Банкеръ Weekly

Димитър Ганев, политолог от изследователски център "Тренд", пред в. "БАНКЕРЪ"

Евроизборите са своеобразен Рубикон за властта

Г-н Ганев, как ще коментирате идеята на Ахмед Доган за програмно правителство в рамките на този парламент?

- Това е възможен сценарий, но само при условие, че тази коалиционна формула между ГЕРБ и "Обединени патриоти" е напълно изчерпана. Или по друг начин казано - ситуация, в която дори за ГЕРБ е по-добре да се дистанцира от управлението. Тогава, за да се избегнат предсрочните парламентарни избори, може да се мисли за подобни сценарии - нов кабинет в рамките на това Народно събрание.

Какво да очакваме от новата година?

- Новата година в политически план до голяма степен е начертана от гледна точка на факта, че има два избора, които ще се проведат в нейните рамки. Това са изборите за Европейски парламент през май и изборите за местна власт през октомври. Защо започвам с тях? Защото до голяма степен те ще трасират въобще политическия терен и ще зададат генерално политическите хоризонти на това управление. Аз съм от тези, които смятат, че европейските избори ще са първите, на които ще гласуват българите, и преди тях няма да имаме предсрочни парламентарни. Но за сметка на това европейските избори са ключови от гледна точка, че те са точно на половината на мандата на този кабинет. И до голяма степен се явяват вот на доверие или съответно на недоверие от страна на гражданите спрямо него. Европейските избори са своеобразен Рубикон за властта, защото ако ГЕРБ удържи победа, това недвусмислено ще даде тласък и нов кредит на доверие на управляващите, и ще ги изкара в хоризонт на местни избори.

Тоест, да не очакваме оставка на кабинета след тях?

- Ако ГЕРБ спечели, няма да има оставка, разбира се. Но ако БСП спечели изборите и ГЕРБ остане втора политическа сила, това ще постави управляващите в много по-тежка ситуация. И тогава вече възможностите за предсрочни парламентарни избори или поне за някаква много сериозна трансформация в управленската конфигурация и в самото правителство неминуемо ще се увеличат. Не казвам, че ще се случат предсрочни парламентарни избори на всяка цена, по-скоро ще има много сериозни промени.

Друг много важен период от тази година са първите два месеца от нея - януари и февруари. Това са месеци, свързани често със социално недоволство  заради по-високите сметки за ток, въобще за комунални услуги, а пък сме и поизхарчили повече пари покрай празниците. Това винаги са месеци, които имат потенциал за по-сериозно социално напрежение. Ако властта успее да ги прескочи със сравнително малки щети, през март вече влизаме в активен период на предизборна кампания за европейски избори. Смятам, че поне за първата половин година това са основните точки, които трябва да наблюдаваме.

Можем ли да очакваме съществено разместване на пластовете на тези избори или почти не?

- През последната година и половина структурна промяна в електоралните нагласи почти не се улавяше. Разбира се, при ГЕРБ в последните няколко месеца регистрирахме спад на обществената подкрепа към тях. Но структурна промяна от гледна точка на това кой е първи, кой втори, кой трети и четвърти не се отчете. Ако има някаква структурна промяна, тя няма да е следствие на повишения резултат на БСП, тъй като тази партия от няколко месеца държи горе-долу едни и същи резултати. А по-скоро, защото ГЕРБ ще паднат под тях. Тази е една от възможностите. Другата, която може да доведе до структурна промяна в електоралните нагласи, е появата на нов политически субект.

Да, де, ама ние все чакаме появата на нов политически субект, пък той нещо не се появява...

- Аз смятам, че 2019-а е година, в която не би трябвало да очакваме сигурна поява на нов сериозен, голям политически субект, защото най-малкото европейските избори са битка на твърдите ядра. Това са избори с традиционно по-ниска избирателна активност и там сблъсъкът е предимно на твърди симпатизанти. Докато един нов политически субект, който няма добре изградени и функциониращи организационни структури и прочее, може да разчита най-вече на висока активност и на вълна на обществено недоволство. Но европейските избори не предоставят такава възможност.

Румен Радев успя ли вече да влезе в обувките на президента? Ще продължи ли конфронтацията между него и управляващите?

- Президентът още през 2017-а пое една ясна политическа линия на тотална конфронтация, използвайки всяка една своя изява да критикува действията на кабинета. През 2018-а това не се промени. Не очаквам през 2019 г. някаква сериозна динамика в това отношение, т.е. не очаквам затопляне в отношенията. Напротив, очаквам продължаване на тази конфронтационна линия. В този случай рисковете пред президента са два. Първият е, когато имаш ясна опозиция и управление, и опозицията е БСП, която те е издигнала и подкрепила на президентските избори, и когато критикуваш правителството, все повече изглеждаш като част от лагера на БСП. Това е един от рисковете - да го пришиват и да го асоциират с БСП. А вторият риск е, че тази политическа линия на тотална конфронтация ми се струва, че не може да остане единствена. Трябва все пак и някаква друга линия с нещо позитивно, нещо градивно. Нещо извън това само да критикуваш, да отрицаваш действията на правителството.

Бихте ли посочили най-важното събитие на старата година според Вас?

- Европейското председателство без всякакво съмнение. Събитие, което по всички оценки - и вътрешни, и външни беше отчетено като успешно и в административен, и в организационен, и в политически план. Беше репутационна точка за България на международната сцена. Страната успя да се представи като някакъв по-съществен фактор в регионален план. Гласът ни се чу в Европа. Върнахме една много голяма тема в дневния ред на Стария континент поне за този кратък период. Имам предвид интеграцията на Западните Балкани. Големият проблем е, че тази политическа линия, този сюжет, този разказ на повишена международна активност, която приковаваше вниманието ни в продължение на година и половина, това беше изчерпано с края на председателството. И правителството не може да намери нов сюжет, който да зарежда с някаква легитимност това управление. Сюжет, който да дава някакъв позитивен дневен ред. Сюжет, който да обяснява защо това правителство трябва да продължава да стои на власт.

Създава се впечатление, че Бойко Борисов бяга от вътрешните проблеми и гледа повече да бъде в чужбина.

- Трябва да се върне на вътрешния терен задължително. Той до голяма степен се и връща, но просто не може да намери темата. Мисля, че се пробва с доходите, но, грубо казано, това не хваща декиш, защото с нарастването на доходите имаме увеличение на цените на основни стоки, на комунални услуги, на горива, сега на вода и т. н. Въпреки добрите макроикономически показатели, които показва страната ни в последните няколко години, българинът няма усещането, че забогатява. Това дори имахме възможност да го измерим емпирично в едно от последните проучвания на "Тренд".

Facebook logo
Бъдете с нас и във