Банкеръ Weekly

Професор Недим Генджев, председател на Висшия духовен съвет на Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание в Република България и бивш главен мюфтия

Историята с правоприемството си е мошеничество...

Г-н Генджев, Главното мюфтийство предприе истински десант в съдилищата в цялата страна с цел да постигне "възстановяване на собственост" върху имоти, които според исковете са били собственост на т. нар. вакъфи. А в съвременния турски език "вакъф" означава благотворителна фондация. Според определението за "вакъф" обаче дори в Османската империя (и в други ислямски страни) става дума за недвижим имот или за движимо имущество, предадено от държавата на някаква общност за религиозни или благотворителни цели, но определено - само за ползване. В тази връзка смятате ли, че претенцииите на мюфтийството са основателни?

- Главното мюфтийство, ръководено от Мустафа Хаджи, наистина е предприело мащабна акция по усвояване на крупна сума от дарители в Турция с цел да осигури финансирането на тези искове. Но той буквално мами своите благодетели, защото през 2011-а, след незаконното му влизане в мюфтийството, се отказа от иск, който аз заведох за "правоприемство", като бях спазил всички законови препоръки за това дело. Той се оттегли от този исков процес и така превърна "законовата си" претенция за имоти в напълно нелегитимна. Когато нямаш правна основа за водене на делата, кои са обективните ти претенции? Аз върнах на мюфтийството редица имоти още преди появата на т. нар. закони за реституция. Актувах като собственост дори софийската джамия Баня Баша и много други, огромна покрита собственост в страната, емблематични имоти като хотел "Балкан" в Русе и три култови къщи във Варна - никой не ми попречи. Законите за реституция също дадоха възможност да се възстановят незаконно отнети имоти на изповеданието. Но това, което осъществява под диктовка на Анкара Мустафа Хаджи, е реставрация на османската собственост в България и дали пък точно Мустафа Хаджи е неин правоприемник? Бих казал, че това е голяма хапка за него.

Харесва ли ви това, което се случва?

- Как да ми харесва фактът, че ръководители на изповеданието нямат една игла на свое име в България. Всичките им имоти са в Турция. Те са взети на ръчно управление от Анкара, двадесет и осем ходжи от Турция - дубльори на районните мюфтии, управляват мюфтийството, а то се води българска институция. Как да ми харесва това? Аз съм и си оставам български гражданин. Милея за тази страна, костите на моите предци са тук, децата ми са тук, внуците ми се развиват в тази страна и аз се гордея, че я наричам своя Родина. Дали това е така за хора, които нямат собственост тук, децата и близките им са в Турция и един ден те спокойно ще си отидат там, където ги влече сърцето? А аз ще остана и ще се боря мюсюлманското изповедание да има автономията и самочувствието, но на българска институция.

Според Вас в момента прави ли се разлика между държава и вероизповедание? Задавам този въпрос, за да ни обясните според Вас каква е разликата между интересите на която и да е религиозна общност и тези на държавата по отношение на собствеността върху тези български имоти, голяма част от които са обявени, и то преди много години, за културно-исторически паметници?

- В спора за няколко имота се показа истинското лице на Мустафа Хаджи. Той е зарязал 350 джамии без имами, няма грижа към съществуващите ходжи, храни с парите на Турция малка група от 300 души, а останалите над седемстотин тънат в мизерия със селските си пенсии от по 30 лв. и милостта на вярващите,които им събират по 80 лева. И това е всичко, с което разполагат. Мустафа Хаджи се шири в охолство и преките му подчинени също, а сегашната мизерия на училищата, които аз изправих на крака през 1990-а, е пословична. Децата избягват религиозното обучение, а Висшият ислямски институт, който отвоювах от премиера Андрей Луканов, оправдава само средствата за издръжка на ръководството, с които се обслужват не повече от 50 студенти. В администрацията на Мустафа Хаджи се мъдрят 28 районни мюфтии, а джамиите са празни, религиозното обучение е в ръцете на сектанти. Парите за книги и религиозна литература липсват. Аз издадох първия Коран, преведен на български език, вероучението и молитвите за населението на Родопите и съдействах за освобождаването на 31 политически затворници, забравени от Ахмед Доган в затворите през 1992 година. Тези хора бяха освободени и помилвани от президента Желю Желев по моя молба. А още неразградената Държавна сигурност ги екстрадира от страната във Виена и в Истанбул с по 50 долара и задграничен паспорт. Така се подмени и ръководството на мюфтийството. Държавна сигурност наложи агент "Андрей", чрез агент "Сава", а аз си останах обикновен разжалван преди възродителния процес офицер от Държавна сигурност, работил за сигурността на българската държава по турска линия, т.е. срещу турската агентура в България.

Според Закона за вероизповеданията (от 2002-а) за всички действащи вероизповедания (от "Свидетелите на Йехова" до "Мюсюлманско изповедание"), с изключение на Българската православна църква, бе предвиден задължителен съдебен ред за регистрация, за да придобият статута на юридически лица. Сега на практика новото юридическо лице "Мюсюлманско изповедание" се позовава на доста спорни документи, чрез които доказва "правоприемственост" между него и местни поделения -религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 година. Колко основателни са тези искания? И дори да предположим, че в по-голямата си част такава приемственост бъде открита, тя става ли основание за претенции за собственост?

- Изложих ви преди малко историята на това "искане" от Мустафа Хаджи до съда, който му присъжда половин България, а една трета му отказва. Това е спекулатвно, незаконно и противоконституцинно дело. Ние като Мюсюлманско, сунитско-ханефитско изповедание сме обжалвали това решение на Софийския градски съд, дори сме сезирали прокуратурата да го отмени като противоконституционно. Но засега Темида нещо се бави. Подозирам, че това мотаене е, за да се види какъв ще бъде изходът от вече заведените дела. Те, както виждате, изправиха на крак полицията, прокуратурата, Висшия съдебен съвет и магистратската съвест на Съюза на съдиите в България срещу хората, които просто не вярват в искреността на Хаджи и на неговите юридически маньоври. Не, това с правоприемството е мошеничество. А когато се опитваш да отстоиш дори една справедлива кауза, като се опираш върху измама, всичко се превръща в една голяма престъпна авантюра. Само не мога да разбера ролята на Висшия съдебен съвет, на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи - те участват ли в тази авантюра, или просто остават мълчаливи свидетели. Ако участват в нея, то категорично са взели страната на лошия герой, ако пък са само безучастни свидетели, пак не е добре, защото може, без да усетят, да изтърват духа от бутилката.

Искам да Ви дам един пример. Българската държава е собственик на сградата на Софийския университет, на "Ректората". През 1906-а държавата обявява конкурс за строежа на този сграда, за да удовлетвори нуждата на създаденото още през 1888-а висше учебно заведение. И въпреки че голяма част от финансирането идва от частни дарители (най-големите, както е известно, са Евлоги и Христо Георгиеви), тя остава публична държавна собственост. Може ли сега юридическото лице "Софийски университет" да предяви претенции към тази собственост. Има ли сходства в този казус и казуса с исканията на мюфтийството да придобие собствеността върху някои училища например?

- Имотите, за които претендира Реджеб Ердоган чрез Мустафа Хаджи, са символни за неоосманизма и за османските химери на турски "халиф". Но в България някои от тях - и то още преди Освобождението, не са били молитвени домове. Те са имали други функции, а по-късно са били и изоставени. Нещо повече - при разпада на Османската империя са подписани редица договори, според които част от тази собственост е предадена на българското царство, т.е. на българската държава. Смисълът на Закона за вероизповеданията е да върне незаконно отнетото, одържавено насилствено имущество на изповеданието. Но случаят с имотите, около които сега се шуми, не е такъв. Държавата вече оценява, че в наследство има богата култура (включително и османска) и с помощта на европейски фондове се стреми да я реставрира, експонира и покаже на света като културно-мюсюлманско наследство на България. За съжаление Мустафа Хаджи иска да ни върне в ерата на османизма и да пренебрегне факта, че сега такава държавна субектност не съществува.

Трайно приетата практика в Европа, която се е превърнала в нейна ценностна система (и залегнала в многобройни европейски директиви и вътрешнодържавни наредби и закони), е, че правото да се изповяда дадена религия, известно с конституционното си наименование "свобода на съвестта", е лично, а не групово. Това не следва ли да се тълкува така: всяка държава членка дава право в нея да бъдат изповядвани различни, позволени от законите религии, но в никакъв случай не означава задължение да им осигурява собственост. И не е ли въпрос само на добрата й воля тя да преотстъпва, но само за ползване, свои имоти?

- Главното мюфтийство възниква като българска институция още през 1887-а с появата на мирновременните правила на княз Дондуков-Корсаков. Те са били своеобразна гаранция за религиозните права на мюсюлманското население, останало в пределите на новосъздадената българска държава. Да не забравяме и факта, че български мюфтии са участвали в направата на Търновската конституция. По-късно - през 1919-а, се е появил първият Устав на изповеданието, утвърден от Княз Батенберг. Държавата винаги доброволно се е грижила за административния апарат на мюфтийството, хората там са имали статут на държавни служители. Мюфтийството е имало имоти, училища и джамии, които са се издържали от ниви и гори, които са им принадлежали. Дори цар Борис е дарил на Нюваба (религиозно училище) в Шумен над 300 хил. дка земя. Затова аз казвам, че държавата е прекалено демократична и сте много права, че религиозните права са индивидуални, а не групови. Но, ако ми разрешите, ще Ви кажа,че радикалните салафити отричат този демократичен постулат. Те насаждат груповите права като обществено поведение и на базата на различността искат сегрегация и изолационизъм. А характерно за салафитите е социалната изолация в условията на активна религиозна пропаганда, каквато се осъществява чрез радикалните проповедни. Но това е и социален риск през пълноценната социална изява на вярващите. Този риск се свързва с отношението към друговерците и неверниците - сред салафитите се формира разбирането за непълноценност на хората с друга религия, което безспорно представлява основа за религиозна дискриминация. Това води до разделение в обществото - на хора, вярващи в исляма, и на всички останали. Което си е нарушаване на основни демократични права на гражданите, в случая равноправието. На гражданите е отнето правото на религиозно самоопределение, т.е. правото на свободно вероизповедание, защитено от конституцията. В този групов екстаз се ражда реваншизмът и се отрича светската държава и се ражда утопията за шериатската държава.

Като човек, занимавал се години наред с проблемите на мюсюлманите у нас, разтревожен ли сте от явления като салафитите в Пазарджик, които очевидно формират отделна мюсюлманска общност, различна от тази, свързана с Главното мюфтийство. А още повече, че извършват дейност без отделна регистрация, или с други думи, ползват тази на "Мюсюлманско изповедание"?

- Аз малко като че ли изпреварих този въпрос, но ще продължа своята мисъл. Работещите изцяло в традицията на салафизма проповедници не допускат съмнение. Подобно разбиране влиза с трайно противоречие със светския характер на българската държава и в същото време - с гражданските права, свързани с гарантираното право на различие. Мустафа Хаджи е разкъсван от противоречия да защити ли салафитите, които покровителства и представлява пред обществото, или да се мъдри в държавния протокол по офицални церемонии. Налице е обаче организирана дейност, насочена към изграждане на стандарт на религиозна пропаганда, която се основава на нетрадиционна интерпретация на Корана. Според мене в сравнително дълъг период от време организираната дейност на подсъдимите е протичала, изхождайки от целенасочения подбор на литературата и подготовката на проповедите. Анализирайки всички елементи от действителността им в България и фактите от делото, считам, че в определен момент напрежението в общността може да прерасне в конфликт с тежки последици по отношение на гражданския мир.

След всичко казано дотук смятате ли, че у нас има подходяща среда и условия за проявата на радикален ислям? И ако е така, откъде идват емисарите и как се установяват в страната ни и кой ги толерира?

- Налице е организация, с ръководител и членове. Тя се занимава с пропагандна дейност, чрез която се разпространява нов тип религиозна идеология. Организацията е тайна, което се констатира от цялостната дейност на Мустафа Хаджи, нерегистрирана, с конкретни цели и висока степен на организираност - ръководител и членове. Дейността му като покровител на салафитската идеология и на подсъдимите в Пазарджик е била финансирана от външен източник, като е имало и определен начин на отчитане на свършената пропагандна дейност извън страната. За съжаление толерира ги българската държава с псевдо или криворазбраното чувство за толерантност. Това е опасно нещо, но ние всички ще теглим последиците от него. Аз няма да си обясня никога как един български премиер ще допусне друг, чуждестранен премиер, с когото си говорят чрез превод в "ефира" от депутат, да му нарежда: "Искам Генджев вън от мюфтийството!!!". И българският премиер да изпълни тези заповеди. Няма да крия героите на тази "седенка" - те са Бойко Борисов, Касим Дал и "заповедникът" Реджеб Ердоган. Това се случва именно в момента, когато предизвиках първата ревизия в мюфтийството от мандата на Мустафа Хаджи за периода 2005-2010-а. Тази ревизия приключи, той има да плаща на държавата милиони, а реално ги взима от мюсюлманите. Вместо с него да се занимае прокуратурата, да го разследва за безстопанственост, данъчните крият от мюсюлманите и от обществото ревизионния акт. И ние не можем да подадем жалба, а трябва да плащаме. От обширния материал в предишния брой на в. "БАНКЕРЪ" научихме, че редица имоти са възбранени от данъчните и ако мюфтийството спре да плаща, ще бъдат продадени, нали така? А това не са ли вакъфи, които не могат да бъдат загубени? Какво ще правим, ако държавата ги продаде, за да си вземе парите? Кой ще е виновен - Хаджи или държавата? Или това е допълнителният рекет от Ердоган - ще плаща донякъде задълженията на протежето си Хаджи, и когато спре, пак ще има възможност консулите му в България да пишат депеши до институциите, че държавата ограбва и потиска мюсюлманската религиозна общност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във