Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАВОЕВАТЕЛЯТ НА АФРОАМЕРИКАНСКИТЕ БАНКИ

Кевин Коуи не е обикновен банкер. Ако го питате за мисията на банката му - Бостън бенк ъф комерс (Boston Bank of Commerce), ще получите в отговор оригинална смесица от поезия, спортни сравнения, южняшки фолклор и многообразни сентенции. На въпроса каква е общата сума на кредитите, които финансовата институция е отпуснала през миналата година, Коуи ще отговори лаконично Много. Четиридесет и четири годишният Коуи е наполовина бизнесмен, наполовина активист и 99.9% егоист. Самопровъзгласил се за посредник на промяната, той е изградил през последните шест години най-голямата банка, собственост на чернокожи, и планира да разшири дейността й в големите населени райони на САЩ. Коуи се смята не просто за преуспял бизнесмен, но и за водач на следващата фаза на движението за човешки права на афроамериканците. Той ги нарича сребърни права или икономическа независимост. Подобно на всеки способен революционер обаче, банкерът отблъсква много хора. Кевин Коуи е интелигентен и го знае - твърди Максин Уейтърс, конгресменка от Калифорния и поддръжничка на Коуи. - На него не му липсва самочувствие и той не приема откази. Пожелали анонимност познати на банкера пък го характеризират като неприемлив, необосновано агресивен и безмилостен. Самият Коуи смята, че повечето критики към него са преувеличени и добавя: След като все още не са ме линчували и не са продали децата ми, както се случваше в миналото, значи не съм прекалил. Преценен през начина, по който се прави бизнес в Америка, Коуи изобщо не е изключение. Не е за пренебрегване и неговата самооценка: Аз съм като наставник - трябва да ви подтиквам, да ви водя и да ви карам да вършите неща, които може би не желаете. Може дори да изпитате болка. Но накрая ще бъдете по-добри. Ако това е пасаж от автобиографията на легендарния бивш шеф на Дженеръл илектрик Джак Уелч, той не би учудил никого. Но подобни слова от устата на чернокож се приемат по-скоро като изблик на агресия. Поне засега обаче те работят в полза на Коуи.Кевин Коуи е роден в Канзас, щата Мисури. Той не е познавал баща си, а едва шестгодишен загубва и майка си. Тя умира от алергичен пристъп след инжекция с пеницилин в кабинета на лекаря. Коуи е отгледан от роднини и е особено близък с чичо си Ричърд Кар - днес детски зъболекар в Бостън. Той беше дяволски упорит от малък - спомня си Кар, който е с 15 години по-възрастен от племенника си. - Пробягваше по няколко мили в горещината, за да е близо до мен, а бе едва на седем години. Спортът поначало е на почит в дома на Кар и Коуи се изявява отлично в отборите по бейзбол и по ръгби в гимназията. Това продължава и в университета в Уискънсин, където бъдещият банкер получава магистърска степен по бизнесадминистрация. По-късно завършва право в Харвард и отива направо на Уолстрийт. Там прави успешна кариера като инвестиционен банкер в брокерската компания Салъмън Смит Барни (Salomon Smith Barney). В Ню Йорк Коуи започва да ухажва Тери Уилямс, която на 29-годишна възраст е най-младата заместник-директорка във финансовата групировка Америкън експрес (American Express). Двамата обединяват спестяванията си, вземат солидна сума пари назаем и през 1989 г. купуват Милитъри пръфешънъл сървисиз (Military Professional Services) - закъсала компания, обслужваща кредитни карти на военни. След като оздравяват бизнеса и изправят на крака фирмата, Коуи и Уилямс я продават на банка Фърст Чикаго (First Chicago) през 1991 г. срещу милиони долари. Двамата се оженват и се оттеглят от активна дейност. Ролята на млад пенсионер (по онова време 31-годишен) изобщо не е по вкуса на Коуи и след две години той вече трескаво търси да направи нещо значимо в живота си. Двамата със съпругата му решават да пробват в банковото дело, където Коуи насочва цялата си амбиция, фамилната нагласа за отлично представяне и спортния си дух. Тези му качества обаче разтърсват възпитания и консервативен свят на афроамериканските банкериБанките на цветнокожите възникват след приемането на законите на Джими Кроу и се утвърждават по време на движението за граждански права на негрите през 60-те години на ХХ век. В исторически аспект обаче тези финансовокредитни институции се въздържат от резки промени и от поемането на излишни рискове. В началото на 70-те години на миналия век основните щатски банки са подложени на масова критика, че отбягват бедните квартали. Това ги принуждава да открият клонове в тези райони. Животът на афроамериканските банки става още по-тежък. Те не са конкурентоспособни, нямат достатъчно средства да наемат талантливи служители и да внедрят модерни банкови технологии като банкомати и дебитни карти. Дори след консолидацията между тях, която започва преди петнайсетина години, 50-те банки, собственост на чернокожи, остават малки, с общ размер на активите си едва за 5.2 млрд. щ. долара и с ограничена териториално дейност. Бостън бенк ъф комерс(ББК) е типичен представител на тази категория финансовокредитни институции. Неин главен изпълнителен директор е Рон Хоумър - близък приятел на роднините на Коуи и своеобразен герой на негърската общност в Бостън заради куража му отпуска ипотечни кредити и способността му да привлича средства. Въпреки усилията и качествата на Хоумър, банката е в лошо състояние, а през септември 1993 г. съдбата й е поставена на карта, след като федералните банкови надзорници нареждат на управителното й тяло да намали несъбираемите вземания и да увеличи капитала й. След две години неособено успешна борба за оздравяване на ББК Хоумър вика Коуи на помощ. Младият пенсионер се отзовава на поканата и се мести със семейството си от Ню Йорк в Бостън. Двамата с жена му купуват контролния пакет от акции на банката за 1 млн. щ. долара - лични техни средства, и Коуи става неин управител. След по-малко от година той убеждава управителния съвет да го избере и за главен изпълнителен директор. В един горещ петъчен ден през август 1996 г. член на банковия борд се обажда на Хоумър и му съобщава лоша новина - че е разжалван. Той решава да търси правна помощ и на другия ден отива в офиса, но намира вратата на ББК затворена с катинар и с верига. След няколко дни получава по пощата кутия с личните си вещи и писмо, подписано от Коуи, в което е посъветван да не ходи в банката и да не се свързва с директорите.Като се има предвид влиянието на Хоумър, инцидентът предизвиква големи брожения в малката негърска общност в Бостън. Развалят се приятелства, разделят се семейства. Хоумър и чичото на Коуи престават да играят голф, а напрежението между тях остава и до днес. Повечето от нас просто се държат на почтено разстояние от фамилия Коуи, споделя бизнесмен от Бостън.Самият Коуи обаче не смята да се извинява. Не можех да постъпя по друг начин - твърди той. - Човек невинаги получава всичко, което иска в живота, и всеки от нас трябва да се съобразява с тази реалност.Коуи се впуска в агресивни покупки През 1999 г. той придобива Пийпълс нешънъл бенк ъф комерс (People's National Bank of Commerce) с клонове в Маями и Лодърдейл Лейкс, щата Флорида. Управлението на институцията по онова време е в ръцете на Федералната корпорация за застраховане на депозитите. Следва Фаундърс нешънъл бенк (Founders National Bank) от Лос Анджелис, която Коуи купува през 2001 г. чрез размяна на акции на стойност 10.2 млн. щ. долара. Банката е с проблеми и е спасена от няколко заможни чернокожи инвеститори. Това са баскетболната легенда Ъруин Меджик Джонсън, певицата Джанет Джаксън и бившият главен изпълнителен директор на звукозаписната компания Мотаун (Motown) - Джерил Бъсби. Днес те притежават над 20% от акциите с право на глас на Бостън бен ъф комерс. През 2002 г. Коуи купува друга закъсала афроамериканска банка - Фемили сейвингс (Family Savings), с регистрация в Лос Анджелис. Така активите на ББК достигат 468 млн. щ. долара и тя детронира нюйоркската Карвър федерал сейвингс бенк (Carver Federal Savings Bank), която в продължение на 54 години е най-голямата щатска афроамериканска банка.Кръстоносните походи на Коуи невинаги са приключвали успешно. Той и съпругата му купуват през 1999 г. 170 700 акции от Карвър федерал сейвингс бенк за 1.35 млн. щ. долара. Комбинираният им дял във финансовокредитната институция става 7.4% (което ги прави четвърти по големина акционери), а планът им е да овладеят ръководството на боледуващата банка и да постигнат върха на мечтите си - обслужването на чернокожата общност в град Ню Йорк. Замисълът им обаче се проваля, а отношенията между Коуи и Дебора Карвър - главна изпълнителна директорка на Карвър и бивша състудентка на Коуи от Харвард, в никакъв случай не могат да се нарекат приятелски. Познати на банкера не изключват възможността той да направи нов набег срещу Карвър. Засега обаче той ухажва златното момче Оскар де ла Ойя. Коуи иска да привлече боксьора към плеядата знаменити инвеститори на ББК. Ако успее, това ще му открие достъп до испаноговорящата ниша от банковия пазар в САЩ и до прочутия му конкурент Банко популар (Banco Popular) с активи от над 21 млрд. щ. долара, която Коуи с удоволствие би завладял.

Facebook logo
Бъдете с нас и във