Банкеръ Daily

Иван Костов, бивш министър-председател на България, пред в. "БАНКЕРЪ"

Алтернативата на "Белене" са възобновяемите енергоизточници


"Белене" е нежизнеспособен проект и заради това няма да бъде реализиран от частен инвеститор.

Оборудването трябва да бъде продадено. А съдбата на площадката в  Белене е необходимо да се реши позитивно - тя може да се използва за възобновяване на инвестиционния интерес към Северозападна България.

 


Въпросът да има ли  втора атомна централа в България отново е на дневен ред. В последните месеци властта опипваше почвата и проверяваше обществените нагласи за строителството на "Белене", включително и чрез публикуването на доклада на Българската академия на науките по темата. След него дойде ред на енергийните експерти да изкажат позициите си. Именно затова на 20 февруари в Народното събрание се проведе дискусията "Изграждането на АЕЦ "Белене" - целесъобразност, алтернативи, икономически модели", организирана от Българския енергиен и минен форум. Идеята бе да се съпоставят различните подходи, данни, модели, както и да се обменят становища и заключения. Те ще бъдат събрани в общ документ и изпратени на правителството, Министерството на енергетиката, на Българския енергиен холдинг и ръководството на парламентарната енергийна комисия. Организаторите смятат, че тези мнения могат да послужат на изпълнителната власт при изготвянето на новата енергийна стратегия на страната (България е една от малкото държави в Европа, която няма такъв документ).

Експертите се обединиха около мнението, че решение за бъдещето на "Белене" ще може да се вземе едва след като стане ясно каква ще е съдбата на ТЕЦ-овете у нас, т.е. дали те ще успеят да покрият европейския регламент за разрешените емисии от вредни вещества.

Може би най-остро против проекта се изказа бившият премиер и сегашен ръководител на "Центъра за анализи и изследване на рискове" към Нов български университет - Иван Костов. 

Г-н Костов, защо смятате, че няма добър вариант за изграждането на "Белене"? 

- Становището на Центъра за анализ и управление на рискове е изработено на базата на почти паралелен анализ на този, който е направен от БАН. И той ни е убедил, че всички аргументи, които се привеждат, че проектът е жизнеспособен в какъвто и да е вариант - с проектна компания и кредитиране, са много ниско вероятни. Няма шанс този проект да е поне средно вероятно успешен. Още повече че е ненужен. Нашите оценки показват, че към споменаваните 10 млрд. евро за строителството на "Белене" е необходимо да се добавят поне 1-2 млрд. евро допълнителни ценови субсидии, които са забранени от Европейския съюз. И тези ценови субсидии трябва да се плащат всяка година -  в най-добрия случай до 2051-а, а в най-лошия - до 2063 година. Представяте ли си що за проект е този, който излиза, грубо казано, на печалба след 2051-ва. Колко несигурно е това...

Как тогава да реагира страната при евентуалното затваряне на ТЕЦ-овете, каквито са плановете на Брюксел? 

- Не е вероятно затварянето на ТЕЦ-овете. Не може да бъде определено като такова, тъй като под вероятно се разбира средно вероятно, т.е. около 50 процента. Първо, за страни като България предстои Брюксел да вземе решение, с което да дерогира експлоатацията на въглищните централи поне до 2030 година. Така че затварянето, ако изобщо говорим за затваряне, или проблемите пред тях, свързани със защитата на околната среда след 2030-а, ще могат да бъдат решени, като преминат на газ. Това преминаване на газ вероятно ще удължи живота им с поне още 10-15 години.

Страната ни ще е енергийно стабилна и след 2030-а. Сега има голям излишък на електрогенериращи мощности. Така че при програмата за нови мощности от 1500 мегавата, която споменах (бел. ред. - на форума), плюс връщането на 630 мегавата в ТЕЦ Варна, като новият собственик ги направи на природен газ, това на практика са 2000 мегавата. Тези 2000 мегавата могат да заместят излизащи от строя мощности, което ще стане някъде в по-далечно бъдеще. 

Има и други варианти. В момента се развиват такива технологии, които да улавят въглеродните диоксиди. Знаете, че в "Мариците" улавят серните окиси. Например Норвегия разполага с такива технологии за улавяне на въглеродни диоксиди, за втечняването им, пресоването и складирането им. Много е възможно въглищните централи да продължат работа вследствие на технологичен пробив в сферата на улавянето на въглеродните диоксиди и складирането им в стари мини и т.н. Тоест предвид много бързото развитие на технологиите изводите, че те могат да бъдат затворени, са малко вероятни.   

Част от оборудването за новата атомна централа е готово и платено. Какво да се прави с него оттук нататък? 

- Трябва да се направи опит техниката да бъде продадена. Напомням, че един чешки реактор за АЕЦ "Белене" беше продаден навремето. Една грешка не бива да се поправя с втора грешка или със система от други грешки. Това само ще задълбочи проблема, няма да го да реши. Но съдбата на площадката в Белене е необходимо да се реши позитивно, защото тя е индустриална площадка и може да се използва за възобновяване на инвестиционния интерес към Северозападна България. Задължително е това да се направи и тогава щетите ще бъдат намалени. 

Някои експерти наричат "Белене" политически проект и посочват като негов най-голям проблем зависимостта от Русия. Съгласен ли сте с подобни мнения? 

- В миналото, в качеството си на политик, може да съм гледал на проекта по политически начин. Но сега ние сме го анализирали само и изцяло от гледна точка на международния стандарт за анализ, оценка и управление на рискове. Не сме разглеждали политическите рискове - освен там, където политическите решения правят невъзможни или с нулева вероятност сценариите, разисквани от БАН.

Аз не съм в позиция да разсъждавам за проекта като за политически. Но да се нарича той политически с идеята да се зачеркнат всички финансови, икономически и енергийни възражения срещу него, за да се прокара, това би било много груба грешка. Защото няма оправдания да се прави политически нещо, което експертно не издържа на критика. 

Не може ли централата да се реализира само с частни инвестиции? 

- Анализът, който ние сме направили, показва, че АЕЦ "Белене" е нежизнеспособен и заради това няма да бъде реализиран от частен инвеститор. Със сигурност няма кой да го реализира. Единственият вариант, който може да стане вероятен, е: ако държавата изцяло се ангажира с проекта и с неговото изграждане - да създаде проектна компания, да влезе с допълнителни суми - с още милиард и нещо, да направи 50 на 50 проектното участие и кредита. Ако държавата се съгласи да субсидира ценово двата блока на централата, при положение че даде държавна гаранция за кредита - тогава може. Но това означава да се стовари много голяма тежест на данъкоплатеца. По моя преценка при този вариант на държавата ще й трябват допълнително 1.2 млрд. и още между 1-2 млрд. да плаща ценови субсидии сумарно, оценени с нетната настояща стойност на проекта. 

Виждате ли като алтернатива на "Белене" изграждането на нов блок в АЕЦ "Козлодуй"? 

- Нов блок в Козлодуй не може да бъде поет от системата заради сигурността на доставките. Не може да се управлява система с такива огромни мощности, които общо надвишават минималната мощност на потребление в пролетните месеци. През тези месеци консумацията на електроенергия в България спада на равнища около 3000 мегавата. Фактически V, VI блок и едни VII блок с мощност от 1100 мегавата ще надвишат тези 3000 мегавата. Тоест  ще трябва по време на пролетните и есенните месеци централите да излизат от експлоатация и да не работят, което силно ще влошава техните финансови резултати. 

Алтернативата на АЕЦ "Белене" са ВЕИ, природен газ за върховите натоварвания, за компенсиране на ВЕИ. Голямата алтернатива е скрита в производството на електроенергия за собствени нужди от фабрики, болници, училища чрез фотоволтаици, поставени на покривите. Алтернативата е изграждането на зелени градове, които се снабдяват изцяло с възобновяеми енергоизточници. Това е най-съвременната тенденция, която също не е отчетена в докладите на БАН, а тя неминуемо настъпва.

 

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. В края на 1990-а става министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов. Остава на тази позиция и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров. През 1994-а оглавява Съюза на демократичните сили. През 1997-а е избран за министър-председател на България. През 2004-а напуска СДС и създава партията "Демократи за силна България". Оттегля се от активната политика през 2013 година. Тогава основава изследователската лаборатория "Център за анализ и управление на рискове" към Нов български университет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във