Банкеръ Weekly

Александър Симов, депутат от парламентарната група на "БСП за България"

Една година без реално управление

Г-н Симов, как оценявате първата година от третия мандат на Бойко Борисов?

- Да припомним как бе създадено това правителство. То стана в резултат на тежка политическа сделка, в която единият участник в кабинета се отказа от всичките си предизборни социални послания, за да възтържествува това управление. За една година ние видяхме, че не бе направена нито една голяма реформа, не беше измислен никакъв стратегически проект. Това управление съществува просто за да разпределя малки порцийки власт тук-там. Общо взето, смисълът от съществуването на това правителство е Бойко Борисов да се прави на велик геополитически стратег, да се изживява като балкански реформатор и едва ли не да му се гради имидж на дипломат №1. Никой друг не може да посочи големите каузи на това управление. Да, видяхме някакви мини битки, които обаче звучат като филми с Луи дьо Фюнес. Битката на Валери Симеонов с шума от заведенията. Битката на Красимир Каракачанов за връщане на наборната армия. Но къде е онова голямото, което трябва да даде някакъв мотор на България да върви напред? Такова нещо няма. Вместо това съществуват някакви малки територийки, разпределени тук и там. В крайна сметка  можем да кажем, че това е една година без реално управление. Като знаем формулата на Капушчински, че такива състояния издържат много дълго време, понеже всеки прави своето и гледа да вземе за себе си. Проблемът е, че големият губещ е този, който ще плати цялата сметка - българският народ.

Все пак няма ли поне едно нещо, за което Борисов да бъде похвален?

- В геополитическите му терзания и експлозии той все пак налучка една вярна тема. И това е темата - България да стане територията на комуникацията, да стане мостът между Европейския съюз и Русия. Ако трябва да отчетем един голям успех на Бойко Борисов, това е, че не изгони руски дипломати. И го казвам като немалка похвала, тъй като осъзнавам колко усилия трябват, особено за страна като България, да провежда независима външна политика. Това можем да му го отчетем. Но в нито една друга сфера не мога да кажа, че е направил нещо много добро. Виждаме, че правителството продължава да действа по Борисовски. Там, където има проблем, изведнъж намират пари, които иначе твърдят, че няма, хвърлят ги, запушват проблема. Отпушва се някъде другаде, хвърлят и там пари.

Минаха четири месеца от българското европредседателство. Как го оценявате дотук?

- Аз смятам, че вече не бива да прекаляваме с позитивните оценки за българското европредседателство. И ще Ви кажа защо. Това е територия на консенсус между всички политически сили. Но именно защото Бойко Борисов така и не се опита да пренесе разговора за европредседателството в парламента, а решенията бяха вземани някъде там, на тъмно, в кабинета му, виждаме, че влизаме в световните новини с тази кошмарна младежка среща (Европейска младежка конференция - б.р.), на която посрещнахме чужденците с полуголи танцьорки и водка, туристическия символ на България.

Това щях да питам. Как ще коментирате този скандал?

- За мен скандалът е двупосочен. От една страна, това е скандалът със самата организация на срещата и въобще начинът, по който посрещаме хората. Другият скандал обаче е реакцията на властта, когато се разбра за това. Заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев започна да твърди, че това е някаква висша интрига, направена срещу правителството, и то от български сили. Младежът (президентът на Европейски младежки форум Луис Алварадо - б. р.), който бил вдигнал шум, получил уверения, че ще го подкрепят за нов мандат. Човекът излезе и каза, че няма нищо такова, той нямал право на нов мандат. Значи ние с тарикатските селски номера се опитваме да обясняваме европейски процеси. За мен това е нещо кошмарно, и то тепърва ще трябва да се разнищи като проблем.

Може ли да се направи някакво сравнение между първата година на първия, втория и третия мандат на Борисов?

- Да, може. Те са доста различни, ако трябва да бъдем честни. Първата година на първия мандат на Бойко Борисов беше "годината на отмъщението". Това беше годината, в която, ако си спомняте, България за първи път видя какво представлява "МВР пикчърс" - онези клипчета, в които просваха хора на земята, наричаха ги "ти си абсолютен престъпник". Същата година, в която Борисов беше опиянен от десния касаплък на Симеон Дянков, бяха замразени доходите и т. н. Но хората търпяха, защото се надяваха, че това ще е "годината на отмъщението" на предишните. Нищо такова не стана.

Първата година на втория мандат на Борисов беше съвсем друга. Тогава Борисов усети, че социалната тема може да му изяде главата, и то в буквалния смисъл на думата. Нека да припомним, че през 2013-а той бе свален от социални протести. И затова първата година на втория му мандат беше като на треперлив заек. Тогава измислиха фигурата на "новият Борисов", който вече имал социална чувствителност. Разбира се, това беше имиджов образ, сравним вероятно с поетичните метафори на Данте към Беатриче. Но тогава Борисов проумя, че трябва да действа като балансьор. И то не като политически, а като социален балансьор, защото в разкъсвано от драматични противоречия общество, каквото е българското, само това е печелившото. Той не успя да се справи кой знае колко добре.

И сега виждаме Бойко Борисов, който е изнесъл балансьорството си вече на международно ниво, защото очевидно му внушават, че той става лидерът на Балканите. Ще си позволя нещо, което може би не е характерно за депутат от опозицията, ще му пожелая успех в тази мисия. Добре е България да има един голям дипломат. Опасявам се, че Бойко Борисов не е човекът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във