Банкеръ Weekly

Трайчо Трайков, съветник в Столичния общински съвет от Реформаторския блок, пред в. "БАНКЕРЪ"

БСП е бутафорна опозиция на ГЕРБ


"От ГЕРБ искат да избегнат дебата за сделки, по които давността всъщност не е изтекла."

"Възможно най-скоро България трябва да се присъедини към Европейския банков надзор."

Мисля, че си заслужава да се инвестира в реконструкция на сградните инсталации в старите сгради.

 


Г-н Трайков, как ще коментирате приетия на първо четене законопроект за КТБ, за "вторичното разграбване на КТБ, основно с гласовете на ГЕРБ и ДПС?

Това, което прави впечатление в този законопроект, е, че дава възможност да се променят сделки от миналото по усмотрение, неясно обаче по какви правила и от кого. Това няма как да е индикатор за добри намерения и за добър резултат.

С кого всъщност управлява ГЕРБ – с "Обединени патриоти" или с ДПС?

- ДПС неведнъж подкрепя ГЕРБ. В случая ГЕРБ подкрепи ДПС. Услуга за услуга, вероятно на основата и на по-дълбоки взаимни обвързаности.

БСП внесе вот на недоверие заради корупцията. Имаше ли нужда от такъв вот и това ли е най-болният проблем у нас?

- Корупцията е на пръв поглед най-болният проблем на обществото, но той е най-вече видим индикатор за състоянието на институциите, качеството на законодателния процес и върховенството на закона. Проблем е и че никой не вярва в опозицията на БСП спрямо ГЕРБ, която е чисто бутафорна, така че няма кредибилен говорител в парламента срещу управляващите по тази тема. Иначе от вот по такава тема има нужда, да. Както се оказа обаче на последните и президентски, и парламентарни избори, политически субекти, които поставят в центъра на програмата си преучредяване на държавата в посока промяна на правилата, печелят ограничена обществена подкрепа.

А защо се получава така? Хората не ги разбират или по друга причина?

- Това е много дълбок разговор, за който няма да ни стигне времето. Да кажем само, че това е тема с определено ниво на абстрактност, която по-трудно запленява въображението на масовия избирател.

Добре. ГЕРБ сякаш се умълча по темата за ревизия на приватизацията по време на прехода. Как си обяснявате това?

- Може би не им е необходимо в момента говоренето по тази тема. Сега има други. Но тази винаги им е под ръка пак да се пусне за дъвка на хората. Използва се лошият образ, който приватизацията има в обществото, далеч не без основание поради начина на изпълнението си, И върху основата на така подготвената почва може да се посее отричане на цялата философия на приватизацията, което вече е опасно. Могат да се атакуват избирателно и конкретни хора.

Европредседателството ли е причината да настъпи затишието по тази тема?

- Може би донякъде - да. По-неудобно им е да се излагат с юридически несъстоятелни тези. Или искат да избегнат дебата за сделки, по които давността всъщност не е изтекла.

Защо според Вас скочи цената на тока за бизнеса, след като вече има енергийна борса, т.е. свободен енергиен пазар. Свръхмонополизацията на сектора ли е причината или нещо друго?

- Да започнем оттам, че ако хората и бизнесът имаха основание да вярват на институциите, отговорът на този въпрос щеше да е експертен, а не обществен. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) щеше бързо да провери казуса, да каже заключението си и хората да й повярват. Нито сме свикнали КЗК да прави такива неща, нито хората й вярват. Така че всяко подозрение е донякъде основателно. Но каква точно е пропорцията във вярното и невярното вероятно знаят само хората, които са вътре в нещата.

Бизнесът обаче заплаши с протести.

- Ами, в България вече е известно, че единствено сигурният начин да защитиш интереса си е да вдигнеш шум като контратеза на това да разчиташ институциите да си свършат работата.

Вие сте общински съветник и се разбра, че сте вносител на предложението за приватизация на Общинска банка. Говори се, че Бойко Борисов и Делян Пеевски стоят зад интереса тя да бъде приватизирана. Не ви ли притеснява, че я купува офшорка, зад която не се знае кой стои?

- Не ми харесва, че имаше само една оферта от финансов инвеститор - въпреки проведената от СОАПИ процедура със смислени и недискриминационни условия, затова и не участвах във второто гласуване, когато беше определен купувачът. Това, че имаше подадена само една оферта, първоначално нямаше обяснение. И все още няма обяснение.

Избраният купувач е инвестиционен фонд, за който са декларирани собствениците и инвеститорите в капитала без право на глас, като последните не са с безспорна репутация и няма как да се разбере дали имат неформални договорки с трети лица. По принцип смятам, че приватизацията на банката е най-правилното решение и като обща икономическа логика, и от гледна точка на защитата на стойността на този актив за собствениците му - гражданите на София (включително и по причини, които вероятно ще трябва да споделим по нататък във времето).

Общинските съветници имат отговорности и права точно в този аспект, затова сме избрани. В дейността си, естествено, трябва да разчитаме, че и другите институции си вършат работата - в случая ДАНС, КЗК, КФН, но преди всичко регулаторът БНБ, която следи и единствена има право да дава разрешения кой да притежава банки в България и чрез надзора си да гарантира, че правата на депозантите, а и на акционерите са защитени. Те имат право да изискват всякаква информация и да вземат всякакво решение. Проблемът е в тежкото дискредитиране на БНБ след случая с КТБ. В тази връзка смятам, че възможно най-скоро България трябва да се присъедини към Европейския банков надзор.

Но Вие продължавате да сте на мнение, че е било най-правилно тази банка да се приватизира?

- От гледна точка на интереса и парите на хората в София и от гледна точка на ролята и функциите на Столична община това е принципно правилното решение. Кой е собственикът и има ли право да е такъв, както казах решава БНБ.

Не замърсяват ли политическите олигарси икономическото пространство в България? Намесват се в нагласените обществени поръчки, в концесиите и т. н.

- Това е част от цялата уродлива същност на обвързаността между политика и икономика в България. Въпросът всъщност задава отговора.

Темата за мръсния въздух в София стана особено актуална в началото на тази година и все още е. Но общото мнение сред хората е, че мерките, които предлага и готви общината, не са адекватни. Едва ли въпросът ще се реши с ограничаване на колите да влизат в центъра?

- Не, естествено. Но аз като общински съветник не мога да ви кажа в момента кой е последния вариант, който работната група ще предложи за гласуване на следващата сесия, тъй като в процеса на обсъждане мерките доста често се променят. И никоя от тях не е в състояние сама по себе си да разреши въпроса. А лошото е, че и без участието на държавата има не много голям шанс да сработят.

А според Вас какво би трябвало да се направи?

- Източниците на замърсяване по принцип са три. Индустрия, транспорт и отопление. Най-добре стоят нещата с индустрията. Най-големите замърсители - като "Кремиковци", бяха закрити. А пък работещите предприятия са принудени да спазват екологични мерки, като сравнително лесно могат да бъдат контролирани.

Проблемът е с отоплението и със състоянието на  автомобилния парк. А що се отнася до фините прахови частици - и с недоброто почистване на улиците в София. В тази посока трябва да се търсят и решенията и можем много да говорим кои са подходящи и кои не са.

Не смятате ли, че въпросът с отоплението, пък и с автомобилния парк, е свързан основно с доходите на хората?

- Да започнем оттам, че не непременно по-скъпите автомобили замърсяват по-малко. Иначе всичко е свързано с доходите на хората. Това, че когато човек изкарва по-малко пари обаче, трябва да легне и да умира, също не е правилна теза. В България всяка година умират няколко пъти повече хора от болести и усложнения, свързани със замърсяването на въздуха, отколкото в останалите европейски страни. Това го казвам генерално. Иначе, ако говорим конкретно, най-екологичните начини за отопление са централно топлоснабдяване, газ и електроенергия - като първите два са по-ефективни. В новите сгради, където има инсталации с индивидуални топломери, сметките отговарят на реално потребеното количество топлинна енергия и са много по-разбираеми и справедливи за хората. Не са толкова високи и затова мисля, че си заслужава да се инвестира в реконструкция на сградните инсталации в старите сгради. В бъдеще все по-голяма роля ще играят и новите технологии в енергетиката и строителството, които правят отоплението много по-достъпно и ефективно.

 

 

Трайчо Трайков е роден на 19 април 1970 г. в София. Магистър по международни икономически отношения в УНСС, със специализации по финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия. Работил е за международни компании в енергийния сектор, стратегическото и финансовото консултиране, сред които германската Roland Berger и австрийската EVN. В периода 2009-2012 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма.
През 2013 г. става част от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Общински съветник в СОС. Беше кандидат за президент на Реформаторския блок, а после и политически говорител на обединението "Нова Република".

Facebook logo
Бъдете с нас и във