Банкеръ Daily

Финансов дневник

Застрахователите трябва да се бръкнат за 9 млн. евро

EXIT. Борислав Богоев продължава да търси изход от тежката ситуация, в която се забъркаха българските автомобилни застрахователи.
S 250 9f962452 589e 43df a02c 6315b96cb491

Заради наложения мониторинг по системата "Зелена карта" секторът трябва да сключи презастрахователен договор за десетки милиони евро. Според различни експерти от застрахователните дружества сумата, за която ще трябва да се бръкнат те е около 9 млн. евро. Тези пари ще трябва да се платят от членовете на  Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).

Крамолите между тях обаче продължават и до подписване на договор не се стига. А срокът, който са ни дали от Съвета на бюрата, чука на вратата - 15 май.

Договорът трябва да е едногодишен и да обхваща периода от 1 април тази година - със задна дата - до 31 март. 2020 г. Ако срокът не бъде спазен, на България ще бъде наложена още по-тежка санкция. Всеки месец нашето бюро ще трябва да внася по около 108 хил. евро, докато си намери презастраховател.

Според запознати, преговорите са съсредоточени върху Munich Re. Те продължават вече четвърти месец, но до разбирателство не се е стигнало. Колкото повече продължава мораториумът обаче, толкова сумата може да расте, коментират участници в преговорите.

Внушителното плащане обаче не гарантира по никакъв начин, че проблемът, заради който за година и половина ситуацията ескалира от размяна на гневни писма до безпрецедентен мониторинг, ще бъде изчистен.

В началото на декември Съветът на бюрата "Зелена карта" наложи мониторинг на България заради отказа на "Лев инс" да работи по правилата на международната система заради подозренията му, че е източван от некоректни кореспонденти. Заради това компанията бавеше плащания, въпреки че идеята на системата е именно бюрата да действат като клирингова система и да осигуряват бързо разчистване на взаимоотношенията по щети, предизвикани от шофьори в чужбина. Накратко, философията е първо плащаш, а после си търсиш правата, докато стратегията на "Лев инс" е била обратната.

Изисканите от България мерки бяха три: внасяне на обща банкова гаранция от 4 млн. евро, ежемесечни справки за финансовото състояние на българското бюро "Зелена карта" и сключване на общ презастрахователен договор за пазара. И ако първите две условия бяха относително лесни за изпълнение, то третото е повод за големи притеснения. От една страна, защото ще струва много, а от друга, защото няма да е лесно разпределянето на тежестта между компаниите на пазара.
След направените проучвания за това на какви условия трябва да отговаря презастрахователят кръгът на възможните доставчици на услугата е силно стеснен, а цената набъбва двойно от първоначалните очаквания до 40 и дори 50 млн. евро. За пазар с премиен приход от "Гражданската отговорност" от 1.4 млрд. лв. и висока щетимост, достигаща близо половин милиард към ноември, това е голям разход. Нещо повече - според условията в мониторинга този договор трябва да бъде сключен до края на месец март и при неизпълнение може да се превърне в повод за по-твърди мерки.
В опит да издействат отлагане или отмяна на скъпоструващата презастраховка представители на бранша и на Комисията за финансов надзор (КФН) имаха вече няколко срещи във Франкфурт, но без резултат.В момента, 23 април, те отново са там. Опитите за искане на отсрочка продължават, като аргументите са, че проблемният застраховател е разчистил в голяма степен претенциите за изплащане на обезщетения в чужбина, а технически въпроси затрудняват гилдията в спазването на краткия срок. Сред неяснотите, по които се работи, е как ще се процедира с индивидуалните презастрахователни договори, които отделните застрахователи имат, за да не се стигне до дублиране на услугата. Също така, ако все пак изискването за индивидуални договори остане, не е ясно дали при нужда те се задействат първи или общият - от това много ще зависи и финалната цена.
Друг неизяснен въпрос е как да се разпредели тежестта между застрахователните компании - дали да плащат на база пазарен дял, или сумата да се разпредели поравно между всички. В единия случай, ако цената на презастрахователния договор е например 50 млн. евро, компанията с най-голям приход по "Гражданска отговорност", "Лев инс", би платила 8.7 млн. евро. Ако се избере подходът с равно участие, всеки от 17-те участника ще трябва да плати по 2.9 млн. евро, като е важно да се има предвид, че само десетина компании имат такъв премиен приход към края на ноември. Но ако някой откаже да плати своята вноска, не е ясно как и кой може да го принуди.
По-мекият тон към българското бюро "Зелена карта" идва, след като председателят му Орлин Пенев след инспекции на КФН и ДАНС подаде оставка на 13 декември "по здравословни причини". Той бе заменен от бившия зам.-председател КФН, отговарял за застраховането Борислав Богоев.
Дори и да успеят да убедят Брюксел, че урокът с мониторинга е разбран, на този етап няма очаквания, че българските застрахователи ще избегнат презастрахователния договор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във