Банкеръ Weekly

Политологът Първан Симеонов пред в. "БАНКЕРЪ"

Хората хем искат промяна, хем ги е страх


"Битката у нас е кой ще е бенефициент на тази консервативна вълна."

"Налага се да свикнем с идеята, че партийната система трябва да се установи, а не да се променя постоянно."

"На икономиката в страната се гледа все по-добре, а на политиката все по-зле."

 


В ежемесечния анализ на Институт "Иван Хаджийски" определяте периода след европредседателството като "постпредседателско безвремие". Не звучи ли малко като посттравматичен шок?

- Обратното е. Не като след шок, като след нещо хубаво. А шокът като че ли предстои. Председателството беше обезболяващо. Сега, след него, могат да си проличат травмите. Защо казваме "постпредседателско безвремие"? Защото не се забелязва основните играчи да имат план, някаква концепция. ГЕРБ обикновено нямат план, те винаги крепят, пазят резултата, така да се каже. Те не са особено проактивни. БСП показа план, но това е добре познатия план на БСП. Иначе тази партия винаги е била социално-консервативна сила и това пролича и сега с "Визия за България". ДПС като че ли се снишава, не държи на някакви бързи, резки жестове и развръзки. Не се вижда да имат план и новите кандидати за влизане в политическия процес. И те се чудят какво точно да правят. На този фон, естествено, предимство печели БСП. Но като цяло тази ситуация страшно много изненадва. Сякаш всичките завръзки и развръзки остават за есента. Е, сигурно и летният сезон благоприятства за намаляване на активността.

Как си обяснявате това, че политическите субекти са объркани, нямат план, нямат кауза, лутат се?

- Ами, има няколко възможни обяснения. Но основното според мен е едно - и това е главното противоречие в българския политически процес в момента - на икономиката в страната се гледа все по-добре, а на политиката все по-зле. Тоест  икономиката расте, намалява безработицата, въпреки че има проблеми като намаляване на чуждестранните инвестиции, регионални различия, социални неравенства. Като питаме хората как е икономиката, получаваме данни, които са може би най-добрите поне от 20 години насам. От друга страна, липсата на проветряване в политическата система също си казва думата и има брожение. Има трупане на напрежение. Има скърцане със зъби. Има износване на материала. И това създава особено противоречие, защото хората хем искат промяна, хем малко ги е страх от нея. Не ти харесва политиката, ама това, което става в икономиката, те успива. И някак си не искаш да правиш резки движения. Ето това противоречие поставя политическия процес малко в ступор. Затова основните партии не знаят накъде да тръгнат. Това е едната причина. Другата е, че гледат социологията и виждат, че и утре да има избори, някаква грамадна промяна може и да няма. Има и още нещо. Доказано е от много години насам, че в такива моменти хората в България се оглеждат за нещо трето, образно казано. Нито едните, нито другите - да идват новите. Тази наивност я знаем добре, но тя се повтаря за добро или зло. И понеже новите някак си стоят на прага и нито влизат, нито излизат, както казах, политическият процес е малко в ступор.

Доколкото разбирам, не сте впечатлен от плана на БСП - "Визия за България"?

- Пак казвам, че на този фон единствено БСП показва някакъв план, някаква тяга. Но ние го знаем този план. Отдавна знаем, че БСП иска повече държава в икономиката. Знаем, че БСП е малко по-евроскептична. Новият момент там е, че БСП казва - абе, дайте да премислим това с еврото. Което наистина е новина. Но иначе "Визия за България" е логична от гледище на БСП. В България - като навсякъде в Западния свят, се наблюдава т. нар. консервативна вълна. Хората се хващат за сигурното.  Дали е за добро - не знам. Ако питате мен, е по-добре Европа да се хване за себе си. Всяка национална държава се хваща за себе си напоследък. И ние не правим изключение. Но битката у нас е кой ще е бенефициент на тази консервативна вълна. Естественият бенефициент са Патриотите, само че те упорито развалят това, което постигнаха. Това, което Волен Сидеров и Валери Симеонов правят, до един момент е добре, защото напряга собствения им електорат, т.е. не дава на партиите им да се обезличат в общия микс на Патриотите. Но то започва вече малко да тежи. По-трудното направиха, а сега на по-лесното е възможно да се издънят. И за да затворим скобата - Патриотите, след тези караници помежду си, като че ли забравят да си вземат бонусите от консервативната вълна. ГЕРБ също се мъчи да хване нещо от нея. Опитва се да разказва един консервативен сюжет най-вече през някои близки аналитични звена, медии и т. н. А БСП е естествената консервативна сила на българския преход и след него. Винаги БСП е била силата, която е гледала с носталгия назад и е теглила към традиционни ценности, колкото и парадоксално да звучи. В цяла Централна и Източна Европа на много места левите партии се оказаха и консервативни, колкото и странно да е това. В този смисъл, "визията" на БСП е логична. Разбира се, има една опасност и това е опасността от самозатваряне, от прекалено центробежна логика. Тоест, вместо да гониш центристкия избирател, ти бягаш от него и гониш крайния избирател. Но пък да ви кажа откровено - аз често съм повтарял това, но самият аз вече се съмнявам, защото Западният свят е толкова променен за броени месеци, че може да се окаже, че именно БСП е правата в този случай. И че голяма маса хора като нищо ще предпочетат по-радикални опции. Все пак да не забравяме, че Доналд Тръмп е президент на САЩ. Значи всичко е възможно.

Някои политици извън парламента смятат, че в България никаква промяна вече не може да стане с избори. Съгласен ли сте?

- Много е наивно това наше желание за някакви генерални промени. Толкова много пъти пробвахме да вкараме в политиката някой нов и той генерално да я промени, че трябва вече да сме си взели поука, че не става така. Напротив! Става с постоянен натиск върху системата. Постоянен натиск! Няма бързи, внезапни и окончателни решения. Като вкараме някой нов в нея, щеше да е добре поне само годините, в които той се обучава и става част от статуквото, да бяха загубено национално време. Но те са много повече, защото голяма част от тези нови стават по-лоши от старите, както добре знаем. Абсолютно необходимо е ние, българите, да свикнем с идеята, че има една що-годе установена партийна система - разбира се, тя се проветрява, влизат нови лица, нови идеи, но тази партийна система долу-горе отразява прослойките и социалните групи в българското общество. И аз в момента не виждам нищо ненормално в нашето партийно представителство. Имаме една партия на масовия градски българин, на средния българин, нещо като народна партия - ГЕРБ. Имаме една лява партия, която се бори за правата на онеправданите, на хората, заплашени от социално изключване - най-вече това са живеещите в селата, възрастните хора. Имаме едни елитарни формации, наричащи себе си десни. Те наистина представляват голяма част от хората, които клонят повече към свободните професии. Но тези хора не са много в България. И съответно, докато десните партии се карат, няма как да влязат в парламента, просто защото социалната им база е малка. Имаме хипертрофирал национализъм. Нормално, защото това е модата навсякъде. Имаме етническа формация, което може би е ненормално от конституционна гледна точка, но явно е нормално от политическа. Партийната система в България е абсолютно нормална. Има ясни управляващи, има ясна опозиция. Все си мисля, че се налага да свикнем с идеята, че партийната система трябва да се установи, а не да се променя постоянно. Но да се върна на въпроса. Какво значи истинска промяна не може да стане с избори? Истинската промяна ще стане с повече работа, повече производство, повече икономика, повече бизнес, повече добавена стойност. Промяната става през икономиката.

Преди време ваш колега каза, че след края на председателството Бойко Борисов ще трябва да си намери вътрешнополитически сюжет. Виждаме, че той пак се хвана за магистралите. Това ли е сюжетът?

- Не са само магистралите. Ако Борисов намери сюжет, това вероятно ще стане наесен и тогава ще видим за какво се е хванал. На ГЕРБ много дюшеш им дойде скандалът с Митьо Очите точно през август. Така хубаво удрят политическия си  противник, че чак се чудя дали това не беше някакъв коз, който пазеха точно за този момент. Нека да не забравяме, че Борисов успява да превърне редица сюжети, които са срещу него, в свои. Нещо подобно се пробва да направи и със социалните протести напоследък. Нещата там започнаха да изглеждат така - има социални протести, Борисов усеща това, кани протестиращите, чува ги и започва нещо да прави. В общи линии сюжети няма да липсват. По всичко личи, че през есента, когато наистина стартира кампанията за следващите местни избори, а преди това европейските, всичките тези сюжети ще се опитат да се акумулират в по-сериозен удар срещу властта. Тази власт обаче много пъти е очаквала такива есенни каши и понякога има готови отговори.

В анализа казвате, че рязко е нараснало общественото и политическото напрежение, и то ще се нуждае от "отдушници". Къде виждате тези "отдушници"?

- Това напрежение поне засега сякаш не отива при опозициите, защото те са две. Едната е БСП, другата са извънпарламентарните десни, които много креативно и шумно работят, въпреки че са малко. БСП като че ли е опряла в максимума си. А пък десните изглеждат на минимума. Друг въпрос е, че това може да е техният максимум също. Като че ли напрежението си търси изцяло нов стопанин. И пак се връщам на онази тема - ние все търсим новия играч. И затова вероятно няма да липсват кандидати за такъв. Но те още загряват на пистата и се чудят да влязат ли, да не влязат ли на терена. 

Бяхте допуснали също, че за да свали напрежението Борисов може да смени министри. Но той неотдавна каза, че няма да сменя нито вътрешния, нито друг.

- Той много неща е казвал. Ние в нашия анализ отбелязахме, че не е изключено да има промени в кабинета, защото нямаме съмнения, че Борисов понякога се опитва да тушира някои потенциални пожари. И това би могъл да бъде един от сюжетите му за есента. 

 

Първан Симеонов е роден на 7 юни 1982 г. в Стара Загора. Политолог, изпълнителен директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл". Работил е като редактор, телевизионен водещ и продуцент, консултант на предизборни кампании. Част е от Института по социология "Иван Хаджийски".

Facebook logo
Бъдете с нас и във