Банкеръ Daily

Икономистът Георги Ангелов пред в. "БАНКЕРЪ":

Големият въпрос е къде ще отидат депозитите от КТБ

Вървим към европейски лихви

Г-н Ангелов, започна дългоочакваното изплащането на влоговете от КТБ. Засега информацията е, че всичко протича спокойно. Какъв е вашият коментар и какво можем да очакваме?

- Подготовката на банките е доста добра от гледна точка на финанси и подсигуряване на средства, клонове и персонал. Деветте банки с най-голяма клонова мрежа разполагат с достатъчно ресурси, за да се справят. Разбира се, възможно е от време на време да има опашки и струпвания на хора, но не е нещо, което не може да се преодолее. Има достатъчно много клонове и процесът може би ще успее да свърши за четири-пет работни дни без да има някакъв по-голям проблем. Процесът също беше добре подсигурен от гледна точка на финансирането за Фонда за гарантиране на влоговете. Той дори има повече пари, отколкото са необходими, така че ще останат, за да не стои празен. Министерство на финансите отпусна 2 млрд. лв. заем на фонда, а той реално имаше нужда от 1.5 млрд. лв. т.е. ако му се наложи, той ще разполага с 500 млн. лева. Отделно още около 1.5 млрд. лв. кредитна линия ще се вземе от Европейската банка за възстановяване и развитие и други международни институции. Също така се очаква следваща вноска от банките на пролет, така че реално фондът дори ще има повече финансови ресурси отколкото преди изплащането, т.е. този проблем е решен.

Според вас за какъв период от време може да се извърши изплащането и по какъв начин този процес ще засегне клиентите на изплащащите банки, които нямат влогове в КТБ?

- Общият брой на вложителите в КТБ е 255 хил., но по-голямата част от тях имат много малки наличности по сметки. Практиката показва, че такива сметки не се търсят и със сигурност тези хора няма да отидат в първите дни т.е. заради пет, десет или петдесет лева няма да се редят на опашки. Така, че всъщност половината вложители въобще няма да се появят в банките в първите дни. Останалите, които имат по-солидни суми, са около 100-120 хил. човека, които със сигурност ще отидат да си вземат влоговете. При наличие на малко над 1000 клона не е непостижимо да бъдат обслужени в рамките на няколко работни дни, дори може и за един ден да се обслужат, но ще има твърде големи опашки и струпвания. Така, че по-скоро за четири до пет работни дни, т.е. за една седмица цялото струпване би могло да премине и да се влезе в нормален режим на работа от средата на следващата седмица. Клиентите, които нямат гарантирани влогове, бяха предупредени да си свършат работата или преди 4-ти или след 10-ти декември, така че те няма да създават допълнително натоварване.

Общият размер на застрахованите депозити в КТБ е 3.6 млрд. лева. От тук нататък накъде ще отидат тези средства?        

- Това вече е голямата въпросителна, тъй като никога не е имало толкова голяма банка, която да затваря. Имаме примери за затворени и фалирали банки, но те са малки и в тях практически 80-90% от средствата остават в банковата система. Тенденцията е половината от тази сума да остава в същата банка, която обслужва, а останалата половина да отива в друга банка. Но понеже КТБ е друг случай - твърде много е обсъждан в медиите и имаше известно забавяне в изплащането и по тази причина може да наблюдаваме и други неща. Имам предвид, че може да има малко по-голям дял на парите, които се насочват извън банковата система, например в покупка на имоти, автомобили и други дълготрайни активи. Но, след като минат един два оборота тези пари пак ще се върнат в банковата система, защото естествено, ако човек си купува имот, това също става по банков път, т.е. парите постъпват в сметката на продавача. Ако си купи автомобил или стоки от магазин за няколко хиляди лева, те влизат в сметката на съответния търговец. Така, че в крайна сметка дори и тези пари, които ще излязат и ще се насочат към недвижими имоти и други инвестиции, пак ще се върнат обратно в банковата система.

Може ли да се окаже това някакъв стимул за икономиката?

- Всъщност това ще бъде натиск за банковата система, защото тя изведнъж ще получи няколко милиарда нови депозити, по които трябва да плаща лихви.  

Ще повлияе ли това върху лихвите по депозитите?

- Да, ще повлияе, защото банките ще трябва да плащат тези лихви.

Можем ли да очакваме спад на лихвите по депозитите?

- Задължително. Според мен вървим средносрочно към европейските нива на лихви, т.е. за големите вложители близо до нулата, а за нормалните около 1 процент.  Това може да очакваме да се случи в рамките на шест месеца до една година. Много бързо ще се приближим до европейските лихвени равнища. От СИБанк вече обявиха, че са получили от банката-майка белгийската "Кей Би Си" депозит на отрицателна лихва, т.е. директно парите, които се създават в еврозоната и въведените отрицателни лихви от Европейската централна банка започват да навлизат във България. Това се вижда и по баланса на БНБ, който нараства откакто бяха въведени отрицателни лихви в еврозоната, тъй като чуждите банки предпочитат вместо да държат в ЕЦБ пари на отрицателна лихва, да ги държат в БНБ на нулева, което пак ги защитава от загуби. Така, че всъщност има такъв приток на средства към България заради много разхлабената политика на ЕЦБ и това всъщност ще подсили натиска за спад на лихви. Неизбежно лихвите ще се приближат до европейските и от там ще има натиск върху депозитите, защото банките ще имат твърде много пари, които няма да изкарват доход и те ще трябва да търсят кредитиране. Това означава и, че ще трябва да се конкурират за кредити, следователно и цената на кредитите ще падне, което може да е позитивно, т.е. това може да отчупи по-голямо търсене на кредити.   

Т.е. предстои и спад на цената на кредита?

- Да, цената пада и сега, макар и с известно забавяне след депозитите. Тази тенденция ще се засили, тъй като разходите на банките са фиксирани и не могат да се намалят в голяма степен, това се вижда от отчетите им. Но приходите спадат, тъй като кредитната активност намалява - има едно намаляващо ниво на кредити и увеличаващо се ниво на депозити т.е. разходите за депозити се увеличават, а от кредите не постъпват повече приходи. Така, че нетния лихвен марж спира. И това ще бъде натиск върху банковата система да увеличи кредитирането и търсенето на активи, които носят доход. Защото в крайна сметка парите не носят доход сами по себе си, освен ако не ги инвестираш. Това ще е полезно за икономиката, може да стигне повече финансиране до реалния сектор.

Може ли да очакваме някакво раздвижване на пазара през следващата година?

- Можем да очакваме раздвижване, но то може да се случи само ако нямаме отново някакъв политически шок. Защото когато беше започнало такова раздвижване в края на 2012г. то беше убито от падането на правителството в началото на 2013 година. Трябва ни стабилност и по-дългосрочна предвидимост, за да може инвеститорите да знаят какво ще им се случи не само утре, но и след една или две  години. Все пак дългосрочните проекти изискват по-голяма предвидимост.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Той също така е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация както и член на Американската икономическа асоциация. Основател е на Блога за икономика.Основните му интереси са свързани с данъчна  политика, реформи и икономическо развитие.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във