Банкеръ Daily

Проф. Антоний Тодоров, политолог, пред в. "БАНКЕРЪ"

Диалогичността на ГЕРБ с опозицията приключи


"Напоследък се виждат все повече тенденции ГЕРБ да управлява като Орбан в Унгария."

"Радев не изглежда като човек, който ще приеме да играе за пет години единствено протоколна роля."


 

Г-н Тодоров, каква беше за света годината, която изпращаме?

- 2018-та беше година на нови опасности и малко надежда. Година на засилване на напреженията между големите държави, на разпалване на нови конфликти, на разклащане на международната солидарност, на устремно разгръщане на националния егоизъм. Също и година на fake news, където става все по-трудно да различаваш истината от лъжата.

Какво спечелиха и какво изгубиха българите в политически план? Каква беше тя за ГЕРБ, БСП, Патриотите, ДПС, десните?

- Честно казано, българите спечелиха малка трошица национално самочувствие около българското председателство на Съвета на ЕС. Може би спечелиха няколко малки битки, например тази на майките на деца с увреждания. Но като цяло не виждам нещо, което като общество сме спечелили през годината. Най-вече обаче  загубихме оптимизма си, надеждата, че ако се захванем, ще променим нещата. Обществото е изпаднало в spleen - трудно преводим израз, в преносен смисъл означаващ меланхолия или по-скоро "яростна тъга".

Никоя партия не спечели много. ГЕРБ очевидно е в ситуация на упадък, в смисъл на обществена подкрепа, ситуация на изхабяване от управлението. Те не могат да предложат нищо ново, което да ентусиазира гражданите, могат единствено да укрепват властта си с повече или по-малко скрити авторитарни методи. БСП, макар да се изяви като остра опозиция, не успява да разшири влиянието си и да спечели от упадъка на ГЕРБ. Ръководството й дори предприе риска да се конфронтира с повечето социалистически партии в Европа, с надеждата да спечели подкрепа сред националистически настроените граждани. Но засега това не води до добри резултати. "Патриотите" влязоха в дълбок конфликт и едва ли ще излязат от него "обединени". ДПС направи заявка за управлението, но не се е освободило от белега на "партията на Пеевски", което ще й тежи във всички опити да направи политическа коалиция. Колкото до "десните", те не намериха нова обединителна кауза, защото не успяха да се освободят от старата обединителна кауза - борбата с комунизма. Да не говорим, че вече има остър конфликт между иначе преобладаващите либерални разбирания сред повечето от десните  и новата консервативна вълна, която говори за "християнски ценности" и "нелиберална демокрация".

Застрашена ли е демокрацията у нас, както предупреди президентът?

- Демокрацията е иначе много крехък политически режим, който се нуждае от всекидневна защита и отстояване. Казаното от президента не приемам като влизане в ролята на опозиция на правителството, а като предупреждение срещу разпространението на авторитарни практики по някак си нетолкова видим начин. Главната опасност за посткомунистическите демокрации, каквато е и българската, е убеждението, че "победителят взима всичко", че мнозинството има цялата власт. ГЕРБ се предпазваха от това, защото се страхуваха, че ще им припишат отговорността за всичко ставащо. Не е случайно, че и сега премиерът Борисов се оправдава било с "тройната коалиция" отпреди 2009 г., било с краткото управление на правителството на Орешарски. Но напоследък се виждат все повече тенденции ГЕРБ да управлява като Орбан в Унгария - да не дели властта с никого, да контролира обществените медии, съда и прокуратурата, да сплашва опозицията.

Защо в България не може да има протести като във Франция?

- Българските протести не се различават от френските, просто имаме по-малко опит и гражданското ни общество е по-малко организирано. Френските протести са най-вече на средната класа, за която малки промени в данъчното законодателство днес водят до разпадане на баланса на семейния бюджет. Във Франция правителството и президентът решиха, че е по-добре да отстъпят, поне засега. Но проблемът е общ - рискът всяко управление да заема обичайно страната на силните, богатите, по-добре поставените и да се отнася с пренебрежение към другите е голям и засяга много страни в Европа и по света.

Българските протести затихнаха по-скоро по метеорологични причини, но основанията за гнева на гражданите остават. Нищо, че повече от протестиращите формулират своето недоволство с искания, които изглеждат неосъществими или направо опасни. Нужно е обаче този гняв да намери някакво решение. Под "смяна на системата" повечето протестиращи не разбират отказ от демокрация, а напротив -  демокрация, основана на истинското гражданско участие, а не само на привидното гражданско равенство.

Бойко Борисов и ГЕРБ управляват вече близо десет години. Овладяна ли е цялата държава, има ли признаци на самозабравяне?

- Именно поради това ГЕРБ непрекъснато напомнят за правителствените неуспехи на другите, сякаш за да забравим, че са почти непрекъснато на власт от 2009 година. Дали е овладяна цялата държава е въпрос на бъдещето, но ГЕРБ има огромното мнозинство на кметовете на общини, контролира възловите места на държавата, някак си остави на опозицията (засега) президентството и омбудсмана, макар да се опитва напоследък всячески да ги дискредитира.

Диалогичността на ГЕРБ с опозицията напоследък, изглежда, приключи. В парламента вече не минават опозиционни предложения, а президентското вето се преодолява без дискусия, въпреки че именно това му е предназначението. С последните решения за Комисията за противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) има опасност за такова самозабравяне. Отнемането на незаконно придобито имущество е силен инструмент срещу престъпността и корупцията, но съдебният контрол, изглежда, тук основна гаранция за опазването на правото. Иначе тази комисия може лесно да се превърне в инструмент за натиск върху неудобните.

Как ще коментирате "протеста" (то беше по-скоро демонстрация на сила) на строителния бизнес срещу опозицията, която иска да проверява качеството на работата му?

- Нека си представим, че протестите са само корпоративни - управителите на предприятия извеждат собствените си работници на улицата да протестират. Това ще прилича или на официална Първомайска манифестация отпреди 1989 г.  или на платено демонстриране в полза на работодателя. Такива "протести" са не само използване на силов метод за натиск (така собствениците на камиони блокираха някога правителството на Салвадор Алиенде в Чили и подпомогнаха кървавия военен преврат на Пиночет). Строителните фирми имат интерес независима експертиза да покаже качеството на тяхната работа, иначе остават съмненията, че участват в договорени схеми с правителството.

Президентът Румен Радев ли воюва с изпълнителната власт, или тя воюва с държавния глава?

- Румен Радев не изглежда като човек, който ще приеме да играе за пет години единствено протоколна роля - да води церемонии и да се усмихва. Освен това, макар да е кандидатура на БСП, той е твърде независим от партията. Това е както неговата сила, така и неговата слабост, защото не може да се намесва в партийните отношения. Но именно тази му независимост, изглежда, е причина за високия му личен рейтинг. ГЕРБ усещат, че направиха грешка, като допуснаха избирането на Радев за президент. Но не водят пряка война с него, а някак си обходна - основен говорител срещу президента е Цветан Цветанов, а не премиерът. Така се избягва обвинението, че ГЕРБ води война между институциите. Но парадоксът е, че президентът пое ролята на "говорител на гражданите", защото гражданите, изглежда, не виждат говорителите си сред партиите.

Ще има ли предсрочни избори догодина и кога е най-вероятно да се проведат?

- До неотдавна мислех, че предсрочните избори са по-малко вероятни. Но след кризата в средите на Патриотите, може да стигнем до тях по-бързо, отколкото очакваме. Тази криза е в състояние да провали правителственото мнозинство, но пък е възможно то да се закрепи и с помощта на "Воля", ако евентуално "Атака" го напусне.

Мисля, че ако се стигне до предсрочни избори, партиите ще направят всичко те да съвпаднат с местните избори през есента на 2019-а. Струва ми се много рано това да стане около европейските избори през май. Ако се запазят сегашните съотношения, едни предсрочни избори няма да променят радикално ситуацията, дори и БСП да излезе над ГЕРБ по брой на местата в парламента. Въпросът ще бъде отново - какво ново управляващо мнозинство и най-вече - каква нова политика от едно ново управляващо мнозинство? Засега публиката не привижда новото управление като съществено различно от старото. Въпросът стои.

Какво да очакваме от изборите за Европейски парламент? Някои казват, че Европа няма да е същата след тях.

- Повечето наблюдатели очакват значително увеличение на евроскептичните депутати в Европейския парламент. Въпросът е  дали това ще наруши досегашното мнозинство на ЕНП и ПЕС заедно. Но ще е парадокс в Европейския парламент да попаднат много представители на партии, които всъщност искат края на ЕС. В България обаче не очаквам евроскептичната вълна да увеличи представителството на партиите от "Обединени патриоти" или пък от очертаващата се нова консервативна коалиция на Бареков и Сидеров. Но ще има изненади и известни размествания между ГЕРБ и БСП.

От друга страна, Европа се нуждае от дълбока реформа, която едновременно да преодолее националния егоизъм, да задълбочава интеграцията между европейските общества, но и да ограничава европейската бюрокрация, която в много случаи е извън гражданския контрол. От такава реформа ще зависи дали ЕС ще оцелее или ще се превърне в хлабав търговски съюз без политически или социални амбиции.

 

 

Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия и международни отношения във Висшия икономически институт в София. Професор по политология в Нов български университет от 2012-а. Съветник на президента Георги Първанов по въпросите на политическите послания (2007-2012). Гост професор в Бургундския университет в Дижон (2002-а и 2007-а), в Югоизточноевропейския университет в Тетово, Македония (2008-а) и в Свободния брюкселски университет (2008-а, 2010-2012-а). Председател на управителния съвет на Българската асоциация по политически науки (2002-2012-а).

Facebook logo
Бъдете с нас и във