Банкеръ Weekly

Димитър Лазаров, депутат от парламентарната група на ГЕРБ, пред в. "БАНКЕРЪ"

Антикорупционният орган ще се отчита пред парламента


"В законопроекта на МС се предлага колективен орган от пет човека, който се избира от Народното събрание."

"Не бих казал, че парламентарното мнозинство може да да си осигури чадър за един мандат от пет години на тази структура."

"В проекта на БСП е предвиден едноличен антикорупционен орган. И никъде не се говори за контрол на тази агенция, дирекция или организация."


 

Г-н Лазаров, готови ли сте да направите един общ антикорупционен закон от двата проекта - на Министерския съвет и на БСП? На какви отстъпки сте склонни и кои предложения на опозицията бихте приели?

- Официално БСП още не са внесли законопроект. В това, което се говори в публичното пространство от представители на БСП, се споменават някакви принципи, върху които е структуриран техният проект. От друга страна, на кръглата маса, организирана в парламента от министъра на правосъдието г-жа Цачева, се казва, че 70-80% от текстовете буквално повтарят тези на Министерския съвет. А този проект беше пуснат на сайта на Министерството на правосъдието за обществено обсъждане още преди месец и половина-два.

От БСП категорично твърдят, че те няма да отстъпят от техните принципи. Така че да се говори за компромис или обединяване на двата законопроекта е рано. Нека да постъпят в Народното събрание - този на МС официално ще бъде внесен в края на септември с корекциите, които може би ще бъдат нанесени след края на публичното обсъждане. Нека колегите от БСП официално да внесат и техния, за да можем да говорим.

Юристи твърдят, че основната разлика между двата проекта е, че този на БСП набляга на разследването, а правителственият - на превенцията. Според Вас кое трябва да има превес в нашите български условия?

- В законопроекта на МС не е само превенция. В него има обединяване на компетенциите на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси като правомощия - защото конфликтът на интереси, ако не се предотвратява, това създава корупционна среда - с компетенциите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество или т. нар. конфискация, което не е превенция, а последица от вече извършено корупционно поведение. И съответно от декларациите на представителите на високите етажи на властта в Сметната палата, където те се подават и стават публично известни. За разследването си има разследващи органи - следствие, прокуратура, дознание. В законопроекта на МС се прибавя и дирекцията "Корупция", която е към ДАНС в момента и се занимава с това да установява факти, да прави проверки за корупционно поведение. И при наличие на събрани данни и доказателства да се образува досъдебно производство. Общо взето, когато има сигнали до прокуратурата за извършени престъпления във високите етажи на властта, те се възлагат точно на тази дирекция в ДАНС - да проверят, да съберат доказателства, за да се образува досъдебно производство.  А в проекта на БСП, от една страна, се говори, че се набляга на разследването, а, от друга страна, е включена тази дирекция в Сметната палата, пред която се подават декларациите. Като че ли са нахвърляни някакви идеи, които не мисля, че биха довели до по-добрия резултат.

Добре, но при тази репутация в обществото на съдебната ни система и ниското доверие в съда и особено в прокуратурата няма ли да е по-добре наистина независим орган да се занимава с тези разследвания на корупцията по високите етажи?

- Няма да коментирам репутацията на съда и прокуратурата. Но какъвто и орган да е, където и да бъде поставен, то в крайна сметка прокуратурата е тази, която внася обвиненията, преценява дали са налице данни и достатъчно ли са събраните доказателства за извършено престъпление, за да бъде повдигнато обвинение и да бъде привлечено едно лице като обвиняем, т.е. да се внесе обвинителен акт. И съдът е този, който преценява дали са налице доказателства за извършено престъпление и се произнася с присъда - осъдителна или оправдателна.

Аз не съм изцяло съгласен с Вашето твърдение за репутацията. Едва ли не по този начин елиминираме съда и прокуратурата. Това е нещо, което е било познато преди много години, когато са се произнасяли актови присъди, без да участват съдът и прокуратурата.

Но искам да Ви дам един пример. Общинският съветник от гр. Септември Лазар Влайков, който вече е изключен от ГЕРБ, има зад гърба си побои, нападение с нож и други престъпления, но е останал недосегаем за правосъдието, защото местният прокурор му е приятел и е държал чадър над него. И се стигна до убийство. А това е можело да бъде предотвратено, ако е бил наказан за предишните простъпки?

- Не съм запознат с фактите по този конкретен казус, а и не очаквайте от мен да коментирам нещо, когато има досъдебно производство. Но да се върнем на въпроса. Да, орган, който разследва, но прокуратурата е тази, която привлича едно лице като обвиняем и внася в съда обвинителен акт. Говорим за орган, който осъществява досъдебното производство под контрола на прокуратурата. То така е по конституция. Всичко друго би било противоконституционно. В проекта на БСП в интерес на истината, искам да бъда точен, не е предвидено да се извършва разследване и този разследващ орган директно да внася материали в съда. Няма такова нещо. Там са предвидили разследването, което в момента се извършва от полиция и следствие, да бъде извършвано от този орган.

Но някои политически сили, бивши коалиционни партньори на ГЕРБ в миналия парламент, както знаете, застъпват т. нар. румънски модел, където има независим прокурор.

- Да. Но в проекта на колегите от БСП не е румънския модел, а ние говорим за него и този на МС. В проекта на БСП е предвиден едноличен орган. И никъде не е предвиден контрол на тази агенция, дирекция или организация. Кой ще ги контролира? На кого ще се отчитат? И е предвиден един директор или административен ръководител, който се разпорежда еднолично. Да, колегите казват - ама, ние сме предвидили двама заместник-председатели, които се избират с квалифицирано мнозинство от Народното събрание. Но, първо, тези  заместник-председатели нямат абсолютно никакви други правомощия или компетенции. Еднолично един човек взема решенията в този орган. И, второ, това е противоконституционно -  така, както те са

го предвидили като текст, защото изборът на органи с 2/3 мнозинство в парламента е изрично предвидено в конституцията в кои хипотези се прави. Във всички останали случаи конституцията казва, че изборът се прави с обикновено мнозинство. Явно колегите на са били достатъчно добре подготвени в частта кое е конституционно и кое противоконституционно. Докато в законопроекта на МС е предвиден колективен орган от пет човека, който се избира от Народното събрание. Съгласете се, че въздействието върху един колективен орган от пет човека, излъчени или избрани от различни политически сили в това Народно събрание, се предполага, че ще бъде по-невъзможно, отколкото въздействието върху един едноличен орган.

С предложението за този колективен орган отпада ли спорът кой да назначава ръководителя на антикорупционната структура?

- Народното събрание го избира. Избира председател, двама заместник-председатели и останалите двама членове на този колективен орган. В интерес на истината в законопроекта на МС е предвиден и парламентарен контрол върху дейността на този орган. Да се отчита пред съответната парламентарна комисия. Така, както МВР и ДАНС се отчитат пред Комисията по вътрешен ред и обществена сигурност. Така, както според последните изменения в конституцията (и през 2007-а, и през 2015-а) председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, Инспекторатът към ВСС през Висшия съдебен съвет внасят в Народното събрание ежегодни доклади за тяхната дейност, които се разглеждат от народните представители. Това е една форма на отчет и публичност на тези органи пред гражданското общество при спазване на принципите за независимост на съдебната власт. В законопроекта на БСП няма предвиден никакъв такъв ред за публичност, за отчетност и в някаква степен контрол от страна на Народното събрание. Това е обезпокоително. То е притеснително.

Какъв е проблемът президентът да назначава председателя на този орган, а парламентът да избира заместник- председателите? Така няма ли да се осигури по-голяма независимост на този орган? Опасенията са, че ако парламентарното мнозинство избира ръководителите, то ще си осигури чадър срещу разследвания.

- Не бих казал, че за един мандат от пет години на този орган парламентарното мнозинство би си осигурило чадър. Да разбирам ли тогава - че ако президентът назначи еднолично този ръководител, както е по проекта на БСП, и има служебно правителство, назначено от президента, което може да продължи два, три, четири и дори пет-шест месеца, държавният глава едва ли не си прави чадър? Кой ще контролира, когато има служебно правителство? Нека да погледнем и другите органи. Аз не мога да се сетя за такъв, на когото президентът еднолично определя ръководството (изключвам посланиците, но и там става с консултации). Да, президентът има квоти в Конституционния съд, има представител в СЕМ, в ЦИК. Но съставът на КС си избира председател, а останалите - Народното събрание.

Вие сте един от депутатите, които членуват в доста групи за приятелство с други държави, като те са основно от бившите соцстрани или от Балканите. Защо избрахте именно тях?

- Някои от държавите от остатъчна Югославия в момента се подготвят за членство в ЕС и в част от тях има много интересно законодателство в областта на антитероризма. Някои от държавите от бившия Съветски съюз също се подготвят да кандидатстват в Общността. Аз бях член на правната комисия и в 41-вото НС и в региона поне един-два пъти съм участвал в среща на Балканските държави, където се дебатира точно това: законодателните промени, конституционни, устройствени или изборни правила в тези държави. България вече е член на ЕС и към 2007 г. това законодателство беше синхронизирано. Но виждате, че продължаваме да правим промени в законите - или по препоръки, или по регламенти и директиви – за да съответстват нашите закони на европейското законодателство. Това е бил интересът ми.

 

 

Димитър Лазаров е роден на 21 октомври 1954 г. в Пловдив. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". По професия е юрист, дълги години е работил като следовател. Владее руски език. Депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Член на правната парламентарна комисия и на Комисията за контрол на СРС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във