Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Затягат гражданската конфискация

nbsp;


Драмата около най-горещия законопроект - за гражданска конфискация на необяснимите богатства - продължава с пълна сила. Гласуваният на първо четене в средата на февруари вариант се прекроява отново, но в обратната посока. Внесеният първоначално от група депутати на ГЕРБ текст представляваше явно отстъпление от достиженията на отхвърления през лятото на миналата година и одобрен от Венецианската комисия на Съвета на Европа проект на правосъдното министерство. Сега вносителите видимо се връщат към първообраза му.


Новите положения бяха разгледани на закрито заседание на водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност. Тя поначало работи в закрити заседания, но сега вотът, с който депутатите в нея взеха решение това да стане, и този път бе странен. Имаше един-единствен глас за, а 18 депутати гласуваха с въздържал се. В петък (6 април)председателят на комисията и заместник-председател на Народното събрание Анастас Анастасов заяви пред медиите, че се е наложило такова гласуване, защото всички неправителствени организации, поканените да дадат становище, били против приемането на такъв закон изобщо, и нямало да се получи дебат.


Управляващите са върнали частично някои от текстовете- ще напомним, че приложението на БАНКЕРЪ - Параграф 22, пръв и единствен предупреди, че липсата им ще направи закона неефективен. Към лицата, чието имущество подлежи на проверка, са добавени извършителите на административни нарушения с влязъл в сила акт. Променен е обаче начинът на подбора - вместо тези нарушения да бъдат определяни по видове, както беше в отхвърления Проект Попова(митнически и данъчни нарушения), сега се предлага това да става по стойност - процедурата по проверка да започва спрямо имуществото на лица, глобени с актове за над 150 000 лева.


Увеличава се и периодът на проверка на имуществото и доходите назад във времето - той ще обхваща не 10, а 15 години. Такъв беше и последният вариант на отхвърления проект. Първоначално обаче се предлагаше срок от 20 години. Преоткрита е топлата вода и по отношение на поводите за започване на проверка. Върната е възможността това да става не само по инициатива на прокуратурата, но и по сигнали на гражданите.


Разширен е обхватът на престъпленията, обвиненията по които предполагат комисията да се активизира. В прицела на закона попадат още умишлената безстопанственост, фалшифицирането на пари, валутните престъпления, незаконното финансово посредничество, престъпленията, извършени от оценители, от основатели на неправителствени организации, които ги ползват за укриване на данъци, от манипулатори на спортни срещи, както и заловените с голямо количество незаконни оръжия.


По предложение на СДС разумно е направено разграничение на т.нар. трети лица, които подлежат на проверка. За да се избегне репресията срещу онези, които не са предполагали, че придобиват съмнително имущество, е предвидено то да се отнема не от всички трети лица, а само от свързаните с прехвърлителя.


Отпаднал е текстът, предвиждащ създаването на постоянна комисия в Народното събрание, която да следи дейността на комисията за конфискация. Създаването на постоянен парламентарен надзор би спъвало постоянно комисията, чиито актове и без това подлежат на съдебен контрол. Комисията няма да може да ползва оперативна информация от МВР и ДАНС, отпада и задължението за постоянен обмен на данни с НАП.


Промени има и във връзка с обезпечението на проверяваното имущество. Трети лица няма да имат право на претенции към него, но пък и комисията по конфискация няма да може да иска паричната равностойност на незаконно придобит имот, върху който вече има наложена ипотека. Целта и тук е да се защитят правата на трети лица.


Предвижда се законът да влезе в сила три месеца след обнародването му. За разлика от първия вариант, мандатът на сегашните членове на комисията да бъде прекратен. След изразеното от Росен Плевнелиев недоволство е върната президентската квота в състава на комисията - държавният глава ще избира един от членовете й. По настояване на ДПС е забранено получаването на бонуси от петимата комисари.


Не ясно дали покрай промените в законопроекта ще бъде оправено и сбърканото му наименование, за което писахме нееднократно. Понятието незаконно придобито имущество не отговаря по принцип на понятието за гражданска конфискация, както и на разпоредбите в проекта, тъй като при нея се конфискува и законно придобито имущество, ако няма доказателства за законния произход на средствата, с които е придобито. Колебания има и по отношение на доказването дали съдът ще отнема имущество, ако не е абсолютно сигурно, че то е придобито от незаконна дейност. В първия си вариант законът допуска възможност за конфискация, ако в рамките на делото съдът се убеди, че е по-вероятно имотът да е придобит незаконно - т. нар. непълно доказване. При пълното доказателства трябва да са абсолютно еднопосочни и да не остава грам съмнение в крайния извод на съда. Подобно изискване обаче съдържа краен формализъм и на практика блокира процеса, тъй като дава безброй възможности за протакане и лишава съда от правото да изгражда свободно вътрешното си убеждение.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във