Банкеръ Daily

Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, пред в. "БАНКЕРЪ"

Бясната конфронтация не води до добри решения


"Не бива трите власти - изпълнителната, законодателната и президентската, да допускат да има конфликт между тях."

"Няма да ми е приятно хората да си изключват телевизорите, когато се показва Народното събрание."

"Можем да признаем грешките си и да дадем крачка назад, за да бъдем наистина полезни."


 

Г-жо Караянчева, неотдавна бяхте на посещение в САЩ и имахте срещи в Конгреса. Получихте ли някакви знаци, че визите за българи може скоро да паднат?

- На първа среща няма как да имаме големи очаквания. Но аз съм доволна, че направихме първи стъпки в разговорите с парламента на САЩ, с председателя на Долната камара. Всяка една такава възможност трябва да се използва. Ние на парламентарно ниво можем да си говорим, можем да поставим нашите изисквания и по този начин да помогнем и на правителството, за да тръгнат нещата в посоката, в която желаем.

Тежка ли е "короната" на председател на българския парламент?

- Много тежка, сложна и трудна за емоционален човек като мене. През последните шест месеца мисля, че успях да стая емоцията си. Разбира се, тя няма как да се изкорени. Но за всяка една работа трябва да имаш рутина и се надявам да придобия необходимата рутина. Има много казуси, които трябва да се решават или се решават в движение, вземат се решения на момента, които невинаги са удобни за една или за друга страна. Разбира се, и опозицията винаги е готова да вземе нещата в свои ръце, да бъде по-рязка. Но това й е работата на опозицията в крайна сметка. Трудно е да бъдеш безпристрастен, но надявам се, че се справям.

Опозицията обвинява ГЕРБ, че априори се отхвърлят всички нейни предложения и законопроекти. Така ли е?

- Има законопроекти на опозицията, които се приемат. Но мнозинството има програма, с която управлява, и тя е коренно различна от програмата, която си е поставила опозицията. Ние се движим по нашите програмни документи и правила и по нашето коалиционно споразумение с "Обединени патриоти". Понякога обаче имаме и документи, около които се обединяваме и управляващи, и опозиция. Например такъв беше Договорът за добросъседство с Македония.

Аз мисля, че между управляващи и опозиция трябва да има диалог така, както днес (сряда, 2 май) се срещнаха представителите на хората с увреждания с депутати от БСП и от ГЕРБ, които бяха заедно в "Огледалната зала" и разговаряха. Мисля, че това е конструктивният диалог, който ще даде възможност да се решат реалните проблеми на всички социални групи в България. Когато има бясна конфронтация, това не води до добри решения. Налагането на едно или друго решение по силов начин никога не е било наш приоритет. В повечето случаи и правителството, и ние като парламентарно мнозинство сме се вслушвали и сме приемали някои от предложенията на опозицията, които са наистина конструктивни и които ще доведат до решаване на проблемите.

Не се ли получава така, че ГЕРБ подава едната си ръка на БСП, а с другата удря? Ето, г-н Цветанов призовава за диалог, за консенсус. А в същото време Антон Тодоров идва всяка седмица в парламента и громи по един червен кмет.

- Ами има една приказка: "Каквото повикало, такова се обадило." Знаете, че темата с кметовете я изкараха на дневен ред от БСП. Това е възможност, която г-н Тодоров използва, за да покаже, че и в техните редици се намират хора, които има за какво да се срамуват. Но е важно, ако имаш някакви сигнали, те да бъдат предадени на компетентните органи, защото нещо казано някъде не тежи. Трябва да има реални действия. Ако наистина искаш да се бориш с нещо, трябва да предприемеш реални действия. Само думи не са достатъчни.

Как гледат Вашите избиратели на тези почти всекидневни махленски скандали между управляващи и опозиция в парламента? Твърде често те са и по незначителни въпроси и теми.

- Аз много често си ходя при моите избиратели в Кърджали и мога да ви кажа от първо лице, че някои от тях дори не гледат новините, дори не гледат това, което се случва в парламента, защото им е омръзнало. И само човек, който не си дава сметка, че ние сме тук, за да свършим работа, може да вади ползи от такива дребни заяждания. Или пък от елементарни теми, които да вдигат високо градуса на напрежението. Парламентарната работа е като всяка една работа. Всеки ходи на работа. Нашата работа тук е да правим закони, да решаваме проблеми.

Чух, че г-н Стойнев каза, че парламентът бил една затворена институция. Не съм съгласна. Парламентът е едно от най-публичните места. От началото на годината досега през парламента са минали около 4800 посетители, за да влязат и да видят как работят народните представители. В деня на отворените врати имаше 5000 души, които изпитват уважение към тази институция и са дошли да се информират какво точно се случва тук. Но има и хора, на които сме им омръзнали с нашите непрекъснати крамоли, дебати, дребни заяждания. Трябва да променим нещо. Трябва да променим нещо в темите, които изкарваме на преден план, защото няма да ми е приятно хората да си изключват телевизорите, когато се показва Народното събрание.

Как ще коментирате идеята на лидера на БСП Корнелия Нинова за намаляване на депутатските заплати и отпуски?

- Когато се спомене "антиевропейско говорене", г-жа Нинова казва: ние, БСП, сме тези, които вкараха България в Европейския съюз и НАТО. Когато обаче стане дума, че г-н Миков е премахнал мораториума върху заплатите, тя казва: мен не ме интересува това, което се е случило назад във времето; сега аз съм председател на партията и не ме интересува какво са правили другите. Има двоен аршин. Депутатските заплати винаги са били тема. Ние ще я дебатираме в залата. По депутатските заплати обаче се определят и заплатите на много други институции, включително и на Министерски съвет, президентство, агенции. Там също ще се нанесат корекции. Средната работна заплата в България расте. Безработицата намалява. Икономическият ръст също се вдига. Промени се икономическата ситуация у нас. Контрабандата намалява. Няма тема, за която да се хване опозицията и да има аргументи. Виждате, че те се хващат за такива популистки теми, които са лесни за говорене, бързо и лесно се смилат и които могат да получат обществена подкрепа. За мене това е лицемерие. Но на дебатите, които ще направим в пленарната зала, ние ще изложим своите аргументи "за" и "против" предложенията на БСП.

ГЕРБ управлява вече трети мандат. Не изгубихте ли чувството за самокритичност?

- Не. Аз мисля, че ние понякога сме прекалено критични. Фактът, че толкова бързо искаме оставка от някой колега, на когото са отправили устно обвинение. Фактът, че търсим сметка за определени прояви на наши колеги, в никакъв случай не е показател, че не сме самокритични. Имаме много изострена чувствителност. Дори ако щете тези промени при внасянето и изтеглянето на законопроекти показват, че ние се вслушваме в гласа на хората. Ние чуваме какво искат хората и не страдаме от чувство на безпогрешност. Можем да признаем грешките си. Можем да дадем крачка назад, за да бъдем наистина полезни.

Защо са честите нападения от страна на ГЕРБ към президента? Дали защото още не можете да преглътнете, че това е единствената институция, която загубихте?

- Вижте, президентските избори бяха отдавна. Ние понесохме своята отговорност и правителството подаде оставка. Но хората пак ни избраха. И няма за какво да съжаляваме и да завиждаме, и да изпитваме негативни чувства в тази посока. Ние имаме законодателната и изпълнителната власт. Властта не е на всяка цена. За мен е важно президентът да бъде на всички българи. Независимо кой каква партийна принадлежност има - ГЕРБ, БСП или друга политическа сила. За съжаление изказванията, които прави понякога президентът, водят до извода, че той определено клони към дадена политическа сила и представлява единствено и само този слой на обществото.

Разбира се, не бива трите власти - изпълнителната, законодателната и президентската, да допускат да има конфликт между тях. И тези конфликти трябва да се разрешават със срещи, с истината, казана в очите, без недомлъвки, без медийни изяви, които да объркват хората. Пак ще кажа - президентът премина червени линии, които са валидни за цивилизованите демокрации. Личните нападки не бива да бъдат водещи в отношенията между политиците.

Но лични нападки и минаване на граници има и от страна на г-н Цветанов.

- Аз мисля, че г-н Цветанов направи забележка в посока на становището, с което щеше да излезе като заключение КСНС. В никакъв случай не е отправил обвинение личностно към президента. Не ми се ще институциите да разговарят така. Нека да говорим за политики - тук сгрешихте или там сгрешихте. Ако има сигнали, нека да ги отнесе към съответните институции. Така би трябвало да бъде и този, който е направил съответното нарушение, да си понесе отговорността.

Парламентът търпи много критики не само от видни юристи за качеството на произвежданото законодателство - че закони се пишат на коляно, набързо се приемат, не са придружени с предварителна оценка за въздействие. Смятате ли да предприемете някакви мерки в тази насока?

- Тези обвинения винаги ги е имало. По времето на всички председатели, при всички народни събрания. Всичките ни законопроекти са с оценка на въздействието. Имаме юристи, които с години работят в Народното събрание, те са хора специалисти. Имаме Консултативен съвет по законодателството. Председателите на комисии имат право да наемат по определени теми експерти и да се консултират с този Консултативен съвет. Те разполагат със съответния бюджет, с който могат да покриват разходите си. Разбира се, че винаги има какво да се желае в законодателството. Понякога законите се ревизират бързо, защото определена ситуация е изисквала това. Наистина обаче не трябва да се допуска писане на закони на коляно. Аз мисля, че във времето тази практика може да бъде променена. Законотворчеството като всяка друга дейност се развива. Няма причина да не гледаме в тази посока.

  

Цвета Караянчева е родена на 25 февруари 1968 г. в град Болярово. Завършила е машинно инженерство, а след това е била и на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, а после директор на "Формопласт-Кърджали". Тя е основател и областен председател на ГЕРБ в Кърджали. Депутат в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във