Банкеръ Weekly

Калоян Паргов, лидер на БСП-София и председател на групата общински съветници от БСП в Столичния общински съвет, пред в. "БАНКЕРЪ":

Имаме държавнорегулативен капитализъм


"Днес продължава да стои въпросът кой и как разпределя порциите в държавата и на какво основание?"

"За десет години Вие сами преценете дали беше въздадена справедливост. Бяха ли посочени лошите и как бяха наказани?"

"Общината трябва да инвестира в  енергийни програми, които да стимулират ползването само на  екологични енергоносители."

 


Г-н Паргов, защо се получи такъв разнобой в БСП за Истанбулската конвенция? Не създавате ли образ на антиевропейска партия и не бламирахте ли лидера на ПЕС Сергей Станишев?

- Да, наистина това е преводът на събитията от пленума на Националния съвет. Но трябва да кажем, че Истанбулската конвенция, която е посветена на проблема с насилието над жени и домашното насилие, беше обсъждана в структури на БСП. А темата е във фокуса на внимание най-вече на жените социалистки, както и по линия на ПЕС. Така или иначе, определени формулировки, свързани с половете, с функциите в обществото, породиха съмненията, които създадоха силен обществен отзвук.

БСП е традиционна партия. Някои я наричат и най-консервативната, имайки предвид членската й маса и привържениците. Ние сме длъжни да вземем предвид тези обществени настроения при формирането на нашата позиция. Не бих казал, че това е бламиране на Сергей Станишев. Нормално е той като президент на ПЕС да защитава тази конвенция. Но всяка партия може да формира своята позиция, независимо от това в коя европейска или световна формация членува. И в това не виждам нищо лошо. Не мисля, че това би оказало съществено влияние, както се твърди, върху преизбирането на Сергей Станишев. Още повече, на конгрес ние заявихме  нашата категорична подкрепа за следващ мандат начело на ПЕС.

По-притеснителното е, че тази конвенция беше използвана като повод за пореден сблъсък между Корнелия Нинова и нейната опозиция. И то на принципа само и само да се противостои, а не на базата на аргументите. Притеснението ми е за отношенията вътре в партията - на всяка цена да си против, а не защото имаш някакви принципни основания.  Това е повод за дълбок размисъл за процесите вътре в партията.

Ахмед Доган май ще се окаже прав, че все още няма алтернатива и няма подготвена партия, която да управлява?

- Когато обявихме, че ще правим алтернативен бюджет, много ясно заявих, че това е началото на създаването на алтернатива. Това е една концепция за управление на държавата и преразпределение на националното богатство, която не представлява само промяната на един или друг данък, а представлява поредица от реформи. На тази основа трябва  да се гради алтернативата - коренно различен модел на управление, а не просто смяна на фигурите, които управляват държавата. Тоест целта на БСП е да управлява по различен начин, по-справедливо, по-ефективно, решавайки наболелите проблеми, най-вече икономическите.

Вотът на недоверие, който ще внесе БСП, ще е за корупцията. Но няма ли опасност левицата да падне в собствения си капан?

- Последните десет години управлява партия ГЕРБ. БСП изпи  горчивата чаша за грешки, които е допускала назад във времето. Борисов дойде през 2009-а с претенцията да въздаде справедливост и да накаже лошите. За десет години вие сами преценете дали беше въздадена справедливост. Бяха ли посочени лошите и как бяха наказани?

Определено може да кажем, че в момeнта имаме държавнорегулативен капитализъм. Отивам към това, което самият Доган каза през 2009-а в с. Кочан за разпределението на порциите в държавата. Дали беше нарочно, или случайно изпуснато, но имаше съществен принос за драматичната загуба, след един успешен мандат на представителите на Тройната коалиция и най-вече на БСП. Днес продължава да стои въпросът кой и как разпределя порциите в държавата и на какво основание?  Това ще олицетворява този вот на недоверие. Ние го внасяме сами заради разнобоя при преговорите и коледното изказване на Доган. Това е разбираемо и няма нищо драматично. Надявам се, че от ДПС ще препотвърдят това, което заявиха, и ще подкрепят вота в пленарната зала.

БСП не се ли превърна в една скандалджийска партия?

- Опасявам се, че това е един от проблемите, които дълбоко трябва да анализираме след изминалата 2017 г., през която всички проучвания показват, че задържахме това, което постигнахме на предсрочните парламентарни избори, но не успяхме да качим повече доверие. Респективно ГЕРБ - въпреки скандалите и гафовете, с които тръгна това правителство, не губи доверие. Тоест имаме едно задържане на позициите от парламентарните избори. Това показва, че трябва да търсим качествено нов подход при поставянето на проблемите и намирането на решенията им в  търсенето на алтернативния модел. А това да се отрази и в повишаването на доверието към БСП.

Ще успее ли България да се справи с европредседателството?

- Това, което всеки втори споделя, е, че това е шанс за България да се представи добре. И - дотук. По-скоро очаквам в този период ЕС да търси решаване на натрупани противоречия в рамките на този буксуващ европейски икономически модел, който виждаме, че кара държавите членки да дърпат чергата към себе си. Но приоритетът, който се очерта в последните месеци на 2017-а - Западните Балкани, е нещо, от което България би могла да извлече преки ползи както за себе си, така и за региона, в който живеем. Затова, първо, трябва да си зададем въпроса какви са ни приоритетите за Западните Балкани? Механичното правене на срещи в различни столици, потупването по рамото, общите снимки, заявките за добросъседство не са достатъчни. Страните от Западните Балкани искат ясна перспектива. Тоест разделяме темата на два приоритета. Първо, приоритетът "Свързаност". И, второ, приоритетът  "Перспектива". Приоритетът "Свързаност" означава да има ясна перспектива за изграждането на транспортните коридори номер 8 и 10, тъй като и ние имаме полза от тях. Премахване на бариерите в рамките на общото икономическо пространство, т.е. пътят, който указва Берлинският процес. Дигиталната свързаност, откъдето и роуминг таксите да бъдат приравнени с европейските. Както и въпросите на образованието, културата и здравеопазването.

Що се отнася до втория приоритет "Перспектива", това е нещо по-съществено, което ние можем да поставим. Не само Западните Балкани, но целият Балкански полуостров има нужда от обща европейска перспектива, която ЕС трябва да даде на този регион, още повече че той е и външна граница на съюза и граничи с едни по-размирни региони като Близкия Изток, пък и самата Турция. Това означава, че на ключовата среща през май в София по-добрият вариант, който ще бъде оценката за ползите от българското председателство, е изработването на пътна карта за всяка една от страните, разделени на три групи. Първа група - Черна гора и Сърбия, защото Черна гора е най-напред в преговорния процес. Втора група - Албания и Македония. И трета група - Косово и Босна и Херцеговина. Европейската перспектива за Западните Балкани е нещо обозримо и реално в рамките на нашето председателство и постигането й ще бъде успех.

Темата за мръсния въздух в София придоби особена острота в началото на тази година. А предлаганите от общината мерки са, меко казано, неадекватни.

- Миналата година за първи път гражданите разбраха, че дишат по-мръсен въздух пет пъти над нормата. И го разбраха, защото ние, общинските съветници от БСП, поставихме въпроса публично. Беше проверено от съответните институции и стана ясно, че наистина към онзи момент - януари-февруари 2017-а, въздухът е замърсен пет пъти над нормата. Това поставя въпроса за отговорността, тъй като от 2011 г. Столичната община има стратегия за справяне с мръсния въздух. А шест години по-късно, след като са похарчени над 600 млн. лв., не са постигнати реални резултати и въздухът пак е мръсен. Това, което сега се предлага, е много общо и пожелателно. Според нас три са основните неща, които трябва да се направят за  решаването на този проблем. На първо място - ежемесечно миене на улиците в цяла София, а не само в центъра.

Второ - изцяло да се премине към екологични енергоносители като горива за градският транспорт, т.е. отхвърляйки дизела. 

Третият голям проблем създават гражданите, които  използват каквото им падне, за да се отопляват, включително и гуми. Общината трябва да инвестира в  енергийни програми, които да стимулират ползването само на  екологични енергоносители. И да се въведат санкции за тези, които продължават да ползват каквото им падне за отопление. Оттам нататък - дали ще имаме екобилетче, или двойно по-висока цена за паркиране в центъра, няма да реши проблема.

В Скопие заради мръсния въздух направиха градския транспорт безплатен.

- Тази мярка е насочена към хората, които използват автомобили. Мисля, че и тук можем да го направим, защото ако искаш чист въздух и екологична среда, трябва да инвестираш достатъчно средства в това.  В Лондон например автомобили, които са отпреди 2006-а, плащат по-скъпо, за да влизат в централната част. Това също може да се въведе, но преди това трябва да бъдат изградени буферни паркинги, където да приберем колите. Това ще даде и по-добри възможности за почистване на пътната настилка и тротоарите. 

 


 

Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 година. Завършил е "Международни отношения" в УНСС и е магистър по "Европейска интеграция". Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Председател е на Градския съвет на БСП - София, и на групата общински съветници на БСП в СОС.  Член на Изпълнителното бюро на партията.


Facebook logo
Бъдете с нас и във