Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗЛЕ УПРАВЛЯВАНИЯТ ОПЕРАТИВЕН РИСК ВОДИ ДО ЗАГУБА НА КЛИЕНТИ

Георги Николов - старши мениджър, сектор Финансови услуги на ПрайсуотърхаусКупърс БългарияС тази статия приключва поредицата от публикации на ПрайсуотърхаусКупърс България в областта на управлението на оперативния риск в банките. Авторът на поредицата ръководи проектите по управление на оперативния риск за клиенти на компанията и провеждането на специализирано обучение в тази област за банкови специалисти.Управлението на оперативния риск има както качествени, така и количествени аспекти. В последните години големите западни банки полагат значителни усилия в областта на количественото определяне на оперативния риск, подобно на кредитния и пазарния. Тази област се развива, но е доста субективна и все още няма съгласие за единен подход. Поради това количественото определяне на оперативния риск все още е по-скоро изкуство, отколкото наука.Качествените измерения на оперативния риск са сред най-съществените аспекти при управлението му. Редица автори смятат, че той е по-важен от количественото му определяне. Както казва Майкъл Онг от холандската банка Ей Би Ен АМРО: Ключът трябва да бъде предотвратяването, а не измерването на оперативния риск. Загубите от него произтичат не от невъзможността той да бъде количествено определен, а поради самодоволството, липсата на бдителност и небрежността на банковите ръководства.Основен елемент на управлението на оперативния риск е подходящата среда за осъществяване на контрол върху него. Формирането й зависи от разбирането на банковото ръководство за важността на системите за контрол. Комитетът на спонсориращите организации към комисията Тредуей (организация, целяща подобряване на качеството на финансовата отчетност чрез бизнес етика, ефективен вътрешен контрол и корпоративно управление), определя средата за осъществяване на контрол върху риска като един от петте основни взаимносвързани компонента на системата за вътрешнобанков контрол. Групата на 30-те (група за консултации, включваща висши представители на водещи частни, публични и академични организации) дава следното определение на оперативния риск: Рискът от загуби в резултат на неадекватни системи и контрол, грешки на служители или пропуски на ръководството. В това определение се набляга на ролята на ръководството за намаляване на оперативния рискФормирането на организационната култура се налага от висшето ръководство на банката. Ако то не дава личен пример за стриктно спазване на вътрешните правила, цялостната система от контролни механизми няма да работи ефективно. Вижданията на банковите ръководства за важността на рамката за вътрешен контрол се различават. Има ръководители, които при пропуски и слабости в системите за контрол казват: Ами такова е положението и в много други банки.... Водещите кредитни институции обаче се стремят да налагат философията, че са необходими постоянни подобрения във всички области на дейността им. Техните ръководители не си позволяват лукса да смятат, че нещата стоят толкова добре, та няма накъде повече да бъдат подобрявани. Има банки, в които главният изпълнителен директор всеки две седмици участва лично в срещи и конферентни телефонни разговори с ръководителя на отдел Вътрешен контрол в банката и със съответния представител от централата на финансовата група в чужбина. На тези разговори подробно и разгорещено се обсъждат констатираните слабости в системите за контрол, мерките за отстраняване на установените по-рано проблеми, както и резултатът от тези действия.Друг компонент на управлението на оперативния риск саполитиките и процедуритев банката. Основните контролни механизми в рамките на тези политики и процедури включват: разделение на отговорностите; дублиран контрол или т.нар. принцип на четирите очи; писмени инструкции за това кой има право да одобрява определени транзакции и до какви размери; размяната на потвърждения; отдел за вътрешен контрол; равняване на салда и позиции; лимити; проверка на верността на входящите данни; инвентаризации; наемане на качествен и надежден персонал и други.Ще дискутираме накратко ролята на отдела за вътрешен контрол при управлението на оперативния риск и процедурите за равнение на салда и позиции. Ефективното функциониране наотдела за вътрешен контрол е от изключително значение за управлението на оперативния риск. Освен доброто обучение и индивидуалните способности на служителите му е важно и какви условия за работа са му създадени. Ръководството на банката би трябвало да задели нужните ресурси и да предостави на вътрешния контрол независим статут и пълномощия. Независимостта може да бъде постигната, ако назначаването и възнаграждението на ръководителя на вътрешния контрол се определят от представители на акционерите - например от надзорния съвет или одит комитета.Изключително важни са и каналите за комуникация между ръководителя на контролната структура на банката и висшето й оперативно ръководство. Обикновено ръководителят на вътрешния контрол докладва директно на главния изпълнителен директор и на управителния и на надзорния съвет. Някои главни изпълнителни директори пък делегират на друг мениджър текущата работа с отдела. Това създава риск, тъй като проблемите в ресора на този директор могат да бъдат потулвани, а тяхното разрешаване - да бъде забавяно. Изискването за независимост на служителите от вътрешния контрол означава, че те не трябва да имат изпълнителни функции. Ако ръководителят на тази структура е и председател на звеното, следящо процедурите за пране на пари, ще бъде ли обективна оценката на отдел Вътрешен контрол за работата на това звено?Методологията на вътрешните одитори трябва да се гради върху идентифицирани рискове, а не просто да се следи дали определени дейности са законосъобразни и съответстват на определени регулации или процедури. Така например дилърите трябва да бъдат проверявани по-често, отколкото отделът за кореспонденция с клиенти. В някои банки в Централна и Източна Европа се забелязва, че отделът за вътрешен контрол проверява предимно клоновата мрежа и по-рядко централното управление, където обикновено са най-големите рискове.Друг контролен механизъм е процедурата заравняване на позиции и регистриРавненията между независими регистри и източници на информация за финансовите операции установяват верността и пълнотата на процесите в банката. Пример за това е равнението на позициите на дилърите, т.е. на реално сключените сделки, със счетоводните регистри на бекофиса (отделът, който се занимава с документирането и приключването на сделките).След детайлно проучване на причините за загуби от оперативен риск Крис Рачлин от Роял Банк ъф Скотланд стига до извода, че те най-често са породени от неефективни процедури за равнение на позиции и сaлда и са следствие на промяна в системите или в организационната структура на банката. Показателен е случаят с отдела за попечителство и съхранение на ценни книжа в една чуждестранна кредитна институция. За да се завърши спешно нов проект, банката наема външни служители на временен договор, без да провери тяхната надеждност. Поради липсата на време банковите служители не са извършвали елементарни контролни процедури - например да проверят дали са заключени сейфовете, в които се пазят книжата. В резултат на това са присвоени ценни книжа в размер на 2 млн. британски лири. През същия период, поради свръхзаетост не са извършвани равнения на наличностите и позициите на банката с данните в счетоводните й регистри и по тази причина злоупотребата е открита с няколко месеца закъснение.Друг пример как се повишава оперативният риск, когато се извършват промени в системите и процедуритее случаят с една банка от Източна Европа, която въвежда нов програмен продукт в отдел Ликвидност. Според изискванията на Международните счетоводни стандарти, някои ценни книжа се водят по справедлива или пазарна стойност, а други - т.нар. ценни книжа в инвестиционен портфейл - до падеж, се водят по амортизирана себестойност. Новата система изисква подаването на данни за пазарните стойности, за да се направи текущата преоценка. Такива данни се подават за първата група ценни книжа. За втората група обаче, които се водят по амортизирана себестойност, а не по пазарна, текущи данни в системата не се въвеждат, тъй като това не е необходимо от счетоводна гледна точка. Новата система обаче възприема липсата на текущи стойности като нула и балансовата стойност на книжата, които се водят в инвестиционен портфейл, е занулена. Друг основен аспект е използванатауправленска информация за следене на оперативния рискЗвеното, отговарящо за тази дейност, трябва да бъде включено в системата за управленска информация. Обикновено ръководството следи текущо позициите в областта на пазарния и кредитния риск, например под формата на справки за откритата валутна позиция или за съотношението на провизиите към отчетната стойност на кредитите към физически лица. По същия начин и индикаторите за нарастващ оперативен риск трябва да се следят текущо.Пример за формата на текущата информациякоято може да бъде ползвана от ръководството за следене на оперативния риск, е справка за размера и възрастта на неуточнените разлики при процедурите за равнение на сметките на банката в други финансови институции. Подобна информация би позволила неизяснените разлики да се установяват навреме. Такава е била ситуацията с въвеждането на нов програмен продукт в бекофиса на една британска банка. Получава се огромно натрупване на информация за неравнени салда, при което служителите просто зарязват процедурите по равнение на ностро сметките. По същото време един превод от 500 хил. британски лири вместо към друг клон на банката е насочен погрешно към друга кредитна институция. Грешката е открита след пет месеца, и то след като другата банка изпраща запитване относно това платежно нареждане.Други индикатори на нарастващ оперативен риск, които управленската информационна система може да следи, са: обем на транзакциите в определени области - например брой входящи плащания или брой плащания чрез ИНТЕРНЕТ; справка за неуточнени входящи плащания; брой неразрешени проблеми, идентифицирани от отдела за вътрешен контрол; брой и вид на оплакванията от клиенти; брой часове извънреден труд и други.В заключение ще направим няколко обобщения за естеството и значението на оперативния риск. Загубите, до които той води, могат да бъдат не само финансови, а да са свързани и с репутацията на банкатаВ тази поредица дадохме редица примери за директни финансови загуби от оперативен риск, които имат видим ефект върху отчета за приходите и разходите на една банка. Но това не е всичко. Вредите, свързани с репутацията на кредитната институция, могат да бъдат предизвикани от загуба както на съществуващи, така и на потенциални клиенти. Щетата от загубата на клиент, който би имал кредит от 1 млн. щ. долара в продължение на 30 години, при лихвен марж от 1%, е 153, 724 щ. долара (при сконтов фактор от 5%). Само от този пример става ясно, че правилното управление на оперативния риск създава възможност за значителни допълнителни печалби.В същото време мерките по намаляване и следене на оперативния риск са свързани с разходи. Никой не говори за минимизиране на този риск като самоцел, а за неговото управление, което означава да се намери оптималното решение между ползи и разходи. Високите изисквания за следене и управление на оперативния риск, които поставят новите правила на Базелския комитет за банков надзор, налагат кредитните институции предварително да се подготвят за тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във