Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗЛАТНИЯТ РЕЗЕРВ НА БНБ МОЖЕ ДА ВЪЗВЪРНЕ БЛЯСЪКА СИ

Какво печели България от това, че има златен резерв? Необходим ли е той въобще на БНБ? Трябва ли да се продаде ценният метал и ще понесе ли страната ни загуби, ако Централната банка се освободи от кюлчетата и ги обърне в конвертируема валута. Тя пък от своя страна може да се сложи на депозити в първокласни банки или в чуждестранни ценни книжа и да получава лихви. Всички тези въпроси занимават от две-три години насам експертите в управление Емисионно на БНБ, както и членовете на управителния й съвет. Единно становище по тях обаче и до момента не е формирано.
Златото отдавна е загубило монетарния си блясък и вече не играе ролята на важен елемент от световните валутни резерви. То вече е просто една стока, коментират противниците на златните запаси и дават за пример Банк ъф Енгланд, която през 1999 г. реши в рамките на пет години да продаде 415 т злато (от общо 715 тона).
Опонентите им твърдят друго - че златото си остава последното финансово убежище за една държава в случай на глобални катаклизми. Като пример се сочи паниката около компютърния Проблем 2000.
Населението в САЩ не бе сигурно, че глобалният информационен катаклизъм ще бъде избегнат, и реагира, като започна масово да купува златни монети, припомнят привържениците на златния резерв.

България притежава 42 т злато

под формата на 3269 кюлчета, чиято обща стойност, според баланса на управление Емисионно, е 641.8 млн. лв. (над 313 млн. щ. долара). Стойността е изчислена при цена от 240 щ. долара за тройунция, докато в момента на Лондонската метална борса една тройунция злато се продава за 272 щ. долара. При тази цена стойността на златния резерв на България е около 350 млн. щ. долара.

Доход носят само кюлчетата

които са извън страната и са оставени на депозит в чуждестранни банки. Но само 20% от общия запас на БНБ е изнесен в чужбина и е депозиран в дванадесет банки на тримесечни депозити, които носят 0.5% годишна лихва. В същото време доходът, който получава БНБ от инвестиции в чуждестранни ценни книжа и от финансови депозити в чуждестранни банки, е 2.5% годишно. При това положение по-логично е кюлчетата да бъдат продадени, а получената валута да бъде инвестирана във финансови инструменти, които носят по-висок доход. Вземането на подобно решение обаче не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

Златните резерви имат сериозен психологически ефект

върху населението. Според Робърт Прингъл, корпоративен директор Обществена политика и проучване в Световния съвет за златото, ценният метал във валутните запаси на една държава й осигурява икономическа и материална сигурност и увереност сред населението в собствената валута.
Различните социологически проучвания показват, че обикновените граждани са значително по-спокойни, ако страната им притежава злато - непоклатим авоар, коментира Прингъл.
Българската общественост пък е особено чувствителна по въпроса за златния резерв на БНБ. Затова управителят на Централната банка Светослав Гаврийски определя продажбата му като

политически въпрос

В момента с управлението и съхранението на златния резерв е натоварен подуправителят на БНБ Мартин Заимов. Той има право да извършва всякакви операции с него, включително и да го продава. Тези, които познават Заимов, твърдят, че той няма да вземе решение за продажба на златото на своя глава. Това може да стане само ако управителният съвет на БНБ му възложи подобна задача. Засега обаче членовете на УС на БНБ не обсъждат варианти за продажбата на ценния метал. Вероятно те ще продължат да се придържат към

най-предпазливата стратегия

- златото да не се продава, а само половината от кюлчетата да се изнесат в чужбина и да се дадат на тримесечен депозит. По този начин БНБ ще си осигури някакъв доход от златото, който да покрива разходите по съхранението му. Възможността пазарната стойност на жълтия метал да падне под 240 щ. долара за тройунция (по която е записан в баланса на управление Емисионно) е съвсем малка.
Подписаното в края на 1999 г.

Вашингтонско споразумение за златото

до голяма степен гарантира стойността на ценния метал на международните пазари. В споразумението участват централните банки на страните членки от Европейския валутен съюз, както и Централната банка на Швейцария и Банк ъф Енгланд. Всички те контролират около 16 хил. т. злато - около 50% от златните резерви в света, и са се договорили да не продават повече от 2 хил. т. злато в рамките на пет години.
Въпреки че не участват във Вашингтонското споразумение, Федералният резерв и Международният валутен фонд също ще се придържат към договорената в него политика, най-малкото защото те притежават огромни резерви и не са заинтересовани от обезценката им.
Златото на САЩ е 8135 т., а на Международния валутен фонд е 3200 т., така че под Вашингтонската регулация попадат около 85% от световните златни резерви. Изпълнението на споразумението е достатъчна гаранция, че цените на ценния метал няма да намалеят чувствително.
Анализаторите на Джей Пи Морган и на Ен Ем Ротшилд - две от най-големите банки, търгуващи с ценния метал, смятат че през следващите две години

пазарната стойност на златото ще се повиши с около 15%
и ще достигне 320 щ. долара за тройунция. Причините за това поскъпване са увеличеното търсене на ценния метал за бижутерската индустрия и невъзможността за рязко увеличаване на световния добив на злато. Експертите на Джей Пи Морган подчертават, че през 2000 г. се забелязва увеличено търсене на злато сред страните, чиито граждани са основни потребители на златна бижутерия. В Турция търсенето е нараснало със 79%, в държавите от Североизточна Азия - с 59%, в Бразилия - с 45% и в Мексико - с 22 процента.
Увеличаването на дохода на глава от населението в Индия, която държи 40% от пазара на златни бижута, също ще повлияе за повишаване на търсенето на ценния метал. Допълнителен стимул за това ще бъде и очакваното поевтиняване на американския долар спрямо останалите валути в света. Освен това експертите на Джей Пи Морган и на Ен Ем Ротшилд смятат, че близо двайсетгодишният период на намаляване на инфлацията в световен мащаб вече е приключил. А

увеличаването на инфлацията

отново ще върне интереса на инвеститорите към златото.
Всички тези фактори ще увеличат дефицита на злато на международните пазари. А дори и в момента годишното търсене на злато надхвърля предлагането с близо 1000 тона, констатират анализаторите от Ен Ем Ротшилд.
Робърт Прингъл, корпоративен директор Обществена политика и проучване в Световния съвет за златото, дори съветва централните банки да попълват валутните си резерви с ценния метал. Той смята, че МВФ трябва да позволи на страните да стабилизират валутите си чрез златото.
Нелепо е, че Фондът позволява на държавите да фиксират стойността на валутите си към всичко друго освен към златото - единственото истинско съотношение. Знаете ли причината за тази забрана? Тя е, че САЩ се боят от конкуренцията на златото с долара - смята Прингъл.
Ако описаните дотук прогнози се сбъднат, това означава, че и лихвите по златните депозити ще се увеличат чувствително. Някои аналитици смятат, че те могат да достигнат до 5% годишно. При това положение най-добрата стратегия за БНБ е да запази запасите си от ценни метали, като увеличи количеството злато, което е оставила на тримесечни депозити в чужбина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във