Банкеръ Weekly

Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката, пред в. "БАНКЕРЪ"

ЧЕЗ не струва 320 млн. - това е ясно на всички

Дано ГЕРБ са проумели истината за "Белене"


"Най-добрия вариант е сделката и процедурата да бъдат прекратени и да бъдат започнати наново."

"Теменужка Петкова правилно си подаде оставката. Тя не е просто статист в цялата тази работа!"

"Някой очевидно има интерес от паричния поток на ЧЕЗ, но не иска да си каже кой е."

"Защо са ти 33%, когато назначаваш за представител на държавата Митко Каратиста."


 

 

Г-н Овчаров, трябва ли държавата да участва по някакъв начин в сделката с ЧЕЗ – "златна акция" или нещо друго, за да има контролиращи функции?

- Не, не. Това ще бъде просто съучастничество на държавата в една сделка, която очевидно не е в интерес на българската държава.

А по принцип в обекти от значение за националната сигурност трябва ли държавата да държи някакъв процент?

- ЧЕЗ не е частна компания, тя е 70% държавна. И ако през 2003-2004 г. от БСП бяхме против тази сделка, основната причина беше точно тази: защо българската държава да е лош собственик, а чешката - добър собственик. При това на активи с голямо значение за сигурността на електроснабдяването и въобще за националната сигурност на България. Само че тогава управляващите ДПС и НДСВ не чуха нашите аргументи. Не ги чу и един от основните борци срещу престъпността, бдящ за националната сигурност главният секретар на МВР.

Има един принципен въпрос и той е следният: трябва ли в сферата на естествените монополи да се опитваме да привнасяме изкуствени схеми за конкуренция?

Както виждате, това упражнение за либерализацията на енергийния пазар, за преструктурирането на енергетиката върви вече 22 години. Тогава първият етап от тази реформа беше т.нар. единствен купувач. Тоест, Националната електрическа компания купува цялата електроенергия и тя я продава. Е, след повече от 20 години реформи стигнахме пак дотам. И сега отново искаме да направим единствен купувач, само че това ще бъде борсата. Никой не се замисля и не иска да направи един елементарен анализ какво се получи за тези 22 години при т. нар. реформа. Качеството на електроснабдяването ли се повиши? Достъпът на гражданите до услугата ли се подобри? По-прозрачна ли стана тя? Или може би цената се намали?

Вие спомняте ли си колко беше цената на електроенергията през 1996 г.? Аз я помня, защото тогава бях министър и всеки месец по договор със Световната банка ние трябваше да поддържаме цена на електроенергията минимум два американски цента. Цена на един киловатчас - минимум два американски цента. Знаете ли колко е сега - 18 стотинки, което значи 12 американски цента, сметнато грубо. Тоест цената на електроенергията вследствие на всичките тези псевдолиберални упражнения се е увеличила шест пъти. При същото качество на услугата и при същата непрозрачност. Е, защо правим упражненията?

Някой няма ли накрая да каже: абе, чакайте, за какво го правим това? Тогава имаше една компания, която произвеждаше, доставяше, разпределяше, пренасяше - всичко вършеше тя. И държавата я регулираше. Направихме всякакви компании - електропреносни, електроразпределителни, доставчици, търговци и борси, набутахме една купчина междинни звена, които всички печелят. Ама тяхната печалба не пада от небето. Тя се взема от нашите джобове. Няма ли да разберем накрая, че либерализацията има ефект, когато дава възможност за избор на потребителя и когато създава условия за конкуренция на производителя. Кое от тези неща се случва в българската енергетика? А и не само в нея.

Трябва ли да се направи тази промяна в Закона за енергетиката, която да даде повече правомощия на КЕВР и която управляващите хукнаха спешно да внасят?

- Да я направят. Въпросът е, че КЕВР и сега има правомощия. Ето, чета Ви "Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката", чл. 92, ал. 1: "Комисията дава разрешение за извършване на следните сделки: 1. Учредяване на залог, включително особен залог или ипотека върху имущество, с което се осъществява лицензионна дейност".

Залог включително - но не само, на имуществото. Тоест те залагат акциите на лицензианта, за да вземат кредит. Трябва КЕВР да им даде разрешение за това. "Сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване на сигурността на снабдяване вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие." Ами, като заложат акциите срещу някакъв кредит, кой ще връща после този кредит? По-нататък: "Сделки на стойност повече от 10 на сто от активите." Не самите активи - на стойност над 10 на сто. Те продават 67 процента. Е, какво му пречи на КЕВР да напише едно писмо на ЧЕЗ и да им каже: "Ей, господа, четем по вестниците, че нещо продавате. Какво продавате? Ако продавате това, трябва да поискате разрешение". И в самия закон има текстове, свързани с осигуряване на надежността и непрекъснатостта и качеството на електроснабдяването, увреждане на гражданите, осигуряване на националната сигурност, задлъжнялост (точка 23, чл. 21). А КЕВР се ослушват.

Когато човек иска да свърши работа, търси начин, а когато не иска да я свърши - търси причини. На Иван Иванов явно в момента му е казано да търси причини и той вече три седмици търси причини как да не си свърши работата. Всъщност това не е безобидно, защото е наказуемо.

Къде е заровено кучето в тази сделка? Във финансирането й или другаде?

- В пълната непрозрачност и неяснотата за начина, по който се прави тя. Ние не знаем, първо, кой купува "ЧЕЗ-България". Ние не знаем как се финансира сделката. Ние не знаем как ще се връщат кредитите. Ние не знаем какво прави българската държава и какви договорки е направила с бъдещия собственик и с ЧЕЗ, защото такива договорки явно има. На нас ни се оставя само възможността просто и кротко да си платим сметката след това, както стана с КТБ.

Ако Гинка Върбакова е истинският собственик, както тя твърди, смятате ли, че фирмата й "Инерком" има капацитета да управлява електроразпределението на 40% от територията на България с 3 млн. абонати?

- Тази жена я направиха малко като нарицателно за некомпетентност, даже ми е малко тъжно, тя влезе в една роля, която явно не много ясно прецени. Не мисля, че има капацитет. В крайна сметка кой от ръководителите в енергетиката има капацитет?

А каква беше играта около оставката на Теменужка Петкова?

- Чух, че някъде казала да не се впечатляват от моите приказки за ядреното оборудване, нещо от този род. Аз обаче съм много доволен, че тя и нейният подчинен Петър Илиев са се впечатлили и са се вдигнали, и са отишли да видят все пак как се съхранява това оборудване, ако това въобще може да се нарече съхраняване. И са започнали да ги правят все пак тези парничета върху оборудването. Ако внимателно четем нейните доста дълбоки познания по отношение на семейството на г-жа Върбакова и също така по хода и развитието на сделката, ми се струва, че тя правилно си подаде оставката. Тя очевидно не е просто статист в цялата тази работа.

Но в края на краищата тя остава на поста си и се захваща да строи АЕЦ "Белене". Защо така изведнъж се разбърза това правителство по реализацията на този проект?

- Много ми е смешно да гледам едни хора, които преди пет години с пяна на уста обясняваха как АЕЦ "Белене" не бива да се строи по никакъв начин, как нямаме никакви ангажименти към руската страна, нищо няма да плащаме, ако прекратим договорите, че нямало въобще сключени договори... Именно проверките на Теменужка Петкова, от нейната Агенция за държавен контрол (АДФИ) обясняваха, че нямаме договор с Русия в оная комисия за "Белене". Както няма договор, платихме 620 млн. евро? Имаше един министър тогава, сега председател на енергийната комисия в парламента (Делян Добрев - б.р.), който твърдеше, че нямаме никакви ангажименти към руската страна. Той даже не си направи труда да изпълни решенията на Министерския съвет, в които пишеше: министърът на икономиката и енергетиката да проведе преговори с руската страна за изпълнението на т.1, която отменяше всички министерски постановления за изграждането на "Белене". И сега тези хора, всичките, включително и премиерът, изведнъж започнаха да разказват, че било много полезно да построим "Белене". Дано действително да са проумели истината!

Как да си обясним тази промяна?

- Поумнели са. Така си го обяснявам. (бел. ред. - иронично)

Премиерът даже има идея АЕЦ "Белене" да стане балкански проект.

- Начинът, по който беше направено това, по-скоро гарантираше, че няма да стане балкански проект. Представете си: събрали са се всички министър-председатели на балканските държави. Ти имаш една централа, за която си обявил, че е абсолютно неизгодна, че трябва да бъде спряна, че няма да я строиш. Имаш едно оборудване и една площадка. И им викаш: абе, аз тука имам едни такива неща на поляната в Белене, не стават за нищо, ама вие, ако искате, вземете ги, аз не искам да плащам, ама вие, ако имате бол пари, дайте... Е, така ли се прави? Ако имаше сериозни намерения, то най-малкото беше да отмени мораториума. Да обяви, че има проучвания, които гарантират пазара за тази електроенергия, че централата е ефективна. Няколко от балканските държави - и Сърбия, и Македония, са проявявали интерес към участие в АЕЦ "Белене". И тогава може би някой ще се съгласи. Ама, ей така - дайте тук да платите и вие, да не съм само аз.

Трябва ли да се свика КСНС за енергетиката и в частност за сделката с ЧЕЗ, както обяви президентът, че ще направи?

- В частност за сделката с ЧЕЗ, не. Може би си струва, и то от тази гледна точка, че тази сделка стана нарицателна - тя е пример за непрозрачност. Не че е първият, нито ще е последният. Спомнете си "Булгартабак", "Виваком", сделките с външния дълг през 2001-ва, случките с "Дунарит" и "Емко" отпреди няколко месеца. Но тази сделка вече придоби прекалено голяма публичност и опитът на българското правителство да се направи "на ни лук яло, ни лук мирисало" за един такъв огромен актив е неуместен. Все пак нека не забравяме, че става дума за фирмата с най-голям оборот в държавата, ако изключим "Лукойл" и "Арубис", с най-голям паричен поток, най-много пари се превъртат. Някой очевидно има интерес от този паричен поток, но не иска да си каже кой е. Но без държавата тази сделка не може да се случи по този начин, по който се опитват да я реализират.

Има ли някакво задкулисие и в Чехия по тази сделка?

- Има, разбира се. То е ясно. Чешката компания ЧЕЗ иска да излезе от България, но не иска да излезе, показвайки, че е загубила в България. Тя е инвестирала примерно 280 млн. и не иска да излезе за 220-240 милиона. ЧЕЗ иска да покаже, че излиза след успешна инвестиция, затова на нея й трябва висока цена. Затова на нея й трябват договорки с този, който ще купува - той да предложи по-висока цена. Затова на нея й трябват договорки с българската държава, защото има арбитраж, който виси във Вашингтон, и за него по някакъв начин трябва да се направи споразумение преди самия арбитраж. И част от тези пари пък да се върнат на т.нар. купувач, за да може той да покрие загубите. ЧЕЗ не струва 320 млн. евро, това е ясно на всички.

Шефът на надзора на ЧЕЗ Вацлав Пачеш в прав текст каза, че Борисов не ги иска в България и че "Инерком" няма да намери парите да плати.

- То става ясно. Българските банки се отказаха. Другите, т.нар. швейцарски банки с гаранция от някакви офшорни зони и от руска банка, която е в списъка със санкциите, също трудно биха могли да бъдат приемливи за две европейски държави, каквито са все пак и Чехия, и България. Но тъй като ставаше дума за държавното участие, единственият министър, който се е изказал по темата, е г-жа Петкова. Май месец миналата година Петкова твърдо и категорично заявява, че българската държава няма никакъв интерес към участие в процедурата по изкупуване на дяловете на ЧЕЗ.

Тази сделка, както вървят нещата, ще я бъде ли въобще?

- Аз мисля, че най-добрият вариант е сделката и процедурата да бъдат прекратени и да бъдат започнати наново. И ако тогава вече  българската държава  има желание да участва - да участва. Не виждам нищо лошо в това. Но не и в съучастничесво и не с някакви измислени клаузи като "златна акция".

А ако държавата не беше продала по-късно нейните 33%, по-добре ли щеше да е?

- Държавата би могла да си остави тези 33%, особено с идеята, че те могат да станат 66 или 67. Тогава щеше да бъде много по-лесно. Друг е въпросът защо са ти 33%, когато назначаваш за представител на държавата Митко Каратиста.

 

 

Румен Овчаров е роден на 5 юли 1952 г. в Бургас. Инженер и икономист, експерт по атомни централи. Специализирал е в САЩ и Европа. Бил е министър на енергетиката в кабинета "Виденов", както и министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. От 1998 г. е член на ВС на БСП, бил е и заместник-председател на партията. Дългогодишен шеф на Софийската организация. Депутат в четири парламента. Женен, с три деца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във