Банкеръ Weekly

де юре

Застрахователите скочиха срещу тъп закон

Не за първи път у нас закони се правят, като напълно се игнорира мнението на съответния бранш. Затова приемането им е свързано с протести, а действието им с гъвкави опити за неизпълнение. Кой по-добре знае проблемите на един бранш от самите участници на дадения пазар? И няма ли да се получи справедлив и дълготраен закон, ако седнат на една маса държавата и частният бизнес?

Поредният пример е налице. Преди дни Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) за втори път отправи гневна нота срещу проекта на закон за превенция срещу неблагоприятните климатични събития в земеделието.  АБЗ посочи , че в този му вид законопроектът противоречи на принципите на социална справедливост и обществен интерес и следва да бъде изцяло преработен.

Финансовият модел за обезпечаване на мерките е несправедлив и неприемлив, тъй като не предлага  справедливо разпределение на тежестта между всички заинтересовани страни и нарушава принципите на защита  на правата на потребителите, пишат застрахователите.

Липсва реалистичен и адекватен анализ

на ефективността на избрания модел за управление на риска от неблагоприятни климатични промени в земеделението, на способа за борба с градушките и на ефективността на разходваните средства, коментират от АБЗ.
Хората от  асоциацията предлагат чрез изменения в законопроекта да се създаде базата за задължително застраховане на дотираните площи и публично-частно партньорство между застрахователите и държавата за създаването на пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенцията.
Неблагоприятните климатични промени са глобален проблем, върху който на международно ниво са фокусирани усилията на всички заинтересовани страни, включително и на застрахователната индустрия.  
Но въпреки  че с проектозакона за превенция срещу неблагоприятните климатични събития (с фокус върху превенция на градушките) се прави опит да се адресира обществено значим проблем,  предложените чрез него решения и мерки не са базирани на предварителен анализ на ефективността на предложения способ за борба с градушките, не е предоставен инструментариум за оценка на ефективността от прилагането му.  Предложеният модел за финансиране на дейностите  е в разрез с обществения интерес и се разминава със социалната  справедливост, тъй като  ще бъде до голяма степен финансиран с

надбавка (косвен данък) върху  премиите

на застраховани лица по доброволни застраховки, а те  нямат нищо общо със сектора на земеделието. Така добросъвестните потребители ще трябва да плащат по-високи премии, за да за обезпечават мероприятия по превенция на земеделски стопани, включително и незастраховани такива, посочват от АБЗ. Според застрахователите липсва реалистичен и адекватен анализ на ефективността на избрания модел за управление на риска от неблагоприятни климатични промени в земеделието, на способа за борба с градушките и на ефективността на разходваните средства.
Основателно възникват въпроси за ефективността на избрания модел - индикатор за основателността на съмненията е, че той  не се прилага в развитите европейски държави. Според всички научни  изследвания, реализирани включително и в други страни, липсва  каквато и да е сигурност в ефективността на всеки от методите за евентуално  влияние върху градушките. Като пример могат да се посочат  последните две опустошителни градушки в Плевенско и в Пловдив през май 2018 г. - те се случиха на територия, която вече е 100% защитена по способа, описан в законопроекта. Основателни съмнения буди и ефективността на разходваните средства за превантивните мероприятия от Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ). За сравнение, в Сърбия, където климатичните условия са подобни на нашите, а методът за борба с градушките (изстрелване на ракети от земята) е идентичен с българския, разходът за единица защитена площ е почти два пъти по-нисък - 2.72 евро на хектар в Събрия при 4.3 евро на хектар в България.
Финансовият модел за обезпечаване на мерките е несправедлив и неприемлив, като не предлага  справедливо разпределение на тежестта между всички заинтересовани страни и нарушава принципите на защита правата на потребителите.
Въпреки  всички "въпросителни" към предложените в законопроекта мерки за борба с градушките се предлага и модел за финансирането им, който е

лишен от финансова логика

и е в пълно противоречие със социалната справедливост и с принципите за защита на правата на потребителите, негодуват представители на  застрахователния бранш.
Предвидено е държавното предприятие, което да поеме функциите по борба с градушките, да се финансира  от държавния бюджет,  от вноски от земеделските стопани и от вноски в размер  0.8% от прихода от продажба на всички застраховки от класове "Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)", "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество". Посочените класове включват най-масовите видове застраховки -  "Домашно имущество",  "Каско" и други.
Този подход е изцяло неоправдан и създава  неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги, тъй като не се отчита спецификата на застрахованото имущество в тези полици, дали е покрит рискът от градушка, както и вероятността/възможността това имущество да пострада от градушка - например  дали е апартамент, или къща, дали е движимо имущество, намиращо се в сграда и т.н. На практика  застрахованите лица ще финансират мероприятия по превенция, основно насочени към земеделски стопани, включително и незастрахованите, със средства от премиите по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, а често и без дори да е  включен в полицата им рискъта градушка.
Проектозаконът

не третира справедливо и земеделските  производители

Не предвижда справедлив подход към формирането на вноските им, тъй като не се отчитат нито направените от някои от тях собствени инвестиции (за противоградова защита, напояване, предотвратяване на пожари и т.н.), нито районът, в който се намират обработваните земи от гледна точка на опасност от градушки (и съответно разходите за противоградови въздействия), нито видът на отглежданите култури (с оглед на необходимите средства за оглеждането им). Вместо това законът предвижда еднаква тежест за всички - земеделски производители и потребители на застрахователни услуги.
В допълнение, от опита на АБЗ в областта на земеделските застраховки до момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури  заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. На практика се получава, че, от една страна, застрахователите ще финансират превенция за големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а, от друга,  източник на финансиране биха били застраховани лица, които нямат отношение и не са облагодетелствани от законопроекта.

Финансовата тежест не е разпределена справедливо

без реална оценка на ефективността на въздействието и без да са идентифицирани всички заинтересовани страни, и това ще мултиплицира и отражението й върху цената на застраховките.
АБЗ смята, че в този му вид законопроектът противоречи на принципите на социална справедливост и обществен интерес и затова следва да бъде изцяло преработен. От асоциацията предлагат чрез изменения в законопроекта да се създаде базата за задължително застраховане на дотираните площи и публично-частно партньорство между застрахователите и държавата за създаването на пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенция.
По аналогия на застраховането на отговорността от "ядрена вреда" чрез Българския национален застрахователен ядрен пул може  да се създаде

пул за селскостопанско застраховане

Това решение би позволило застраховане на пълния обем на земеделски площи и в пълния  обем на рисковете, създаване на оптимални и единни условия за застраховане с цел намаляване на разходите и на времето за определяне на щетите и изплащане на обезщетенията. При създаване на застрахователен пул  финансирането на превантивната дейност може да се извършва при условията на застраховането.
АБЗ е предоставила официално своето становище за  обществените консултации по проекта на Закон за превенция срещу неблагоприятните климатични събития в земеделието. То е изпратено до заинтересованите държавни институции - Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансов надзор и Омбудсмана на Република България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във