Банкеръ Daily

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ и председател на УС на Асоциацията на банките в Бъ лгария, пред в. "БАНКЕРЪ"

Банките днес са в много по-добра кондиция


"Само за срок от една година банките подобриха с 3% дела на необслужваните кредити."

"Банковият сектор постигна финансов резултат, сходен с този отпреди 10 години."

"2019-а може би ще е първата година от доста време, в която лихвите по еврови и левови позиции ще отбележат увеличение."

 


Г-н Андронов, честит приз "Банкер на годината 2018"!

- Благодаря от сърце. За мен беше много приятна изненада. То се и разбра поради това, че не успях да присъствам на награждаването заради спешни служебни ангажименти. От друга страна пък, е показателно, че наградата не е режисирана, а по-скоро се определя по утвърден ред и правила на вестника. Така или иначе, нямах никаква идея, че ще я получа, но и да знаех, нямаше как да променя  работния си ангажимент. Бих искал още веднъж да кажа, че това не е награда за Петър Андронов, а за четири хиляди и двеста души в ОББ и другите компании на "KBC Груп" в България, които работиха, за да може Петър Андронов да вземе тази награда, макар и със закъснение. Още веднъж благодаря за оценката и признанието! 

Изпращаме 2018 година. Кои според Вас бяха най-значимите събития за банковия сектор през изтичащата година? 

- Най-хубавото на изминалата година бе, че като цяло беше спокойна и позволи на бизнеса, гражданите и, разбира се, на банките да работят в нормален ритъм. На второ място, условията позволиха банките да увеличат резултатите си, да проведат много важно и мащабно прочистване на портфейлите си, защото необслужените кредити намаляха с 3% само за една година - един изключителен резултат, с оглед промяната в развитието и на световната, европейската, а и на българската икономика, за която трябва да се подготвим.

Отлична година като резултати за новия бизнес, отлична година за справяне с наследствата, които банковият сектор има от миналото, и много ключова заради това, че се консолидира политическа воля за кандидатстване в еврозоната, респ. в Банковия съюз. Това бе година със силно изразен позитивен баланс за икономиката и за силно зависимия от нея банков сектор.

Мога да изредя много други положителни ефекти - имаме ръст на кредитирането, увеличение на броя на клиентите на банките, много по-ниски разходи за провизии, сериозни инвестиции в технологии и иновации, има още много други ключови подобрения, които позволиха на банковия сектор да постигне финансов резултат чак сега, който е сходен с този отпреди десет години, и да си осигури солиден капиталов резерв.

По-стабилна ли е банковата ни системата в сравнение с 2016-а, когато беше извършена цялостна оценка на активите на банките и стрес-тестове? 

- Очевидно е по-стабилна. Само за срок от една година банките подобриха с 3% дела на необслужваните кредити, ако се върнем до 2016 г., това е над 5.5% подобрение. Междувременно расте новият бизнес. Капиталовите буфери на целия банков сектор се увеличиха и печалбата като инструмент за стабилизация на банковата дейност и за поемане на рискове също е солидна защита срещу поетите рискове. Смятам, че банковият сектор е в много по-добра кондиция в сравнение с 2016 година. 

Какви са прогнозите Ви за предстоящия преглед, който ще се извършва от Европейската централна банка?

- По принцип проверката е ограничена, засяга част от банките. Много е специфична, затова нека да изчакаме резултатите и тогава да коментираме. На този етап е рано за някакви сериозни притеснения. Във всеки случай обаче  прегледът на качеството на активите е допълнително съществено натоварване за проверяваните банки, които ще насочат голяма част от своите ресурси за провеждане на проверката.

А за лихвите по депозитите и кредитите... 

- Лихвите по доларовите активи и пасиви например вече са под влиянието на промените, които започнаха в Америка преди три години. Помните, че през декември 2015 г. Федералният резерв направи първата малка стъпка с 0.25% увеличение, което се повтори седем пъти - с тенденция да продължи така и през следващата 2019 година. С други думи, ние виждаме как лихвеният цикъл вече започна своя възходящ курс за американския долар. 

Европейската централна банка върви с голямо изоставане, защото очевидно параметрите на икономиката на еврозоната не позволяваха друго поведение. И след близо три и половина години ще започне, както самата тя анонсира, възходящ лихвен цикъл с еврото. Това, разбира се, ще се случи при условие, че нещата се развиват по начина, по който, изглежда, да се развиват в момента. Ако настъпи сериозен обрат, например заради политическа нестабилност или заради икономически резултати в Европа, които са неочаквани, естествено, че ЕЦБ запазва правото си да промени и своите намерения. 

Така или иначе, 2019 г.  може би ще е първата, в която лихвите по еврови и левови позиции след години на понижение ще отбележат първото си увеличение. Предстои да видим.

Това обаче е много условно, защото какво ще предприеме Европейската централна банка, за да направи т. нар. нормализация и да стабилизира паричните баланси, така че да бъдат сравнително устойчиви, зависи изключително и от развитието на глобалната икономика и в частност от икономиката на САЩ. Ако след година-две Федералният резерв отново премине към намаление на лихвите, а в Европа лихвите още са сравнително ниски, за еврозоната и за нас  може да настъпи труден период. Ще се получи така, че преди да са изтеглени излишните пари от предишната криза, може да се наложи икономиката на еврозоната отново да се насърчава с парични инжекции. Дано това не се случва и дано - въпреки че е малко вероятно, ЕЦБ да има достатъчно време да стерилизира свръхпредлагането на евро през следващите години, включително и чрез повишение на лихвите в плавен порядък, както го прави Федералният резерв. 

Не са малко задачите, които трябва да се изпълнят, за да влезе България в механизма ERM II. Какъв според Вас е реалистичният срок за приемането ни в чакалнята на еврозоната? 

- Много пъти вече се каза, че това е политически въпрос. Техническите, технократските срокове са едно нещо, а политическата воля, политическото намерение и политическото разбирателство между България и съответните европейски власти са нещо съвсем различно. Даже техническите срокове да се изпълнят много бързо или пък сравнително бързо, това още нищо не означава на политическия фронт. Там има друг график, друг дневен ред. Дневният ред на политическия фронт са изборите в ЕС, в отделни страни и те диктуват други важни теми. 

Аз слушам повече какво се случва на политическия фронт у нас, а там - очевидно, от наша страна има амбиция ефективната покана за членство да се реализира към края на следващата година. Ако това стане, можем да смятаме, че сме постигнали доста голям успех. Но няма да е никак лесно. Изключително важно е и  че и управителят на БНБ, и министърът на финансите заявиха държавната позиция за едновременно влизане в Банковия съюз и ERM II.

Но паралелно трябва да протичат реформи и в други сектори... 

- Списъкът с изисквания, който се обсъжда с Европейската централна банка, е само за БНБ и банковия сектор. Все пак обаче ние говорим и за преговори с Европейския съюз. В тези преговори се поставят общите добре известни теми за България, които са свързани с много по-широки сфери от финансовия сектор. Страната ни има да свърши много работа. Да беше само банковият сектор, вероятно щеше да е много лесно. 

Какво ще пожелаете на колегите си по случай професионалния празник на банкера - 6 декември ?

- На всички над 25 хиляди служители в банковия сектор, в това число и на колегите от Българска народна банка и от търговските банки пожелавам здраве, както и подкрепата и закрилата на Св. Николай Чудотворец. Пожелавам им да имат признанието на клиентите си, въпреки че това не е никак лесно и просто. И да се гордеят с труда и професията си!

Facebook logo
Бъдете с нас и във