има, особено що се касае до дефицита, който се очертава да се формира след Брексит. В момента се дебатира увеличаване на вноските на страните членки. Големите страни вече заявиха своето позитивно отношение към такова увеличение. Но, разбира се, примерът трябва да бъде даден от страните донори на Европейския съюз:  Германия и Франция, тъй като по-северните страни - Холандия и Швеция,  са на по-различно мнение по въпроса - те са  рестриктивно настроени  на тема земеделие.

А на какво мнение по този въпрос са нашите специалисти?

- България  дори и при увеличение на вноската  ще получава  много повече,  отколкото  дава. А иначе засега  правителството все още не е заявило своята позиция, но в чисто финансов план, ако не се увеличат  вноските, това  би се отразило не само на селскостопанската политика, но и на кохезионните фондове. Така че дебатите са много интересни и значими и аз съм доволен, че те протичат  по време на нашето европредседателство. Съвсем отговорно мога да заявя, че  представянето ни  е съвсем адекватно и позитивно прието.

Един от приоритетите на Общата селскостопанска политика е осигуряване на заетост в селските райони и доразвиване на схемите за подпомагане на младите фермери. Какво се предвижда в тази посока занапред ?

- Програмата ще остане като отделен стълб за подпомагане. Отново приоритет остава  и създаване на заетост, и стимулиране на младите земеделски производители. Веднага ще  дам и един пример. Ние ще се възползваме  от промените в т.нар. омнибус (който беше одобрен и от Европейския парламент, и от Съвета и от Комисията), от тази година ще повишим  допълнителната субсидия за младите производители от 25 на 50%, за да се стимулира смяната на поколенията в този сектор. Което включва както навлизането на млади хора в сектора, така и достойното излизане на старите от него. Ние вече имаме опита от предишните програмни периоди и това ни дава възможност да фокусираме парите там, където те биха  били най-полезни. През 2018-а е предвиден прием на проектни предложения по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Бюджетът, с който ще бъде отворен приемът, е в размер на левовата равностойност на 22 млн. евро. 

Идеите са прекрасни, но в процеса на реализацията им нещата не се случват точно така.  Много млади производители се оплакват, че проектите им "отлежават" с месеци, преди да бъдат разгледани и те да разберат  ще могат ли да разчитат на финансиране, или не. Ще се промени ли това?

- Именно затова се говори за опростяване на ОСП, защото над 90% от изискуемите  контроли  и чекове тръгват от поставените европейски изисквания. Другият проблем за България е, че когато ние отворим един прием, винаги желаещите да се възползват от дадена мярка са два, три, че дори и четири пъти повече от възможностите, които тя притежава. Това предполага рамкиране, жалби по рамкиране и се превръща в една дълга и сложна процедура.

Предприети са промени в прилагането на ПРСР, които вече са факт. Основната е  електронното  подаване на проекти през информационната система ИСУН. Сроковете, които са заложени в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)  и в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), ще бъдат спазвани. В случай че кандидатите подават окомплектовани заявления, съдържащи всички документи, съгласно изисквания в наредбата, спазването на сроковете  е напълно възможно. Има и административни причини за забавянето но, вече при ясно разработени и приети указания и насоки, смятам, че проблемите ще бъдат отстранени.

Сред спорните  въпроси винаги изплува  този  - дали всички земеделски стопани биват  третирани  еднакво, когато се взема  решение  за  тяхното финансово подпомагане. Какво смятате  Вие ?

- Оценяването на всеки един кандидат преминава през едни и същи контроли. Критериите са предварително обсъдени, гласувани и приети, така че не може да се говори за неравнопоставеност между бенефициентите. Усилията на министерството са насочени към изготвяне и приемане на Наредбата, по която ще се установяват изкуствено създадени условия за подпомагане на фермерите със средства от ЕС. Изискването да има такъв документ е записано в Закона за подпомагане на земеделските производители. Основната ни цел чрез това  да бъде осигурена равнопоставеност между бенефициентите. Приемането на наредбата ще даде законово основание да идентифицираме случаите, в които даден кандидат се опитва да получи предимство при одобряването на проекта си пред останалите.

Преди дни стана ясно, че Министерството на земеделието, храните и горите планира тази година да започне да прилага нова държавна помощ - с акцент върху биологичното земеделие. По какви правила ще бъде достъпна тя?

- В подкрепа на земеделските стопани - биологични производители, Министерството  на земеделието, храните и горите планира да се прилага  схема за държавна помощ, насочена към компенсиране на разходи за предотвратяване, контрол и ликвидиране на вредителите в производството. Към момента се разработва Национална програма за контрол на вредителите в биологичното производство, въз основа на която ще бъде разработена и нотифицирана пред Европейската комисия  схемата за подпомагане. В законодателството в областта на държавните помощи е предвидена такава възможност за подпомагане на земеделските стопани чрез компенсиране на разходите им за продукти за растителна защита за контрол на вредители по растенията. Обхватът и конкретните параметри на подпомагане ще бъдат конкретизирани след нотификацията пред ЕК.

Обещавате доста над  1 млрд. лв.  да бъдат предоставени за инвестиции, за преработка и маркетинг в селските стопанства. Можете ли да обясните  по-конкретно за какво става дума?

- Средствата са предвидени по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и са насочени към земеделски стопанства и преработвателни предприятия в хранително-вкусовата промишленост на територията на цялата страна. Към 19 февруари 2018-а по подмярка 4.1, насочена към селскостопанско производство, и подмярка 4.2, насочена към преработка на селскостопански продукти, са сключени общо 1560 договора с одобрена финансова помощ в размер на над 980 млн. лева. По сключените договори се предвижда да бъдат реализирани проекти в размер на инвестициите над 1.750 млрд. лева.

Преди години един от най-неприятните въпроси беше този с измамите при усвояването на европейските средства. Вярно е, че в последните години контролът беше сериозно затегнат, но периодично излизаха доста нелицеприятни факти в тази посока. Какво е положението сега?

- Въпросът за превенция на измамите при усвояване на еврофондовете продължава да е тема на Европейската комисия. За целта в рамките на споделеното управление на държавите членки се предоставят все по-детайлни насоки за контрола и санкциите, които е необходимо да бъдат въведени с цел гарантиране на адекватна защита на финансовите интереси на съюза. За плановия  период 2014-2020 г. контролът наистина беше сериозно затегнат  както в резултат от прилагането подобни насоки на Европейската комисия и ОЛАФ, така и с оглед на натрупания опит от два планови периода в областта на противодействие на измамите в Република България. Сега  в повечето структури са създадени специализирани звена за противодействие на измамите, набляга се на превенцията, като служителите се обучават периодично, разработени са подробни инструкции за контрол и за действие при съмнения за измама още на ранен етап от изпълнение на финансираните проекти, в унисон с добрите практики. Превенцията на измамите не е еднократен акт, а постоянно  усилие, като страната ни показва воля за справяне с този общоевропейски проблем.

От години обществена тайна е, че независимо кой е министър на земеделието и кой е директор на Държавен фонд „Земеделие“ , Разплащателната агенция винаги е била като държава в държавата. Като бивш неин директор, а сега като министър и неин принципал  успяхте ли да премахнете  "дупките" в комуникацията?

- Държавен фонд "Земеделие" в качеството му на Разплащателна агенция винаги е разполагал със задължения и правомощия, произтичащи непосредствено от европейското законодателство. В тази връзка  неговата роля е да действа в рамките на оперативната си самостоятелност при одобрение, извършване и осчетоводяване на плащанията, при стриктно съблюдаване на акредитационните критерии, предвидени в съответните регламенти. В този случай е некоректно е да се говори за държава в държавата, тъй като функциите на Разплащателната агенция и на управляващия орган по програмата са изначално разделени от европейското законодателство. В миналото съществуваха някои затруднения при комуникацията между двете структури, които произтичаха основно от различната гледна точка при разработване на националното законодателство и прилагането му на практика. В настоящия момент залагаме на активната комуникация между  фонд "Земеделие" и МЗХГ, на обсъждане на проблемите в рамките на междуведомствени работни групи и адресиране на казусите в зародиш. Голям плюс в тази посока е фактът, че част от екипа на Разплащателна агенция беше привлечен в МЗХГ, което позволява разработване на националното законодателство при добро познаване на проблематиката на равнище прилагане на изискванията и активна комуникация, тъй като служителите се познават. С оглед на това  смятаме, че този въпрос е сведен до минимум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във