Банкеръ Weekly

Любомир Аламанов, експерт по комуникации и ПР, пред в. "БАНКЕРЪ"

Има голям потенциал за кризи през тази година


"Част от българската администрация все още е аналогова като отношение."

"Няма как само с комуникация да се прикрие дълго време липсата на адекватни мерки."

"Основната грешка на БСП е, че свиват електората си до застаряващо крайно ляво."


 

Г-н Аламанов, неведнъж сте писали и говорили, че един от най-големите проблеми на това управление, на институциите, е липсата на комуникация с гражданите. Каква е причината - глупост, некомпетентност или крият нещо?

- Факт е, че през последните години все повече се наблюдават случаи на влошаване на комуникацията между администрацията и масовата публика. Комплексни са причините. От една страна, има силно и бързо развитие на гражданското общество. Хората стават все по-активни, все повече търсят информация, все повече искат да знаят, все повече искат адекватно отношение при предоставяне на услугите. От друга страна, сякаш администрацията не разбира, че светът и България се развиват. Няма разбиране, че хората искат качествено нов подход в услугите. Искат качествено ново отношение. И съответно качествено нови комуникации - бързи, информативни, дистанционни, непрекъснати, с уважение. Част от българската администрация все още е аналогова като отношение. И все още третираща хората не като клиенти в истинския смисъл на думата. Да, това не са всички администратори, но има много такива.

Другият голям проблем са политиците и политическите назначения по върховете на институциите. Те също не разбират, че повече не може да работят постарому.

Кои са най-големите комуникационни гафове през миналата година?

- Светът се променя. И едната промяна е експоненциалното нарастване на сложността на обществото и функционалните връзки между членовете му. Затова и естествено кризите започват да се случват все по-често. Неспособността на някои политици и институции да се научат как се комуникира в новия свят  само задълбочава тези кризи. И идват многото гафове. С колегите Александър Христов и Даниел Киряков създадохме Центъра за анализи и кризисни комуникации, за да се опитаме да дадем допълнителен експертен поглед към комуникационните кризи. Един от примерите за гаф през миналата година са действията на Българската агенция за безопасност на храните, докато се опитваха да ограничат чумата по овцете. Правилно управленско решение, но изумително зле комуникирано. Класически пример как комуникационна криза прераства в институционална. От Центъра направихме и класация за кризите през 2018-а. Като други примери може да се посочат:  комуникацията около Истанбулската конвенция; отношението на бившия заместник министър-председател Валери Симеонов към майките на деца с увреждания; изцяло сгрешената комуникация на бонус-малус системата; ремонтите на ул. "Граф Игнатиев" и високомерното отношение на част от участниците в процеса; сривът на Търговския регистър.

Имаше ли все пак ситуации, в които управляващите да са се справили по правилата?

- Стара комуникационна шега е, че ако администрацията си върши добре работата, няма даже да се сетим за нея. Което е и правилно. Може да се даде пример, че след като се надигна недоволство от страна на малкия бизнес по ул. "Граф Игнатиев", бързо бе сформирана група с представители на Столичната община. Те отидоха, направиха срещи, предложиха се някакви компенсации, опита се да се отговори на въпроси, изобщо екипът на г-жа Фандъкова показа добра реакция.

Помагат ли скоростните уволнения при справянето с кризите и туширането на скандалите? Например при издънката с електронните винетки в началото на тази година?

- Кризисните комуникации са предназначени да информират, да намаляват жертвите, да подготвят хората, да минимизират щетите и да намаляват времето на кризата.

Все пак комуникацията дава информация за реално свършени дейности. Или леко замаскира закъснения. Няма как само с комуникация да се прикрие дълго време липса на адекватни мерки. Ако комуникациите и поемането на отговорност от страна на провинили се служители са част от цялостен план за кризисен мениджмънт  и той постепенно доведе до значително подобряване на ситуацията, тогава да, много помагат. Ако просто се правят проформа и нищо значимо не се променя, то нямат смисъл.

Валери Симеонов подаде оставка, но късно и с пренебрежително отношение. Затова и нямаше ефект, протестите продължиха. След катастрофата до Своге трима министри веднага подадоха оставките и това до някъде тушира напрежението. В случая с винетките  имаше организационни забавяния. И премиерът правилно отстрани ръководството.

Правят ли властимащите опити да се поправят?

- Не съм убеден, че политическата класа си взема бележка от всички изминали кризи. Да, има уволнения, да, има промени в законодателството, да, има предприети други мерки. Но ми се струва, че все още липсва качествено разбиране за нуждата от нов начин на комуникация. Гражданите вече искат друго.

През тази година най-актуална част от комуникациите ще бъде така наречения citizen relationship management. Политиците или партийните формации, които успеят да намерят най-верния тон за комуникации с гражданското общество, ще спечелят най-много симпатии.

Как оценявате дебатите в парламента по законопроектите?

- Не само няма смислен дебат, но и вече задължителната "Оценка за въздействие на законодателството" не се прави. Или ако се прави, е толкова проформа, че е почти безсмислена. Даже Огнян Герджиков каза, че разпуска Съвета по законодателство, защото никой не се консултира с тях. Самото качество на законите е ниско. И предимно се правят корекции и поправки. А след това поправки на поправките. Изобщо  станалият известен израз "Хубаво е, но не е готово" вече сякаш е национален девиз и трябва да се изпише на входа на парламента.

Има ли все пак някои добри оратори, които умеят да убеждават, в този парламент?

- Дебатите можеше да имат смисъл, ако не се гласуваше по групи и нямаше партийна дисциплина. В огромна част от случаите сякаш няма значение какво се говори, защото предварително се знае кой как ще гласува. И ораторите говорят от трибуната на парламента само с цел да произнесат политически речи. Които след това да показват в районите си на избирателите и така да се готвят за следващите избори.

Разбира се, има изключения. Като например речта на Цвета Караянчева, когато призна от трибуната, че има огромен проблем с домашното насилие в България и всяка трета жена е жертва на това насилие. Макар и със закъснение, тази реч беше символична и важна. Даже до някъде леко признание, че управляващите от ГЕРБ са сбъркали, като не са подкрепили в началото на 2018-а Конвенцията срещу насилието над жени.

Основният проблем е, че депутатите би трябвало да се замислят каква визия за България дават, какви закони приемат и дали те отговарят на обществените очаквания, дали има консистентност на законодателството, дали не обслужват нечии частни интереси и т.н. Ораторските умения е необходимо да дойдат чак накрая.

Какви пиар грешки прави опозицията?

- За мен основната грешка на БСП е, че свиват електората си до застаряващо крайно ляво. Не търсят разширяване сред младите, активните, хората, които са бъдещето. Затъват в миналото на патриархален държавен социализъм, с огромно централизирано разпределение на средства и национализация на активи и компании. Комуникационно използват реторика, която ги отдалечава даже от европейската левица. Може би в краткосрочен план консолидират някаква избирателна група, но дългосрочно е погрешно.

- Бойко Борисов като че ли позагуби свое умение да комуникира. Изхаби ли се?

- Няма начин човек, който управлява десет години, макар и с прекъсвания, да не се изхаби. Досега той успяваше всеки път да изгради нов комуникационен хоризонт. Първия път бяха магистралите, след това санирането и енергетиката, а този мандат се залага на международното положение. Но това не е достатъчно. Самият Борисов го каза на сбирката на актива на ГЕРБ. Че има комуникационен проблем. И кризите през миналата година го показаха. Те заглушиха добре прокламираното председателство на Съвета на ЕС. Защото липсваха основни елементи. Чак сега се заговори за реформа в администрацията, което беше едно от предизборните обещания. Проблемите с неработещите институции. Провалите на електронните системи в няколко администрации при гръмко обявеното въвеждане на цялостно електронно управление. Само с комуникация подобни липси не могат да се прикрият. Но пък Борисов и ГЕРБ добре се справят с комуникациите и връзките с избирателите. Социологическите агенции им дават преднина, така че явно добре си познават електората и добре комуникират с него. Тази година ще е много интересна от гледна точка на citizen relationship management.

Бихте ли посочили потенциалните комуникационни кризи през тази година?

За съжаление има голям потенциал за кризи през 2019-а. Те започнаха буквално от първите дни с фиаското на винетките, а след това и с откриването на "Пловдив - Столица на културата" От Центъра за анализи и кризисни комуникации предвидихме следните възможни комуникационни кризи:

Вече сме част от Европа и част от проблемите са международни. Евроизборите, Брексит и промяната на много от лидерствата в европейските държави предпоставят възможности за проблеми.

Местните избори през есента са с потенциал за кризи.

Забелязва се натрупване на напрежение в някои факултети на СУ. И доста проблеми, на които не се вижда решение. Ако не се вземат мерки, кризите са на прага.

Инвестициите в страната продължават да намаляват. Въпреки че миналата година БНБ успя с една операция да закърпи положението към лятото, то към края на годината нещата не са розови. Няколко завода и големи компании дават индикации, че искат да напуснат страната. Няма адекватен анализ какво се случва. Няма комуникация на превантивни мерки как да се забави този процес.

- Световната здравна организация класифицира антиваксърството до СПИН като една от най-големите заплахи за човечеството през тази година. Все още очакваме реакция от страна на здравното министерство. Потенциалът за криза е огромен.

 

 

Любомир Аламанов е завършил Информатика в СУ "Кл.Охридски". Работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. Ръководил е проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Nestle, Beiersdorf, Siemens и други. В момента е управляващ съдружник в SiteMedia Consultancy. Втори в класацията за "PR лидер на 2018 г. за целия свят" на ICCO Global Awards. Включен в "PR Innovators 25 EMEA 2018" на The Holmes Report. PR News го класира в "50 Game-Changers of PR for 2017". Съосновател на Център за анализи и кризисни комуникации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във