Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗК "Надежда" и КФН влязоха в тежка съдебна битка

Застрахователят води осем съдебни дела срещу надзорния орган

Преди малко повече от месец Комисията за финансов надзор вкара квестор в едно от застрахователните дружества - в ЗК "Надежда", и му  наложи принудителни административни мерки. Сега саннкционираната компания  е оспорила пред Върховния административен съд всички тези решения на надзорния орган. Ще припомним, че на 16 юни 2017-а  заради установените нарушения на нормативната уредба, свързани с образуването на техническите резерви, както и поради констатираното неспазване на минималното капиталово изискване, освен че наложи квестура на ЗК "Надежда" надзорът й  забрани свободното разпореждане с активи, както и да сключва нови и да удължава срока на старите застрахователни и презастрахователни договори. Мотивите за това решение най-общо бяха, че ЗК "Надежда" няма одобрени тримесечни оздравителни планове, има капиталов недостиг. А  част от най-важните мерки, които тя е предложила за покриването на този недостиг, не отговарят на надзорните регулации, не е заделила и нужните технически резерви.

Мажоритарният собственик на ЗК "Надежда" Виктор Серов обаче оспорва, и то в съда, всички тези аргументи. Той твърди, че компанията му е в цветущо финансово здраве. " Пълни сме с пари. По депозити и  по сметки имаме около 6.3 млн. лева.  От сключени за 2016-а 292  застрахователни договора към момента по давност са изтекли  около 80  и по тях нямаме нито една щета.

За една година компанията е увеличила премийния си приход 38 пъти, активите й са нараснали два пъти и половина. Платили сме 2.5 млн. лв. данъци.И при това положение да те викнат и да ти отрежат главата... Тази квестура е прелюдия към отнемане на лиценза. За мен всичко това се прави, за да може бизнесът ни в Италия да отиде в ръцете на други хора", заяви Серов за в. "БАНКЕРЪ".

Експертите от КФН обаче са убедени,че решението им е правилно и обосновано. И  твърдят, че наложените на ЗК "Надежда" мерки са в резултат от текущия надзор на дейността й, както и в резултат от прегледа на балансите им, извършен от независими външни оценители. Според КФН предприетите мерки са в съответствие с Кодекса за застраховането и Европейското законодателство, което се прилага еднакво за всички лицензирани в България застрахователи. 

При такива остри различия между надзорния орган и поднадзорната му компания е ясно, че споровете ще се решават в съда. Какви са аргументите на различните страни? Капиталовият недостиг, който КФН твърди че има в ЗК "Надежда", а Серов отрича, че съществува такъв, е констатиран вследствие на

прегледа на баланса на дружеството извършен от Мазарс

Самият Виктор Серов обяснява механизма, по който е формиран този недостиг по следния начин: "Комисията ни заяви, че признава само констатациите на дружеството "Мазарс", което извърши преглед на активите ни към 30 юни 2016-а. На базата на тях  КФН заяви, че преоценява всички активи на ЗК "Надежда" с коефициента, който са преоценени от "Мазарс", и на това основание  отписва 1.7 млн. лв. от общия капитал на "Надежда", който е 7.4 млн. лв., и признава 5.76 млн. лв.  от него. Но тази сума е вече  под изискуемия минимум от 7.4 млн. лева.

Как се получава тази разлика? Те отписват от активите на дружеството 4  млн. лева. А въобще не вземат предвид, че след 30 юни тези активи или са продадени и срещу тях са получени достатъчно средства, или са заменени. След това в пасива на ЗК "Надежда"  включват 2.7 млн. лв., които застрахователят получава като подчинен срочен дълг. Но тъй като КФН не го признава за капиталов инструмент, ни го третира  като чисто задължение - пасив. След това от КФН казват, че ние сме заделили 3.6 млн. лв. за технически резерви, обаче според  комисията те не са достатъчни, и трябва да заделим още 3.2 млн. лева. И тази сума отново ни я вкарват в пасива. И така общо вадят от актива ни  11 млн. лева. Вадят ги и ни  казват, че не ни достига 1.7 млн. лв., за да достигнем капиталовия минимум от 7.4 млн. лева", твърди Серов.

По отношение на

отписването на активи

хората от КФН се базират изцяло на прегледа, извършен от "Мазарс". Един от аргументите на надзорниците е, че констатацията на въпросния одитор и на всички други одитори, работили по оценката на балансите на застрахователните компании, са контролирани и одобрени от европейския надзорен орган на застрахователите и пенсионните фондове EIOPA. Коректността на данните е контролирана на най-високо експертно европейско равнище и в тях съмнение не може да има.  Само че Серов дава следния пример: "Когато "Мазарс" оценяваше един от активите ни - имот с право на строеж, заяви, че не може да остойности правото на строеж, и намали оценката на имота. След което ние го продадохме за по-голяма сума, но това не бе отразено в заключението", твърди Серов.

Що се отнася до

неизпълнения оздравителен план

там споровете също са големи и по тези две теми ЗК "Надежда" води съдебни дела срещу решението на КФН. От комисията твърдят, че са отхвърлили предоставения им от ЗК "Надежда" тримесечен оздравителен план като неприложим. Виктор Серов обаче заявява, че в предложения оздравителен план мерките са били напълно реалистични, и че  повечето от тях са изпълнени. "Комисията поиска от нас да вкараме цялата си печалба за 2016-а в капитала на ЗК "Надежда" и това бе направено. Изпълнихме препоръката да съберем около 2 млн. вземания на компанията. Открихме четири депозита и сметки в няколко банки, между които "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и други, в които имаме  в момента около 6.3 млн. лева", твърди Серов.

Неизпълнени остават обаче две важни изисквания. Едното е за увеличаване на капитала, а второто е за намаляване на застрахователния риск и заделянето на допълнителни технически резерви.

КФН не признава увеличението на капитала с подчинен срочен дълг

от 2.7 млн. лв., който е предоставен на ЗК "Надежда". Причината според комисията е, че този дълг е даден в нарушение на правилата на европейския Регламент №2015/35 и че всъщност става дума не за непредоставена сума, а за новиран стар дълг. Серов обаче обяснява, че предоставянето на подчинения срочен дълг е станало след съгласуване с надзорния орган. Той не отрича, че  КФН  го  е уведомила , че в условията, записани в документите по договора за даването на този капиталов инструмент, има неточности. "Именно за отстраняването на тези неточности ние променихме договорите, което означава новиране на дълга. Но това са реално предоставени нови пари на дружеството, а не някакъв отпуснат преди това заем. Само че КФН отказа да признае тези средства като част от капитала на ЗК "Надежда" и ги записа в пасивите му", коментира Серов.

Още по остра е реакцията му по отношение на констатациите на КФН за

проваления договор за хеджиране на риска

В аргументите на КФН за налагане на квестурата се казва, че ЗК "Надежда" е водела преговори с Capital Growth Fund за хеджиране на риска на дружеството по застрахователните договори - гаранции, които то сключва на пазара в Италия. От надзорния орган заявяват, че Capital Growth Fund сключва предварителен договор със ЗК "Надежда", но отказват подписването на окончателен договор, след като са извършили "дю дилиджънс" на застрахователя.

Виктор Серов обаче описва по друга картина. "В България обикновено се сключва договор с презастраховател. Но при такива договори, образно казано, презастрахователят ти реже главата. Затова потърсих друго решение, като намерих този хедж фонд, с който дори подписахме предварителен договор, и този договор аз го изпратих в КФН с молба да дадат своето компетентно становище дали да сключа окончателен договор. КФН ми даде  становище, че по принцип това е възможно, но фондът  трябва да бъде лицензиран от тях, преди да сключи такъв договор с нас. Когато казах на мениджърите на  фонда, че те трябва да бъдат лицензирани, за да сключат този договор за хеджиране или, както пише в закона - договор за специална схема за прехвърляне на застрахователен риск, те  се дръпнаха и не стигнахме до окончателен договор. Но не защото рискът е много висок, а защото трябваше да бъдат лицензирани", коментира Серов.

И накрая за проблема с изискваните от КФН

допълнителни технически резерви

Както вече казахме, КФН твърди в аргументите си за налагане на квестурата на ЗК "Надежда", че дружеството трябва да задели технически резерви за застраховките, които е продало в Италия. Серов обаче е  твърдо на мнение,  че не е нужно да заделя този резерв, който му иска комисията. "Така наречените технически резерви се делят  основно на три подвида. Първият е т. нар. пренос премиер резерв, при който ти заделяш резерви за някакви бъдещи щети. Вторият вид резерв е резерв за предстоящи плащания. Третият вид резерв е за възникнали, но непредявени щети. КФН признава, че сме заделили пренос премиен разерв,  но нямаме резерв за възникнали - но непредявени щети, и него трябва да заделим. Но нали ние нямаме възникнали щети? Ние твърдим, че ЗК "Надежда" не може да има възникнали, но непредявени щети във случая със застраховките гаранции, които нашето дружество предоставя в Италия, поради самата им специфика. Ние предоставяме такива полици само по договори, които клиентите ни сключват с публични италиански институции, с министерства, с общини, с държавни агенции и т.н. От КФН обаче настояват, че трябва да заделим тези 3.2 млн. лв. резерви, и ние водим спор в съда по този въпрос. Като заведеното от нас дело във Върховния административен съд е спряло изпълнението на тази принудителна административна мярка за резервите", обяснява Серов.

Ясно е, че спорът между надзорния орган и ЗК "Надежда" е по всички точки на наложените на застрахователя принудителни административни мерки. Въпросът е колко дълго ще се точи той и какъв ще е крайният му изход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във