Банкеръ Weekly

Интервю

Мога да се справя и в Брюксел, и в София

Депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев пред "БАНКЕРЪ"

Г-н Дончев, ГЕРБ обяви, че подготвя пореден вот на недоверие срещу кабинета "Орешарски". Този път темата ще е сигурността. Вярвате ли наистина, че правителството ще падне?

- Сегашното парламентарно мнозинство вече не може да бъде свалено с вот на недоверие. Но тази парламентарна процедура дава възможност за въпроси и отговори. А вотът на недоверие в крайна сметка е шанс и за управляващите.

Както и начин опозицията да трупа рейтинг.

- Разбира се. Но няма лошо да чуеш какво говорят пет-шест бивши министри с много повече опит в управлението, отколкото тези в сегашния кабинет. Да си записваш критиките и аргументите.

Какво прочетохме в последния доклад на ЕК за България и какво според Вас искаха да ни кажат нейните експерти?

- Това не е експертно четиво, по-скоро е политически инструмент. За колегите от ЕК нямат значение един или друг частен случай. В текста се коментират проблеми на системата, става дума за някаква склонност към патологичното им възпроизвеждане. Странно е, че всички политици имат удивителната неспособност да разчитат посланията.

Всеки мисли, че ако даден случай бъде замазан, той се решава. Няма такова нещо. Въпросът не е кой е избран и впоследствие оттеглен като шеф на Държавна агенция "Национална сигурност". Звучи гротескно, но не е така. Най-големият проблем е, че подобно нещо може да се случи по начина, по който се случи, че и да се репликира.

В предишните доклади имаше патос и устрем от страна на авторите. Сега има умора, което е лоша новина, когато е реакцията на ключов партньор. А най-тревожното е, че някой от правителството съумя даже да види в доклада персонални похвали. Европейските институции отдавна не се съмняват в умението ни да произвеждаме закони и планове за действие. Проблемът е свързан със спазването на постановеното в текстовете им.

Започналата 2014-а бележи новия седемгодишен програмен период. Имате ли усещане, че сме готови, или пилеем време с междупартийни войни?

- Да отбележа все пак, че в момента се изпълняват проекти, сключени от нашето управление. Но в същото време трябва да се подготвя следващият програмен период. Тази игра е на дългите пасове. Важно е дали проектите се изпълняват максимално добре и с необходимата скорост. Лично аз дочух коментари как някой се похвалил с високите темпове на плащане. Но в края на миналата година те са били по-ниски, отколкото в началото й.

Иначе от първата година на новия програмен период вече мина един месец. И не за да се формира политическа интрига, но искам да попитам дали сме максимално мобилизирани. За да вървят реални физически плащания, трябва да имаме одобрено споразумение за партньорство, одобрени текстове за оперативните програми, да са минали процедурите на акредитациите по отношение на органите, които ще извършват разплащането. Трябва да е подготвена схема за безвъзмездно финансиране, да е приет пакетът от нормативни актове. Кандидатите трябва да представят проектите, те да бъдат оценени, да се сключат договори. Ако този процес не бъде отворен до месец май, вероятността бенефициент да направи плащания към фирма изпълнител е нулева.

Допускате, че управляващите не работят в тази посока?

- Питал съм няколко пъти, но категоричен отговор нямам. Мога да кажа какъв беше планът отпреди година. Тогава де факто имаше на 85-90% разработено споразумение за партньорство. Споразумението, по което се работи сега, е на 65-70% същото.

Не забравяйте, че за сегашния програмен период България започна подготовка твърде рано. Поради това вече два пъти подава проекти за споразумение за партньорство към Европейската комисия и те се връщат с коментари. Което значи, че една част от пътя вече е извървяна. А планът беше най-късно до пролетта да има одобрено споразумение. Авансово всяка държава членка има право на това. Дори ако трябва с буферно национално финансиране да тръгнат другите схеми. Има няколко такива, които са абслютно безспорни. Тук мога да спомена проектите по "Околна среда". Също сектор "Води", който със сигурност ще бъде основна част от финансирането, каквито и спорове да има. В оперативна програма "Транспорт, пътища и железници" редица проекти вече са базирани и част от тях се изпълняват още от предишния програмен период - Лот 3 на автомагистрала "Струма" или самият тунел под Шипка. Или пък София - Септември като част от целия проект за бърза жп връзка, София-Бургас и т. н. На тези проекти няма какво да им се чудим. За професионална квалификация по "Човешки ресурси" трябва да се вкарат 200 млн. лв. национално финансиране, което впоследствие да бъде реимбурсирано от ЕК.

Икономиката ни е зависима от европейските пари и един празен такт ще се отрази на параметрите, свързани с растежа. Затова планът беше да се бърза. Но вече е късно.

Няма как да не Ви попитам и за подготвяните промени в Закона за обществените поръчки. Преди две години нормативът беше изменен под вашето ръководство. Сега отново участвате активно в пренаписването му. Но наложително ли е в действителност толкова често да бъде редактиран?

- Тази промяна в закона беше излишна. За съжаление тя е подчинена по-скоро на пропагандни тези от рода на загриженост за малките и средните предприятия. В текстовете, които вече са одобрени от правната комисия в парламента, няма такъв, който обслужва целенасочено или променя в благоприятна посока режима за малките фирми.

Първоначално имаше предложение една част от поръчката задължително да се дава на подизпълнители, но тази идея не срещна подкрепа сред депутатите.

- И по-добре, че не беше одобрена. Всеки, който познава системата в детайли, добре знае до какви изкривявания можеше да доведе това. Въвеждането на подобен режим, особено в комбинация с директно плащане към подизпълнителите, категорично създава неимоверен корупционен потенциал и де факто отваря един вторичен черен пазар за подизпълнители. Всеки недобронамерен възложител би могъл да си направи обръч от подизпълнители. Който и да се появи при него с идеята да кандидатства по някоя поръчка, ще научи, че без участието на някоя от тези фирми няма шанс да спечели. Да предположим, че се съгласи на тази уговорка и започне да изпълнява поръчка. Възложителят обаче решава, че е недоволен от нещо, плаща директно на подизпълнителя, разбирай на себе си, и оставя основния изпълнител да пие една студена вода. За щастие този сценарий вече няма как да се реализира, тъй като текстовете отпаднаха.

Но да се върна към твърдението си, че изменението на Закона за обществените поръчки е излишно. Честите промени, дори и хубави, водят до сериозни проблеми. Един правен режим няма как да работи добре, ако всеки път се налага да се чете из основи законът. Той трябва да е част от интуитивната текуща практика. Законовият ред трябва да се превърне в навик. Но у нас това няма как да стане. Ето сега приемаме едни поправки, а догодина ще сме задължени да направим други - заради европейската директива.

Задължителният дял за подизпълнителите отпадна, но пък изненадващо бе прието предложението на Борислав Гуцанов възложителите да могат да дават поръчки на свои фирми без конкурс. Това предизвика и остри критики от страна на бизнес организациите.

- Нека припомним и критичното становище на Сметната палата отпреди две години, когато аз самият бях предложил, макар и доста по-рестриктивен вариант на "ин хаус" поръчките. Факт е, че подобна правна възможност съществува на база на едно решение на Европейския съд. Но също така е безспорно, че във вида, в който бе одобрено предложението, то ще създаде проблеми. И ще обясня защо. Първо, ме притесняват част от аргументите, които бяха изтъкнати при обсъждането в правната комисия, а именно - че частният бизнес е по дефиниция лош и крадлив, а фирмите, които са собственост на публични субекти, са безкрайно честни. Второто важно нещо е, че с тази норма ще се стигне до изкривяване на пазара, тъй като всяка местна власт ще може да си регистрира строителна фирма, но няма да има никаква гаранция, че тя ще работи на добри цени и ще предлага качествени услуги. Трети сериозен проблем е, че няма да има конкуренция, която да определи реалната цена за строителството, за услугата или доставката. Сега при тръжни процедури имаме бюджет от примерно 100 единици, но договор се подписва за 78, т.е. това е пазарната цена. Хайде обяснете ми в режим на "ин хаус" възлагане, без конкурс, как става определянето на цената?

На 100 единици - колкото има, толкова се дават.

- Най-интуитивният отговор за съжаление не е най-плашещият. Защото последното предложение беше да има указания на Министерския съвет по отношение на ценообразуването, от което направо тръпки ме побиха. Как правителството ще определи максимално допустими цени за строителство - че в София положението е едно, а в община Бойница например - съвсем друго. А услугите и доставките? Ако става дума за комунални услуги е едно - там има приета от общинския съвет план-сметка, според която се правят плащанията. Но иначе всеобща регулация е невъзможна.

В законопроекта обаче има и добри идеи - например задължителният профил на купувача, в който ще се публикуват всички важни документи, свързани с поръчките.

- Това е по-скоро добро предложение, но то има и тъмна страна. Както знаете, подготовката и провеждането на тръжни процедури е съпътствано с томове документи, които сега ще трябва да бъдат сканирани и качвани в сайтовете. А това ще ангажира голяма част от времето на чиновниците и може да се наложи назначаването на нови.

Притеснявате ли се, че при разглеждането на законопроекта в пленарната зала ще настъпят изненадващи промени?

- Винаги има опасност от прилагането на някакъв едроформатен партиен план и някои от приетите от правната комисия текстове може да се променят.

Казахте тези дни, че искате отново да сте студент. Свързано ли е с протестите на окупаторите?

- В случая няма политическа закачка. Малко по-дълбоко е. Имам дълъг стачен опит - окупирал съм няколко пъти Софийския университет, спал съм сигурно седмица по банките в аудиториите. Но през 1997-а ние започнахме с чисто академични искания, свързани с качеството на учебния процес. Много ми се иска да кажа на ранобудните студенти какво не бива да правят. Когато имат достъп до ефир, да използват този уникален шанс да говорят за целите си, да обясняват за какво се борят. А не да обсъждат въпроси, свързани с продоволствието.

Иначе тезата "Оставка" няма как да не бъде споделена. Но трябва да има по-дълъг списък с искания. Ако например аз бях студент, щях да попитам политиците: дами и господа, вие кажете как да се промени системата така, че никога да не се повтарят вече проявилите се недъзи. Случващото се днес е дефект на демокрацията. Имаме абсурдна конфигурация, не толкова в частта й за "партньорството" между ДПС и БСП. По-скоро не особено мълчаливата подкрепа от "Атака" вкарва всичко в геометрията на абсурда. Лично аз говоря с много хора - в метрото, по улицата, те ме спират, карат ми се, радват ми се. Фундамент на неприязънта е, че това правителство е в конфигурация, която няма принципи. Един обещава едно, друг друго...Като се съберат обещанията, взаимно се неутрализират. Имат подписан празен чек да правят с него каквото поискат. Не съществува никаква възможност да бъде прокарана ясна връзка между предизборни обещания и спазването им. Освен че самата конфигурация е ГМО. Тя няма как да съществува в природата.

Вече 25 години живеем с убеждението, че ключът към всичко е законотворчеството. Но ако нормативната база решава проблемите, примерно Семейния кодекс щеше да е гаранция, че всички семейства са щастливи. А то не е така. Нашето законодателство не е много по-различно от европейското. Но очевидно разликата е в ценностите. Та ако сега недоволството спре само до оставката, нищо няма да се получи. Има опасност след 2-3 години да сме в същата ситуация. Което не е добре.

А като цяло - не изключвам и промени в конституцията като минимални гаранции, че това, което имаме в момента, няма да се репликира.

Бъдещата Ви кариера в Брюксел ли е, или в София?

- Очевадно е какво ме питате и аз имам няколко дежурни отговора. Решение наистина не е взето. Брюксел е много интересно място, но е задръстено с облаци и не ми харесва. А бих могъл да се справям на двете места. В Брюксел политическата игра е свързана с по-малко нерви и е по-мобилизираща. Но мисля, че мога да съм по-полезен тук.

Само като дясна ръка на Бойко Борисов или като водач на евролистата, който след това остава в България?

- Да водиш листа и впоследствие да се откажеш от мандата не е красиво. Това е част от подмяната. Излизам, боря се за позиция, искам подкрепа, получавам я и в същото време казвам: аз тук играя ролята на някакъв невидим локомотив, който ще го разкачат, преди влакът да е тръгнал. Един от големите проблеми на политическата система освен вътрешните й патологии е връзката гражданин - избирател - политик. Вместо да се инвестира в създаването на по-здрави връзки, един подобен начин на действие само къса и малкото съществуващи.

 

Томислав Дончев е роден през 1973 г. в Габрово. Завършва Великотърновския университет през 1991 година. Магистър по философия, журналистика и стопанско управление. Специализирал е в Оксфорд, в Полша и Израел.

 

Работил е като учител и редактор в радио. Бил е изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор - Габрово, и програмен директор в "Отворено общество" - София. От 2004 до 2007 г. ръководи звено за управление на проекти по европейските програми. Кмет на Габрово от ноември 2007 г., печели като кандидат на ГЕРБ. Назначен е за министър по управление на средствата от европейски фондове на 18 март 2010 година. Депутат е в 42-ото Народно събрание.

Разговора водиха Неда Пелитева и Ивайло Станчев

Facebook logo
Бъдете с нас и във