Банкеръ Daily

Първан Симеонов, изпълнителен директор на социологическа агенция "Галъп интернешънъл", пред в. "БАНКЕРЪ"

Евроизборите ще обтегнат нервите на управляващите

Г-н Симеонов, какво да очакваме от новия политически сезон, който започна със словата на председателите на парламентарни групи в Народното събрание?

- Очакваме напрегната година, защото имаме два избора, единият от които вещае напрежение и в самия Европейски съюз. Там ще изпитват проблеми и заради напускането на Великобритания, което още не се знае как ще стане. Трябва да видим и какви ще бъдат ефектите върху масовото съзнание от повишаващите се цени. Да не говорим, че редица анализатори предупреждават за неприятни икономически цикли в наднационален мащаб, но това е спекулация засега. Две хиляди и седемнайста и началото на 2018-а донесоха известно успокоение и пик на позитивни оценки, имаше и негативни, разбира се. Втората половина на 2018 г. като че ли пречупи тази тенденция и ми се струва, че през 2019-а ще има продължение на тревожния период.

Възможно ли е европейските избори да променят политическото статукво, включително  и у нас?

- Всичко е възможно. Какво значи да го променят? Зависи как се брои резултатът. Дали се брои ГЕРБ - БСП? Или се брои ГЕРБ и Патриотите - БСП и ДПС? Дали ще влезе някой нов в политиката, защото има такива спекулации. Важно е и дали ще има по-харизматични водачи на листи. Каква ще е активността? Всичките тези въпроси ме карат да мисля, че европейските избори са трудни за прогнозиране в този момент. Във всеки случай обаче ще обтегнат нервите на управляващите докрай.

Каква тактика ще приложат ГЕРБ, БСП, Патриотите, ДПС?

- Да започнем отзад напред. Това са важни избори, защото на тях ще си проличи дали ДПС е успяло да се възстанови от шока около ДОСТ и дали връща мястото си на трета политическа сила, както беше възприемано по традиция у нас дълги години. Що се отнася до Патриотите, те трябва да намерят удачна формула - там е много сложно, необходимо е да се ходи по въже - защото формулата "Обединени патриоти"  до неотдавна работеше за тях. Но започвам да се чудя дали вече не ги влачи надолу. В същото време там има една много силна фигура - Ангел Джамбазки, който е може би най-разпознаваемият и обичан български евродепутат. И при една силна мажоритарна кампания може да се получи нелош резултат. От друга страна, ако Патриотите тръгнат да се разпадат или някой се отлъчи, този някой вероятно ще събаря другите. И тази кампания няма да е много приятна за тях.

Що се отнася до БСП - там трябва да се реши по креативен начин въпросът за листата. Това е много голяма въпросителна. Ако правилно схващам нещата, там има игра с много сериозен залог. Ако БСП загуби тежко тези избори, това няма да е краят на Корнелия Нинова (въпреки че ще има опити). На предишните евроизбори БСП загуби толкова много, че сега изглежда вероятно все пак да напредне с малко. Може и да спечели, но ако не спечели, поне да напредне с малко.

Ако ГЕРБ загуби тези избори, това ще е доста тежко за тази партия. Виждам, че самите среди в ГЕРБ лека-полека излъчват това послание - от типа "това са важни избори за бъдещето", с идеята хората да подкрепят Борисов. Въпросът е да не стане обратното - да не се окаже, че създават опасност за Борисов по този начин. Да не се окаже, че залагайки всичко на карта, ГЕРБ всъщност предизвикват своите противници да излязат да гласуват срещу тях.

И най-важното е дали ще има някой нов играч, който ще се пробва срещу тях, защото може да обърка сметките. Подозренията все още падат върху Слави Трифонов и дали той би желал по някакъв начин да влезе в играта. Това би било лоша новина за ГЕРБ, защото донякъде е в тяхната ниша. Би било лошо и за БСП обаче, защото им отнема донякъде възможността да монополизират евентуален наказателен вот. Както се вижда - повече въпроси, отколкото отговори.

Приключи ли 30-годишният български преход към демокрация?

- Много отдавна. Преходът - ако можем да говорим за такъв, защото това е публицистично название - може би приключи в първото десетилетие на века с присъединяването на България към различните геополитически съюзи, в които е в момента. И много отдавна вече не би трябвало да говорим за преход.

Но защо не се получи това, което очаквахме? Къде сбъркахме?

- Не се получи, защото очаквахме грешни неща. Ние прехождахме към капитализъм. Капитализмът означава социално разслояване - да има бедни и богати. Ние вероятно очаквахме всички да станем богати, но няма как. Напротив, от едно общество с уравниловка минахме към едно общество със социално разслояване. Да, сбъркахме, че допуснахме много големи социални разслоявания. Другото, в което сбъркахме, е, че не направихме най-важното навреме - преструктурирането и раздържавяването на работоспособното стопанство. Това трябваше да е задачата още първите години, защото в това беше смисълът - икономическа трансформация. Тази задача дори не беше изговорена на Кръглата маса, където беше направена договорката за прехода. Бяха изговорени какви ли не други цели, но не и най-важната. И съответно реформата закъсня. Случи се седем-осем  години по-късно, когато вече почти нямаше смисъл. Дотогава не беше останало нищо за реформиране. Беше останало само за източване и докрадене. Тук сбъркахме. И разбира се, сбъркахме и в това, че България беше много наивна. Оказа се, че години по-късно сме останали без имунни системи в нашето общество и сме като разграден двор. Това сега трябва да се оправя. Вярвахме, че вече няма смисъл от граници, от армии... Тъжна работа. Но истината е, че не ни е за първи път. Сбъркахме и в това, че после не реформирахме. И в момента бъркаме - има цели обществени сектори, където трябва да се затяга коланът, за да може въобще да съществуват. Но не просто не го затягаме, ами който поиска нещо, веднага му отпускаме още една дупка. Пак казвам - част от недоволството ни сега се дължи не просто на това, че нещо сбъркахме, а на факта, че наивно очаквахме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във